Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2013 21:37 - Прот. Александър Шмеман за хомосексуализма
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 934 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Прот. Александър Шмеман за хомосексуализма
  http://dveri.bg/xhx8u
 
dveri.bg/xhx8u
 Сряда, 29 Май 2013 10:46 за хомосексуализма,
 Автор: прот. Александър Шмеман

Сряда, 11 февруари 1976 г.[1]

… Съвременната култура мята върху съзнанието ни, върху нашия „изначален” опит, ласото на принципите, които – макар да ни изглеждат „положителни” – са на дело отрицателни и не произтичат от никакъв опит. „Всички хора са равни” – ето го един от корените, най-неистинното от всички съждения a priori. Или: всички хора са свободни. Или: любовта винаги е положителна (оттук например оправдаването на хомосексуализма и пр.). Всяко ограничение е репресивно. Докато самите християни приемат всички тези „принципи” и културата, построена върху тях, не е възможно да разсъждаваш за невъзможността на женското свещенство, без да се самозалъгваш и да звучиш лицемерно. Казано накратко, ако се тръгне от някакво отвлечено, несъществуващо, натрапено на природата равенство между мъжете и жените, то никаква аргументация не е възможна. А това означава, че трябва да се започне с разобличаването на самите тези принципи като лъжливи – за свободата, за равенството и пр. – лъжливи именно в своята отвлеченост, „измисленост”. Трябва да бъде отхвърлена цялата съвременна култура в нейните духовни – лъжливи и дори демонични – предпоставки. Най-дълбоко лъжливият от всички е принципът на „сравняването”, който лежи в основата на патоса за равенството. Със сравняване не се постига нищо и никога, то е източник на зло, тоест на завист (защо аз не съм като него), след това на злоба и накрая, на въставане и разделение.

Но това е и точната генеалогия на дявола. Тук в нито един пункт, в нито един стадий няма нищо положително – всичко е отрицателно отначало докрай. И точно в този смисъл нашата култура е „демонична”, защото в нейната основа лежи сравняването. Тъй като пък математически сравняването винаги води до опита и знанието за неравенството, то веднага се стига и до протеста. Равенството се утвърждава като незадължителност на каквито и да било различия, а тъй като тях ги има – се тръгва на борба с тях, тоест към насилствено приравняване, и което е още по-страшно, на отричането им като най-дълбока същност на живота. „Личността”, която жадува за равенство – без значение дали е мъжка или женска – е опустошена и безлична, тъй като „личното” в нея е било точно това, което е било „различно” спрямо всички останали и което не е подчинено на абсурдния закон на „равенството”.

Срещу демоничния принцип на „сравняването” християнството противопоставя любовта, цялата същност на която е именно в пълното отсъствие на сравняването в нея – както като „източник”, така и като „същност”. В света затова няма и не може да има равенство, защото той е създаден от любов, а не от принципи. И жадува за любов, а не за равенство, и нищо – ние знаем това – не убива така любовта и не я заменя така ненавистно, както точно това постоянно натрапвано на света като цел и като „ценност” равенство.

А именно в любовта и в нищо друго е вкоренена двойствеността на човека като мъж и жена. Това не е грешка, която човечеството да поправи чрез „равенството”, не е дефект, нито случайност, а първото и най-онтологично изразяване на самата същност на живота. Тук изпълняването на личността се осъществява в самоотдаването, тук бива преодолян „законът”, тук умира самоутвърждаването на мъжа като мъж и на жената – като жена, и т. н.

Всичко това обаче означава точно, че няма никакво равенство, а има онтологично различие, правещо възможна любовта – единство, а не „равенство”. Равенството винаги предполага множественост на „равните”, която никога не се претворява в единство, тъй като цялата същност на равенството е в неговото ревниво опазване. В единството различието не се унищожава, а само се превръща в единство, в живот, в творчество…

„Мъжкото” и „женското” начало са съприродни на света, но само човекът е този, който ги претворява в семейство. И ненавистта на нашата култура към семейството е продиктувана от това, че то изобличава злото на „равенството”.

Вторник, 9 март 1976 г.

... Вчера с Том и Л. разговаряхме за хомосексуализма (във връзка с разказа на Том за Р. Н. – за неговата защита на хомосексуализма и за развода с жена му). Защо са толкова слаби тук (в безусловното осъждане на хомосексуализма, за мен така самоочевидно, както впрочем и ръкополагането на жени) всички „доказателства”? Не е ли така, защото всичко, което е самоочевидно (религиозно), не е доказуемо? Защото самоочевидността е вкоренена в „светлото знание”, в причастността към „ума Христов”. А доказателствата – за да бъдат доказателства – трябва да бъдат разгръщани в тъмното знание, в логиката на „мира сего”. А в тази логика „този свят” е винаги по-силният, тъй като той и самата логика е изобретил за собствено оправдание. Христос ни известява за греха. Без Христос грехът е само един „проблем” и точно него този свят разрешава с възторг, при това „либерално”, „търпимо”, „любовно”, „положително”… Това е и ужасът на съвременното християнство – че е приело тази логика и в нейната светлина измерва и съди вярата… И се получава така, че „светлината , която е в нас, е тъмнина”…

Сряда, 19 октомври 1977 г.

Хомосексуализмът. В крайна сметка въпросът не е там, „естествен” ли е той или „противоестествен”, защото този въпрос е сякаш изцяло неприложим към „падналата природа”, в която – и точно там е цялата работа – всичко е извратено, всичко в известен смисъл се е превърнало в „противоестествено”. Естествено ли е за човека да отдава себе си без остатък на парите или Русия, или каквото и да е? Създаден да отдава себе си на Бога, той извращава природата си, своето „естество”, с това, че се отдава на нещо друго, че превръща това „друго” в идол. Ето защо в случая става дума не за „нормализация” на хомосексуалистите и не за тяхното „оневиняване” с признанието, че това е просто друг „стил на живот”. Става дума, или поне би трябвало да става дума за това, самият „хомосексуалист” да възприеме призива в неговата цялост, както и самия призив към цялостност, който Бог отправя към всеки човек. Хомосексуализмът е само едно особено трагично проявление на това „жило в плътта”, което измъчва различно всеки човек. В падналия свят нищо не може да бъде „нормализирано” – може обаче всичко да бъде спасено. Няма обаче спасение без огън („тъй както се спасява някой през огън…”).

Четвъртък, 3 ноември 1977 г.

… Пак си мислих за това страшно бреме на хомосексуализма: Пруст, Жид, Жюлиен Грийн и още толкова много хора около тях казват: това бреме, травма, невроза са от „отхвърлянето”, от това, че обществото не те приема, от необходимостта да се криеш, да лъжеш и т.н. Отчасти вероятно това е така. Но само отчасти, при което – убеден съм в това – самото „отчасти” не е най-важното. Жид например е преодолял това отхвърляне и е принудил себе си да го „приеме”. Главното е – мисля си – в подсъзнателното знание, в усещането за тази задънена улица, за ненаситността, за невъзможността тази задънена улица да бъде превърната в живот. В края на тази улица винаги има не само стена, а стена-огледало… В падналия свят всичко „полово” е уродливо, извратено, низко. За „нормалния” човек обаче поне съществува възможността да преобрази тази „уродливост”, да я претвори, да я подчини на висшето и по този начин да я „изживее”. При хомосексуализма пък я няма точно тази възможност, това обещание, този призив и тази врата. В „нормалния” пол дори най-низкото и най-уродливото отразява нещо, свидетелства за нещо друго и към това друго и зове. Тук пък това го няма. И затова трябва да бъде срутено самото мироздание, затова трябва да бъде лъгано за света (което и прави Жид през целия си живот).

Ако обаче хомосексуализмът е „девиация” и „извращение”, то откъде идва той, как възниква и защо изглежда неизлечим? Не познавам научните теории по въпроса, но предполагам, че те го свеждат или до биологията, или до обществото, тоест търсят някаква външна причинност. На мен пък ми се струва, че коренът е все пак духовен: че това е коренната двусмисленост на всичко в падналото творение, неговата „удобна двусмисленост”. Една „ненормалност” поражда друга в този свят на кривите огледала. В дадения случай ненормалност и упадък на семейството, упадък на самия образ на пола, тоест на отношението между мъжкото и женското. Нататък – упадък на майчинството и в крайна сметка, на самата любов в телесното и следователно в половото ѝ изразяване. На определено ниво хомосексуализмът представлява смес от страх и гордост, на друго – от ерос и автоеротизъм. Неслучайно при всички хомосексуалисти общ е егоцентризмът (не непременно егоизмът), невероятната заетост със самия себе си – дори тогава, когато егоцентризмът се съвместява с крайно „любопитство” и видимо отваряне към живота. „Нормалният” човек може да бъде и често бива „развратник”, „разпуснат”. Неотдавна се появиха книги за „половия живот” на Кенеди, който изглежда не е пропуснал нито една от своите секретарки. И все пак очевидно е, че не в това, не в „греховете” му, е бил животът на Кенеди. При хомосексуалистите пък самият техен хомосексуализъм – дори и когато не е във формата на низък разврат – така или иначе оцветява всичко в техния живот: творчеството им, „служението” им – абсолютно всичко. Оцветява и в известен смисъл определя. Някъде, по някакъв начин, но несъмнено се усеща тази болезнена маниакалност – и при Пруст, и при Жид, и при Грийн. Това винаги е някакъв задушен свят, от който непрекъснато ти се иска да излезеш на чист въздух. И в него никога няма истинско, несъмнено величие, макар да има истинска и несъмнена изтънченост… Чрез нас, „нормалните” обаче – чрез „християните” – не просветва Христос. Прави в отхвърлянето на задънените улици, ние сме безсилни в утвържденията и в свидетелството. На задънената улица на еврейството отговаряме с антисемитизъм, на задънената улица на хомосексуализма – с животинска, биологична ненавист.

Четвъртък, 5 януари 1978 г.

Първата работа на новоизбрания нюйоркски кмет Коч беше „указ”, забраняващ на градската управа каквато и да било дискриминация против хомосексуалистите. „Ню Йорк Таймс” е във възторг – „a new climate”! Сега, по пътя от Ню Йорк, слушах радио. Същият възторг – с придихания, с похвали за мъжеството (!) на кмета и гръмогласна риторика за свободата, правата и т. н. Терминологията изкристализира – става дума за „sexual orientation”, „sexual preferences”  и всичко станало… Все едно ти говорят за правото да предпочиташ кафе или чай… Най-много от всичко се страхуваш за самата тази „свобода” и „право”, в името на които се говори и прави всичко това. Мъжество! Точно обратно: все повече и повече „свободният” свят е пропит от страх, конформизъм и почти от терор. И най-страшното е, че вече всеки, който се изкаже против, ще се възприема автоматично като идиот, фашист, ихтиозавър… Лично на мен всички вопли за „залеза на Запада” винаги са ми се стрували скучни преувеличения. Уви, сега и аз самият започвам да мисля, че този залез, това гниене действително е налице и ускорява темповете си. Тогава, когато защитата на неправдата звучи като защита на правдата и като възвишена проповед, когато – казано с други думи – черното се провъзгласява за бяло и обратно, тогава се извършва грях. А това означава, че в самата тъкан на живота влиза и се възцарява смъртта.

Четвъртък, 17 април 1980 г.

… В „Time” миналата седмица имаше статия относно нова атака на „сексолозите”, този път срещу последното „taboo”  – incest-а (кръвосмешението). Че нямало нищо лошо, ако в семейството се случват „сексуални” сближавания, докосвания и т. н. Точно обратно – трябвало било това да се приветства като още едно „освобождение”, като по-нататъшно разширяване на „правата” („права” преди всичко на децата, които в тези „права” трябвало във всичко да се приравнят с възрастните…). За всичко това „Time” пише с престорено негодувание, но тъкмо и явно престорено… Уморих се да повтарям: ето това е разложението – при това зловонно разложение – на нашата цивилизация. След абортите, хомосексуализма и пр. сега наред дойде кръвосмешението… Това вече цивилизацията няма да може да го преживее… Въпреки това всичко, което по един или друг начин се противопоставя на това разложение, бива буквално осмивано. В същия брой на „Time” – гневна, презрителна статия за протестантските организации, които се „намесват” в политиката, и повдигане на въпроса за отношението на този или онзи от кандидатите към „моралните въпроси”.

Превод: Борис Маринов

Подбор: Димитър Спасов




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705064
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031