Постинг
03.07.2013 07:07 -
Из думите на една полицайка
Из думите на една полицайка
от Лили Георгиева, 02.07.2013г.
http://www.momichetataotgrada.com/article/iz-dumite-na-edna-policajka.html
Снимка - Shutterstock
„…Нямах и десет години по време на предишната вълна от митинги. Спомням си някои неща, по-скоро от коментарите на родителите ми, които по това време бяха много тревожни и се вълнуваха за промяната.
Днес съм част от полицейския кордон, който дни наред вече, без почивка, седи изправен срещу хората, излезли да изкажат своя протест срещу властта.
Не знам други ли са тези хора или просто мотивацията им днес е друга. Това, което знам и не съм сигурна, че властимащите знаят е, че ние – полицаите от кордона, днес няма как да вдигнем оръжие срещу протестиращите. Че са дошли с мир е ясно, защото иначе няма да довеждат децата си упорито, всеки ден. Но не е само това.
Тези хора идват и ни носят вода на нас, пресъхнали от жажда като на африканска земя. Предлагат ни храна, защото предполагат, че от часове стоим там и няма как да не сме гладни. Тези хора идват да си говорят с нас, питат ни КАК СМЕ и наистина искат да чуят отговора ни. Не си спомням откога тези, които ми дават заплатата не са ме питали КАК СЪМ, като наистина това да ги интересува. Май никога за толкова години.
Аз няма как да вдигна оръжие по заповед срещу такива хора. Не мисля, че и някой от тези край мен в кордона би го направил. Не и срещу най-човешкото, което залива площадите ни днес. Него мога само да го уважавам!… ”
от Лили Георгиева, 02.07.2013г.
http://www.momichetataotgrada.com/article/iz-dumite-na-edna-policajka.html
Снимка - Shutterstock
„…Нямах и десет години по време на предишната вълна от митинги. Спомням си някои неща, по-скоро от коментарите на родителите ми, които по това време бяха много тревожни и се вълнуваха за промяната.
Днес съм част от полицейския кордон, който дни наред вече, без почивка, седи изправен срещу хората, излезли да изкажат своя протест срещу властта.
Не знам други ли са тези хора или просто мотивацията им днес е друга. Това, което знам и не съм сигурна, че властимащите знаят е, че ние – полицаите от кордона, днес няма как да вдигнем оръжие срещу протестиращите. Че са дошли с мир е ясно, защото иначе няма да довеждат децата си упорито, всеки ден. Но не е само това.
Тези хора идват и ни носят вода на нас, пресъхнали от жажда като на африканска земя. Предлагат ни храна, защото предполагат, че от часове стоим там и няма как да не сме гладни. Тези хора идват да си говорят с нас, питат ни КАК СМЕ и наистина искат да чуят отговора ни. Не си спомням откога тези, които ми дават заплатата не са ме питали КАК СЪМ, като наистина това да ги интересува. Май никога за толкова години.
Аз няма как да вдигна оръжие по заповед срещу такива хора. Не мисля, че и някой от тези край мен в кордона би го направил. Не и срещу най-човешкото, което залива площадите ни днес. Него мога само да го уважавам!… ”
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
