Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2013 12:09 - Условията за съвършенната молитва
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 292 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.06.2013 14:16




Условията за съвършенната молитва

Юни 11, 2013 in Беседи, Начална страница

Автор : митрополит Атанасий Лимасолски

http://pravoslaven-sviat.org/2013/06/11/условията-за-съвършенната-молитва/
 

Преди всичко искам да кажа, че молитвата е естествено служение (λειτουργία) за човека. Тоест когато човек се моли, тогава той реално действа естествено, съответствено с това, както го е създал Бог. За човека е нормално да е обърнат към Бога, да се намира в общение с Него. Това състояние се е прекъснало след грехопадението и умът на човека с лекота се разсейва, не стои на едно място, тъй като се прилепва към определени предмети. Умът на човека избягал от Бога и се обърнал към чувствените неща, към материалните предмети или към страстите, наслажденията, греховете. Следователно, едно от основните условия зя молитвата е достигането, доколкото е възможно, до свобода от страстите.

 

Сега, ние преминаваме периода на поста. Телесният пост се явява едно от важните условия зя молитвата. Отците казват, че когато човек пости, то даже и кръвта му (разбира се, те казват това, без да са хематолози или биолози, или каквито и да е учени) по някакъв начин става по-финна, което много му помага в молитвата. Следователно, когато човек иска да живее духовен живот, едно от първите неща, които му предстои да извърши-това е да започне да пости. Най-лекият вид пост е въздаржанието от храна.

Нещо повече от него е духовния пост, въздаржанието на ума, т. е. когато човек започне да отсича всички ненужни неща, които събира ежедневно около себе си. Както казваше старецът Паисий, трябва да спрем да събираме боклуци в главата си. Защото ако човек цял ден се изпълва с това, което го обкръжава; ако умът узнава нещо ново, той бива зает от множество различни дела; ако човек говори непрестанно; ако умът му приема множество образи, фантазии, изучава това, което не го касае, не е негова работа и не му принася полза- тогава всички тези ненужни неща, целия този боклук ще стане препятствие за човека, когато той започне да се моли.

 

Молитвата изисква създаването на определени условия. Тя не е нещо, извършвано просто така-тук и сега; не става да натиснем някакво копче-и веднага вътре в нас да започне да се извършва молитва. За да може човек да се помоли са необходими определени условия вътре в самия него. Трябва да се трудиш духовно за да даде молитвата резултат. Защото молитвата е резултата на всички духовни подвизи, които ние извършваме.

 

Телесният и духовният пост са взаимно свързани. Телесният пост откъсва ума на човека от веществената храна, очиства телесно човека. Той способства за това, за което се пее в тропара: „Да постим братя, не само телесно, но и духовно”. Пости езика, постят очите, постят чувствата-всичко в нас е във въздаржание. В телесния пост човек яде това, което му е необходимо, което му два сила да живее и работи, но отсича всичко, което се явява излишно, неполезно, което няма пряко отношение към живота му. Подобно нещо се случва и с поста на чувствата: всичко излишно се отсича, остава само съществено нужното. Светите отци казват, че когато човек води внимателен живот, вниманието, което има през деня, съдейства за освещаването, което човек получава нощем. Така, когато ние внимаваме през деня, да не събираме в ума си множество неща, тогава той по някакъв начин натрупва в себе си тази сила на вниманието, това, така да кажем, направление, и го предава на молитвата. Например, след шумна нощ, когато сме се предавали на развлечения: пели сме песни, пили сме, танцували- след всичко това ние не можем изведнъж да започнем да се молим. Нашият ум не може да се събере, това му е трудно.

 

Мъдростта се състои именно в това, човек да се ограничава, не в смисъл, да отсича всичко, с което трябва да се занимава, живеейки в света. Разбираемо е, че ние имаме определени задължения, доколкото живеем в обществото и семейния живот е изпълнен с много неща. И ние трябва да изпълняваме тези задължения, но всичко това да не излиза от определени рамки, трябва да се извършва с мярка, в пределите на необходимото. Например, аз отивам някъде, защото това е необходимо за семейството, децата, съпругата и т. н., но всичко това има мярка. И където и да отида, аз съхранявам внимание, внимателен съм, моят ум е обърнат към молитвата. Когато изпълнявам необходими дела, те не се явяват голямо препятствие за моята молитва, то възниква тогава, когато човек се занимава с безполезни неща, за чието изпълнение няма необходимост, още повече ако тези занятия са свързани с нарушението на Божиите заповеди. Следователно, молитвата не е психосоматически метод, такъв като йогата например; молитвата не е някакво размишление, това е взаимодействие между човешката воля и благодатта на Светия Дух. Задължително трябва да присъства и съдейства благодатта на светия Дух, и ако тя присъства, това означава, че човек живее по духа на заповедите Божий.

 

Ние не можем да се молим, или, най-малкото, срещаме препяствие, ако съзнателно нарушаваме Божиите заповеди. В собствения си опит виждаме, че само да започнем молитва, веднага нашата съвест изявява протест, застава пред нас и, като висока стена, не ни позволява да почувстваме, да срещнем Светия Божи Дух. Тя протестира: в нещо ние сме престъпили заповедта, в нещо волно или неволно сме били невнимателни, и за да се обърнем, от наша страна се изисква подвиг на покаяние.

 

Хора, които са прекарвали живота си в строгост, борба и молитва, от личния си опит са вкусили, колко трудно нещо за човека е да се моли, както се казва в чинопоследованието на Литургията, с дръзновение, неосъдно. Аз познавах съвременни свети старци, които само заради една казана дума се подвизаваха цели месеци, за да си върнат духа на молитвата. Спомням си, разказаха ми за един старец (той е покойник), как веднъж някой го попитал за духовния му отец, който имал много тежък характер: „Как е отеца, добре ли е?” А той отвърнал с недоволство: „Какво да го правиш? Е, добре е”. И този недоволен тон, допуснатото мислено осъждане на стареца, това, че го представил в не много добра светлина- всичко това станало причина за това, че благодатта го оставил за цели месеци, той не можел да се моли. Ставал на молитва и чувствал пред себе си като че ли стена, която пречела към него да се приближи Божия Дух. Наложило му се с много сълзи, с много поклони да се подвизава, за да се покае пред Бога и по този начин малко да заглади своя грях и да намери своето предишно молитвено състояние.

 

Неоспорим факт е: една дума, един поглед, едно движение на нашата душа е способно да изгони от нас духа на молитвата. Защо? Защото Господ иска да ни научи на това, че молитвата е резултат от всички останали духовни подвизи, които имаме. Тя е плод на благодатта, а благодатта пребивава в човека само благодарение на опазването на заповедите Божии. Бог не действа там, където престъпват Неговите заповеди. Това се случва не защото, Бог по някакъв егоистичен начин си тръгва оттам, където нарушават заповедите, но затова, защото това престъпване свидетелства, че нашето същество получава рана, къса се връзката на нашето общуване с Бога, и ние сами доброволно се оказваме тези, които чупят приемника, улавящ вълните на Божествените енергии и благодат.

(следва)

 

превод от руски

източник:http://www.sestry.ru/church/content/slug/events/39/




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11368408
Постинги: 14710
Коментари: 2337
Гласове: 9237
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031