Постинг
07.06.2013 22:20 -
Животът ни ще потръгне, когато не таим злоба към никого
Животът ни ще потръгне, когато не таим злоба към никого
Написано от архим. Василий Гондикакис
Петък, 07 Юни 2013 14:16
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=470%3A2013-06-07-12-47-04&catid=46%3Astatii&Itemid=141
„както на небето, тъй и на земята”
Тук, казва св. Йоан Златоуст, Христос поставя всеки от нас отговорен за спасението на целия свят. Не се казва „Боже мой, да бъде Твоята воля в моя живот”, а да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята, да бъде по цялата земя. Сещам се, че на един остров – Кос, където ходих веднъж, видях една старица. Тя ми каза – „аз не знам буквите и не знам да кажа някоя молитва, нито Символа на вярата мога да кажа, нито Отче наш. Затова вечер, когато отивам да спя, се прекръствам и моля Бог, целият свят да осъмне в добро” Тя ме попита? „Добре ли правя?” Казах й „Добре правиш”. Виждате, че старицата беше схванала тайната на тази молитва; и понеже живееше в Църквата, понеже имаше Христовата благодат, която безшумно се движеше в нейното същество, както сокът на лозата напредва към пръчката, затова, без да знае буквите, тя правила това истинно нещо: молила Бога целият свят да осъмне в добро. Затова казваме „както на небето, тъй и на земята”.
„насъщния ни хляб дай ни днес”
Когато стигнем до момента да минем през Гетсимания и в трудния момент кажем „Боже мой, да бъде Твоята воля”, не възнегодуваме, не се възмутим, а приемем това с търпеливост и спокойствие, тогава мисля, че нашият духовен стомах е способен да усвои истинската храна. Истинската храна отново е Сам Господ, Иисус Христос. Видяхте, че Той казва „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.” (Йоан 6:51). Аз съм истинският Хляб, живият Хляб, Който слезе от небето; и ако някой яде от този Хляб, ще живее и няма да умре. Тоест човек още сега приема сила и благодат, която му помага да превъзмогне смъртта. Още сега, докато се намира в плът, той се намира във вечния живот. Затова, когато Господ казва – „насъщният ни хляб дай ни днес”, какво точно иска да каже? Отците казват, че „насъщен” означава хлябът, който засяга същността на човека или хлябът на насъщния ден. Насъщен ден е следващият ден; и следващият ден е следващият век, Царството Небесно. С други думи, молим Бог Отец да ни удостои с „насъщния ден”, с насъщния Хляб, Иисус Христос, да ни Го даде като истинска храна още днес. И докато се намираме в плът, докато се намираме в този свят, истинският хляб, който ще ни храни, да бъде хлябът на ангелите, хлябът на „насъщния ден”, хлябът на бъдещия живот и царство.
„и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”
Тук си припомняме Господнята молитва, която Христос казал за тези, които Го разпнали „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят” (Лука 23:34). Господ им простил и понеже нямало никакво оправдание за това, Господ намерил оправдание за тях, а именно, че не знаят какво правят. „и прости нам... както и ние прощаваме”. Това изречение включва нещо малко по-взискателно. Господ не ни казва да молим Бога Отец да ни помогне да простим на другите, а казваме, че ние непременно прощаваме. Св. Григорий Нисийски казва, че тук ние сякаш казваме на Бог Отец да вземе самите нас като образец и да прости и на нас. Но ако ние евентуално не прощаваме, тогава нищо не се получава, Господ ясно го е казал „ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.” (Мат. 6:15). Можем да ходим на неделно училище, на беседи, на църква, да се причастяваме и да напредваме в духовния живот, да вършим чудеса, но въпреки това на никого да не прощаваме. Но ако не прощаваме, абсолютно нищо не става. Тук искам да припомним нещо, което св. Козма Етолийски казал на хората, към които се обръщал: „Боли ме, защото нямам време да ви видя всички всеки поотделно, да се изповядате, да ми кажете вашите оплаквания и аз да ви кажа това, което Бог ме просвети. Но понеже не мога да ви видя всички, ще ви кажа няколко неща, които трябва да прилагате. Ако ги прилагате, ще напреднете.” Първото е да прощавате на враговете си” и за да ги накарат да разберат какво иска да каже, им дал един пример „дойдоха двама да се изповядат, Петър и Павел. Петър ми каза: „Светий угодниче Божий, аз от малък поех добрия път. Живея в Църквата, вършил съм всякакви добрини, моля се, давам милостиня, построих църкви, построих манастири, но имам един малък недостатък, че не прощавам на враговете си” и свети Козма казва, че „него го прецених за ада и казах „когато умре, ще го хвърлят на пътя да го изядат кучетата”. Не след дълго идва Павел, който се изповяда и ми каза: „аз от малък поех по крив път, крах, безчестих, убивах, палих църкви, манастири, т.е. съм като демонизиран; само една добрина имам, че прощавам на врага си”. И св. Козма казва „аз слязох, прегърнах го, целунах го и му казах след три дена да се причасти”. Този, който имал всички добрини, с порока да не прощава на врага си осквернявал всички тях, както ако имаме 100 оки тесто и поставяме малко квас и бухва цялото тесто. От друга страна, другият, който направил всички злини, прощавал на врага си; това действало във всичко като пламък от свещ и изгаряло всичко. Мисля, че това е основно. Много пъти целият наш живот вместо да бъде Христово благоухание излъчва зловоние и не знаем защо става това. И тъй, нека прощаваме и да не таим злоба към никого. Тогава животът ни ще потръгне. Ако не правим това, тогава цялото наше богословие и светост ще погинат. Затова именно Господ казва „прости нам дълговете ни, както ние прощаваме на нашите длъжници”. Едно малко нещо е достатъчно, за да те постави в царството небесно, и едно малко може да оскверни целия ни живот.
„И не въведи нас в изкушение”
Казваме „не въведи нас в изкушение”, а от друга страна св. ап. Йаков казва „Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения” (Иак. 1:2). Отците разрешават нашето недоумение. Св. Максим Изповедник казва, че съществуват два вида изкушения: от една страна имаме тези, които са свързани с насладата и нашето произволение, които пораждат греха; именно в тях молим Господ да не ни позволи да влезем и да се увлечем. От друга страна, съществуват други изкушения и изпитания, недоброволните и мъчителни изкушения, които измъчват обичащата греха гномична воля, които прекъсват греха. Затова молим да не паднем в първите изкушения, свързаните с насладата и произволението, но ако евентуално паднем във вторите изпитания, трябва да ги приемаме с всяка радост, защото тези изкушения доставят знанието, смирението, благодатта на Светия Дух. Сещате се това, което се казва в Патерика: „отнеми изкушенията и никой няма да се спаси”. Ако извадиш изкушенията, тези изпитания от живота, никой няма да се спаси.
„но ни избави от лукавия”
Последната дума от тази молитва е лукавият. Първата дума на молитвата е „Отче наш”. Бог е първата дума, първата реалност, а последната - лукавият. Нашият живот се движи между лукавия и Бога. Лукавият не е оставил никой неизкушен; нито първия Адам в рая, нито втория Адам, Господ Иисус Христос, когато излязъл в пустинята. И Господ казва отново „тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост” (Мк 9:29). Не можем да се освободим от лукавия, освен чрез молитва и пост. Лукавият не се маха чрез логиката, както туморът не се маха чрез аспирин. Дяволът не се маха чрез това да се правим на умни. Един монах (старец Паисий) казва, че дори най-големият адвокат не може да се справи с най-малкото дяволче. Затова не трябва да започваме обсъждане с лукавия. Нека го оставим и да се махнем. Въпросът в духовния живот е да придобием духовна разсъдителност, да си изясним дали дадено нещо е от Бога или от дявола. Ама някой ще каже : „аз съм немощен човек; как мога да придобия тази разсъдителност? ” Мисля, че нещата са прости, ако отправяме съзнателно тази молитва, която Господ ни е поучил. Можем сега да започнем отзад напред – ако прощаваме на враговете си без да го обсъждаме; ако се храним с небесния хляб; ако в трудни моменти казваме „Боже мой, да бъде Твоята воля” и ако чувстваме Бога, наш Баща - тогава, докато сме изключително много немощни, в същото време ще бъдем всемогъщи. Обратно, ако вършим нашата воля и не прощаваме на другия, тогава дявола от мравка го правим лъв и не можем да се справим с нито една сила. Напротив, ако човек казва: да бъде Божията воля, аз нищо не знам!, ако прощаваме без да обсъждаме, ако в момента, когато са ни пребили, ние, пребити, можем да кажем, че не таим никаква злоба към този, кото ни е пребил и казваме Бог си знае, не пречи! – тогава този немощен човек става всемогъщ и може да се справи, дяволът пред него става на мравка и напредва свободно. Сещате се, че в Гетсиманската градина, когато Господ „понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно”, Той казал „Но да бъде не Моята воля, а Твоята”, се казва в св. Писание, че „и яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше” (Лука 22:43). Също така, когато в пустинята казал „махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш" тогава го оставил дяволът (Мат. 4:10-11). Така става и с нас; ако казваме тази молитва, ако живеем този живот, лукавият се отдалечава, в нас се появява духовната разсъдителност и Ангелите ни служат. Можем да почувстваме тази близост на Ангелите; отсега можем да живеем на небето; можем да използваме тези кипърски изрази и да кажем, че животът ни става „ангелосътворен”, „богопокровен”. Тогава човек, немощният човек, чрез Божията благодат става всемогъщ...
(втора последна част от беседата на архим. Василий Гондикакис върху молитвата "Отче наш", превод: Константин Константинов, първа част: тук)
Написано от архим. Василий Гондикакис
Петък, 07 Юни 2013 14:16
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=470%3A2013-06-07-12-47-04&catid=46%3Astatii&Itemid=141
„както на небето, тъй и на земята”
Тук, казва св. Йоан Златоуст, Христос поставя всеки от нас отговорен за спасението на целия свят. Не се казва „Боже мой, да бъде Твоята воля в моя живот”, а да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята, да бъде по цялата земя. Сещам се, че на един остров – Кос, където ходих веднъж, видях една старица. Тя ми каза – „аз не знам буквите и не знам да кажа някоя молитва, нито Символа на вярата мога да кажа, нито Отче наш. Затова вечер, когато отивам да спя, се прекръствам и моля Бог, целият свят да осъмне в добро” Тя ме попита? „Добре ли правя?” Казах й „Добре правиш”. Виждате, че старицата беше схванала тайната на тази молитва; и понеже живееше в Църквата, понеже имаше Христовата благодат, която безшумно се движеше в нейното същество, както сокът на лозата напредва към пръчката, затова, без да знае буквите, тя правила това истинно нещо: молила Бога целият свят да осъмне в добро. Затова казваме „както на небето, тъй и на земята”.
„насъщния ни хляб дай ни днес”
Когато стигнем до момента да минем през Гетсимания и в трудния момент кажем „Боже мой, да бъде Твоята воля”, не възнегодуваме, не се възмутим, а приемем това с търпеливост и спокойствие, тогава мисля, че нашият духовен стомах е способен да усвои истинската храна. Истинската храна отново е Сам Господ, Иисус Христос. Видяхте, че Той казва „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.” (Йоан 6:51). Аз съм истинският Хляб, живият Хляб, Който слезе от небето; и ако някой яде от този Хляб, ще живее и няма да умре. Тоест човек още сега приема сила и благодат, която му помага да превъзмогне смъртта. Още сега, докато се намира в плът, той се намира във вечния живот. Затова, когато Господ казва – „насъщният ни хляб дай ни днес”, какво точно иска да каже? Отците казват, че „насъщен” означава хлябът, който засяга същността на човека или хлябът на насъщния ден. Насъщен ден е следващият ден; и следващият ден е следващият век, Царството Небесно. С други думи, молим Бог Отец да ни удостои с „насъщния ден”, с насъщния Хляб, Иисус Христос, да ни Го даде като истинска храна още днес. И докато се намираме в плът, докато се намираме в този свят, истинският хляб, който ще ни храни, да бъде хлябът на ангелите, хлябът на „насъщния ден”, хлябът на бъдещия живот и царство.
„и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”
Тук си припомняме Господнята молитва, която Христос казал за тези, които Го разпнали „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят” (Лука 23:34). Господ им простил и понеже нямало никакво оправдание за това, Господ намерил оправдание за тях, а именно, че не знаят какво правят. „и прости нам... както и ние прощаваме”. Това изречение включва нещо малко по-взискателно. Господ не ни казва да молим Бога Отец да ни помогне да простим на другите, а казваме, че ние непременно прощаваме. Св. Григорий Нисийски казва, че тук ние сякаш казваме на Бог Отец да вземе самите нас като образец и да прости и на нас. Но ако ние евентуално не прощаваме, тогава нищо не се получава, Господ ясно го е казал „ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.” (Мат. 6:15). Можем да ходим на неделно училище, на беседи, на църква, да се причастяваме и да напредваме в духовния живот, да вършим чудеса, но въпреки това на никого да не прощаваме. Но ако не прощаваме, абсолютно нищо не става. Тук искам да припомним нещо, което св. Козма Етолийски казал на хората, към които се обръщал: „Боли ме, защото нямам време да ви видя всички всеки поотделно, да се изповядате, да ми кажете вашите оплаквания и аз да ви кажа това, което Бог ме просвети. Но понеже не мога да ви видя всички, ще ви кажа няколко неща, които трябва да прилагате. Ако ги прилагате, ще напреднете.” Първото е да прощавате на враговете си” и за да ги накарат да разберат какво иска да каже, им дал един пример „дойдоха двама да се изповядат, Петър и Павел. Петър ми каза: „Светий угодниче Божий, аз от малък поех добрия път. Живея в Църквата, вършил съм всякакви добрини, моля се, давам милостиня, построих църкви, построих манастири, но имам един малък недостатък, че не прощавам на враговете си” и свети Козма казва, че „него го прецених за ада и казах „когато умре, ще го хвърлят на пътя да го изядат кучетата”. Не след дълго идва Павел, който се изповяда и ми каза: „аз от малък поех по крив път, крах, безчестих, убивах, палих църкви, манастири, т.е. съм като демонизиран; само една добрина имам, че прощавам на врага си”. И св. Козма казва „аз слязох, прегърнах го, целунах го и му казах след три дена да се причасти”. Този, който имал всички добрини, с порока да не прощава на врага си осквернявал всички тях, както ако имаме 100 оки тесто и поставяме малко квас и бухва цялото тесто. От друга страна, другият, който направил всички злини, прощавал на врага си; това действало във всичко като пламък от свещ и изгаряло всичко. Мисля, че това е основно. Много пъти целият наш живот вместо да бъде Христово благоухание излъчва зловоние и не знаем защо става това. И тъй, нека прощаваме и да не таим злоба към никого. Тогава животът ни ще потръгне. Ако не правим това, тогава цялото наше богословие и светост ще погинат. Затова именно Господ казва „прости нам дълговете ни, както ние прощаваме на нашите длъжници”. Едно малко нещо е достатъчно, за да те постави в царството небесно, и едно малко може да оскверни целия ни живот.
„И не въведи нас в изкушение”
Казваме „не въведи нас в изкушение”, а от друга страна св. ап. Йаков казва „Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения” (Иак. 1:2). Отците разрешават нашето недоумение. Св. Максим Изповедник казва, че съществуват два вида изкушения: от една страна имаме тези, които са свързани с насладата и нашето произволение, които пораждат греха; именно в тях молим Господ да не ни позволи да влезем и да се увлечем. От друга страна, съществуват други изкушения и изпитания, недоброволните и мъчителни изкушения, които измъчват обичащата греха гномична воля, които прекъсват греха. Затова молим да не паднем в първите изкушения, свързаните с насладата и произволението, но ако евентуално паднем във вторите изпитания, трябва да ги приемаме с всяка радост, защото тези изкушения доставят знанието, смирението, благодатта на Светия Дух. Сещате се това, което се казва в Патерика: „отнеми изкушенията и никой няма да се спаси”. Ако извадиш изкушенията, тези изпитания от живота, никой няма да се спаси.
„но ни избави от лукавия”
Последната дума от тази молитва е лукавият. Първата дума на молитвата е „Отче наш”. Бог е първата дума, първата реалност, а последната - лукавият. Нашият живот се движи между лукавия и Бога. Лукавият не е оставил никой неизкушен; нито първия Адам в рая, нито втория Адам, Господ Иисус Христос, когато излязъл в пустинята. И Господ казва отново „тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост” (Мк 9:29). Не можем да се освободим от лукавия, освен чрез молитва и пост. Лукавият не се маха чрез логиката, както туморът не се маха чрез аспирин. Дяволът не се маха чрез това да се правим на умни. Един монах (старец Паисий) казва, че дори най-големият адвокат не може да се справи с най-малкото дяволче. Затова не трябва да започваме обсъждане с лукавия. Нека го оставим и да се махнем. Въпросът в духовния живот е да придобием духовна разсъдителност, да си изясним дали дадено нещо е от Бога или от дявола. Ама някой ще каже : „аз съм немощен човек; как мога да придобия тази разсъдителност? ” Мисля, че нещата са прости, ако отправяме съзнателно тази молитва, която Господ ни е поучил. Можем сега да започнем отзад напред – ако прощаваме на враговете си без да го обсъждаме; ако се храним с небесния хляб; ако в трудни моменти казваме „Боже мой, да бъде Твоята воля” и ако чувстваме Бога, наш Баща - тогава, докато сме изключително много немощни, в същото време ще бъдем всемогъщи. Обратно, ако вършим нашата воля и не прощаваме на другия, тогава дявола от мравка го правим лъв и не можем да се справим с нито една сила. Напротив, ако човек казва: да бъде Божията воля, аз нищо не знам!, ако прощаваме без да обсъждаме, ако в момента, когато са ни пребили, ние, пребити, можем да кажем, че не таим никаква злоба към този, кото ни е пребил и казваме Бог си знае, не пречи! – тогава този немощен човек става всемогъщ и може да се справи, дяволът пред него става на мравка и напредва свободно. Сещате се, че в Гетсиманската градина, когато Господ „понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно”, Той казал „Но да бъде не Моята воля, а Твоята”, се казва в св. Писание, че „и яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше” (Лука 22:43). Също така, когато в пустинята казал „махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш" тогава го оставил дяволът (Мат. 4:10-11). Така става и с нас; ако казваме тази молитва, ако живеем този живот, лукавият се отдалечава, в нас се появява духовната разсъдителност и Ангелите ни служат. Можем да почувстваме тази близост на Ангелите; отсега можем да живеем на небето; можем да използваме тези кипърски изрази и да кажем, че животът ни става „ангелосътворен”, „богопокровен”. Тогава човек, немощният човек, чрез Божията благодат става всемогъщ...
(втора последна част от беседата на архим. Василий Гондикакис върху молитвата "Отче наш", превод: Константин Константинов, първа част: тук)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
