Постинг
08.07.2013 15:08 -
Никола Хаджиев на 71: Българите са богоизбран народ
Никола Хаджиев на 71: Българите са богоизбран народ
Злото не е някаква метаморфоза, случайност или съчетание на стихийни обстоятелства, то е персонифицирана реалност, твърди директорът на Националния църковен историко-археологически музей
Публикувано: 21 март 2012, 14:41
http://www.blitz.bg/article/29795
Никола Хаджиев е роден в Сливен, израсъл като сирак. Завършва Богословския факултет. От 1993 г. е директор на Националния църковно-археологически музей. Бил е преподавател в Духовната семинария. Бивш зам.-кмет по религията и културата на София. Семеен, с три деца и пет внуци.
Кой е Никола Хаджиев?
- Роден съм в Сливен, но коренът ми не е от Сливенския край. Баща ми е от с. Голямо Крушево, а майка ми е от Стефан Караджово и от рода на Стефан Караджа. От много ранни години, 6-годишен, съм без баща, 10-годишен - без майка, останах кръгъл сирак. С помощта на една моя добра леля завърших прогимназия, след това Провидението ме изпрати в Бачковския манастир. Благодарение на едно благородно писмо до моята леля, която не ми съобщи кой е благодетелят, нито причината то да бъде изпратено с искане аз да отида в манастира. Оказа се, че авторът на писмото е тогавашният игумен епископ Симеон. И аз, след като на 13 години вече се подвизавах в строителството, принуден да си изкарвам прехраната, бях припечелил пари за един анцуг и да си плащам в стола, отидох в манастира навръх Великден 1953 г. За първи път тогава стъпих в църква. Останах там като послушник, да обслужвам гостите в игуменарницата. И тогава игуменът, който беше швейцарски възпитаник, ме предаде духовно в ръцете на един голям игумен, бивш на Рилския манастир, архимандрит Калистрат, изгонен от манастира за това, че не е разрешил да бъдат ексхумирани останките на цар Борис III. Той ме подготви за приемен изпит в Софийската духовна семинария. Явих се. Приеха ме и така започна моето поприще в Църквата. Завърших Семинария, след това Софийската духовна академия и отидох като общ работник по направление, дори бях началник склад в Бакърена фабрика. Станах преподавател в Духовната семинария.
Били сте хумболтов стипендиант?
- Бях изпратен в Хумболтовия университет със стипендия от Световния съвет на църквите, след което продължих моята преподавателска дейност. Станах завеждащ редакция в Синодалното издателство, редактор на сп. “Духовна култура”, най-старото списание в България. Постъпих в Националния църковен историко-археологически музей като уредник, след което бях назначен за директор. Като такъв Столичният общински съвет ме избра за зам.-кмет на София в ресора наука, образование, култура, вероизповедания и спорт и останах до края на мандата през 1995 г. След това се върнах в музея като директор.
Какво е мястото на религията и Църквата в съвременното общество?
- Не религията в съвременното общество, а религията изобщо в човешкото съществуване. Ние се раждаме със способността да вярваме. Щом имаме такава вяра, означава, че предметът на тази вяра е по-реален от самите нас. Бог непременно съществува. И прав е Блез Паскал, който казва в своите “Мисли”: “Не бих Те търсил, ако не бих Те намерил”. Това е вярата. Религията е значимост или незначимост не само за съвременното общество. Тази религиозност, тази комуникативност с Бога започва още при сътворението на първите човеци в Райската градина. Там те са имали всичко необходимо да израстват физически и да богатеят умствено. В духовен смисъл Раят е бил възможността първите хора да общуват директно с Твореца. А колкото във времето оскотяват нравите и основополагащите ценности губят стойността си, толкова по-голяма е необходимостта от религия. От верово търсене на Бога.
Крие ли неразгадани тайни България?
- Всяка година се откриват нови и нови доказателства за духовното съдържание на българската земя, която по мое скромно мнение е богоопределена точно за нас българите като богоизбран народ. В България има седем културни пласта, от които само частици са преоткрити и изследвани. Както къртицата прокарва подземните си пътечки, така с културни пътеки е бродирана българската земя. Неизследваните територии са големи и там се крият неразгаданите тайни, както и в много непроучени писмена.
Разкажете за вашата битка с масонския храм във Велико Търново.
- Преди време в кабинета ми дойде шефът на religia.bg и ме попита дали съм чул, че в Търновград, духовната столица на България, в обсега на Малката Света гора, се полагат основите на масонски храм. Бях поразен. И знаете ли, с когото и да съм споделил това, единствената реакция е “Ужас!”. Няма да говоря за моите действия. Важното е, че проектът не бе осъществен.
Едно интервю на Станислава ГАВРИЛОВА
Злото не е някаква метаморфоза, случайност или съчетание на стихийни обстоятелства, то е персонифицирана реалност, твърди директорът на Националния църковен историко-археологически музей
Публикувано: 21 март 2012, 14:41
http://www.blitz.bg/article/29795
Никола Хаджиев е роден в Сливен, израсъл като сирак. Завършва Богословския факултет. От 1993 г. е директор на Националния църковно-археологически музей. Бил е преподавател в Духовната семинария. Бивш зам.-кмет по религията и културата на София. Семеен, с три деца и пет внуци.
Кой е Никола Хаджиев?
- Роден съм в Сливен, но коренът ми не е от Сливенския край. Баща ми е от с. Голямо Крушево, а майка ми е от Стефан Караджово и от рода на Стефан Караджа. От много ранни години, 6-годишен, съм без баща, 10-годишен - без майка, останах кръгъл сирак. С помощта на една моя добра леля завърших прогимназия, след това Провидението ме изпрати в Бачковския манастир. Благодарение на едно благородно писмо до моята леля, която не ми съобщи кой е благодетелят, нито причината то да бъде изпратено с искане аз да отида в манастира. Оказа се, че авторът на писмото е тогавашният игумен епископ Симеон. И аз, след като на 13 години вече се подвизавах в строителството, принуден да си изкарвам прехраната, бях припечелил пари за един анцуг и да си плащам в стола, отидох в манастира навръх Великден 1953 г. За първи път тогава стъпих в църква. Останах там като послушник, да обслужвам гостите в игуменарницата. И тогава игуменът, който беше швейцарски възпитаник, ме предаде духовно в ръцете на един голям игумен, бивш на Рилския манастир, архимандрит Калистрат, изгонен от манастира за това, че не е разрешил да бъдат ексхумирани останките на цар Борис III. Той ме подготви за приемен изпит в Софийската духовна семинария. Явих се. Приеха ме и така започна моето поприще в Църквата. Завърших Семинария, след това Софийската духовна академия и отидох като общ работник по направление, дори бях началник склад в Бакърена фабрика. Станах преподавател в Духовната семинария.
Били сте хумболтов стипендиант?
- Бях изпратен в Хумболтовия университет със стипендия от Световния съвет на църквите, след което продължих моята преподавателска дейност. Станах завеждащ редакция в Синодалното издателство, редактор на сп. “Духовна култура”, най-старото списание в България. Постъпих в Националния църковен историко-археологически музей като уредник, след което бях назначен за директор. Като такъв Столичният общински съвет ме избра за зам.-кмет на София в ресора наука, образование, култура, вероизповедания и спорт и останах до края на мандата през 1995 г. След това се върнах в музея като директор.
Какво е мястото на религията и Църквата в съвременното общество?
- Не религията в съвременното общество, а религията изобщо в човешкото съществуване. Ние се раждаме със способността да вярваме. Щом имаме такава вяра, означава, че предметът на тази вяра е по-реален от самите нас. Бог непременно съществува. И прав е Блез Паскал, който казва в своите “Мисли”: “Не бих Те търсил, ако не бих Те намерил”. Това е вярата. Религията е значимост или незначимост не само за съвременното общество. Тази религиозност, тази комуникативност с Бога започва още при сътворението на първите човеци в Райската градина. Там те са имали всичко необходимо да израстват физически и да богатеят умствено. В духовен смисъл Раят е бил възможността първите хора да общуват директно с Твореца. А колкото във времето оскотяват нравите и основополагащите ценности губят стойността си, толкова по-голяма е необходимостта от религия. От верово търсене на Бога.
Крие ли неразгадани тайни България?
- Всяка година се откриват нови и нови доказателства за духовното съдържание на българската земя, която по мое скромно мнение е богоопределена точно за нас българите като богоизбран народ. В България има седем културни пласта, от които само частици са преоткрити и изследвани. Както къртицата прокарва подземните си пътечки, така с културни пътеки е бродирана българската земя. Неизследваните територии са големи и там се крият неразгаданите тайни, както и в много непроучени писмена.
Разкажете за вашата битка с масонския храм във Велико Търново.
- Преди време в кабинета ми дойде шефът на religia.bg и ме попита дали съм чул, че в Търновград, духовната столица на България, в обсега на Малката Света гора, се полагат основите на масонски храм. Бях поразен. И знаете ли, с когото и да съм споделил това, единствената реакция е “Ужас!”. Няма да говоря за моите действия. Важното е, че проектът не бе осъществен.
Едно интервю на Станислава ГАВРИЛОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.