Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2013 07:29 - Богомилството по българските земи и неговото значение
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове:
0



Богомилството по българските земи и неговото значение
http://www.bulgarianhistory.org/богомилството-по-българските-земи-и-н/

Публикувано от bulgarianhistory на 27/05/2013 в Стоманените векове · 0 Коментари

Стоманените векове” ще ви пренесат във времена на смелост и величие, времена на битки, бунтове, възходи и падения, времена, в които волята на владетелите е била здрава, колкото стоманата на мечовете им. Ние от “Българска история” ще ви разкажем познати и непознати истории за славни и трагични времена, останали далеч във вековете, истории за могъщи царе и отдавна забравени сражения, за да усетите и вие духът на падналите български воини, който още витае в проходите и твърдините на майка България!

След смъртта на цар Симеон през 927 година на българския престол застава, вторият от четирите негови сина Петър. Решението именно той да стане на чело на държавата, било вдъхновено от обстоятелството, че България се нуждаела от миролюбив владетел, който да може да се справи с вътрешната криза дошла в резултат на активната външна политика на Симеон.

Част от аристокрацията е недоволна от политическият курс на помирение спрямо Византия предприет от него. Недоволството на аристокрацията ескалира в разразилите се бунтове срещу владетеля, водени от неговите братя. През 928 година е разкрит заговор на Иван, по-малкия брат на Петър. Две години по-късно, през 930 година замонашеният Михаил започва бунт в областта на Долна Струма. Опитът му е е прекратен, защото  първородният син на Симеон внезапно умира. Негодува и народа от продължаващата вътрешна криза. Систематично недоволството е подхранвано от набезите на маджарите, които централната власт не успява да възпре. Форма на съпротива на народа срещу централната власт става изповядването на религиозни ереси, които имат антифеодална насоченост. В най-голям мащаб се развива богомилството.

Богомилството е ерес, която се оформя около тълкуванието на християнството. Богомилите не приемат стария завет, а само Евангелието. В основата на богомилството седи дуалистичната теория за създаването на света. Според тях всичко видимо на земята е създадено от дявола, а душата на човек е вдъхната от Бог. Те смятат себе си за истинските християни. Тяхна основна цел е да възстановят християнството, такова каквото е било проповядвано от Исус Христос. Богомилите практикуват 4 обреда: общо молитвено събрание, на което се произнася молитвата „Отче наш“, взаимната изповед на членовете на общината, преминаването на слушателите във вярващи на вярващите в съвършени.

Според богомилите Исус Христос не е богочовек, а божието слово. Най-голям враг на богомилите са църквата и държавата. Те се приемат като сатанински творения. Обявяват се против мощите като средство за измама, разглеждат кръста, като дърво на позора и оръдие на дявола, защото на него е разпнат Исус Христос. Богомилите не ядат месо и се обявяват против убиването, на което и да е живо същество с изключение на змията, в която смятат че е вселен духът на дявола. Те се обявяват против войната, като най-голямо зло.

Патриарх Теофолакт разграничава богомилите в три групи. Първата от тях е групата на съвършените богомили. Те не притежават собственост, не се женят, не ядат месо и не пият вино, избягват шумни веселби, обличат се в тъмни дрехи. Втората е тази на вярващите. Вярващите притежават собственост, имат семейства, занимават се с всекидневните си дела. Тяхно задължение е, да да постят определени дни и да се молят често. Третата група е тази на слушателите. За тях няма никакви ограничения в начина им на живот.
 

Поп Богомил

За родоначалник на богомилството се смята поп Богомил, живял по време на управлението на цар Петър. Първи сведения за това, че именно той пръв проповядва тази ерес получаваме от Козма. Въпросът за центъра на богомилството не е ясен. Сръбският синодик от 1221 година, сочи два центъра на богомилството в българските земи. Единият е Тракия около Пловдив, а другият Македония.

В началото цар Петър не знае как да реагира на новата ерес. Свидетелство за това са неговите писма до патриарх Теофилакт, в които той го запитва как да се справи с еретиците. Наказанието, което им било налагано било отлъчване от църквата и анатема. След като това не дава резултат срещу тях започва да се прилага смъртното наказание. Предприетото гонение срещу богомилите има обратен ефект. Движението бързо се разпространява във всички краища на страната. Разпространяваната от тях апокрифна летопис, написана просто и разбираемо, спомага за ограмотяването на голяма част от народа.

При управлението на Самуил богомилството рязко затихва. Активизира се с голяма сила след падането на България под византийско владичество. По време на византийското владичество, то действа срещу Цариградската патриаршия и византийската империя. Това води до увеличаване на подкрепата, която получава от народа, който желае премахване на власта на Византийската власт. Империята започва масови гонения срешу богомилите. Стига се дори до изгаряне на клада на техният предводител Василий през 1111 година. Богомилството се разпространява и изън границите на България във всички посоки.
 

Борил Синодик

По времето на цар Борил, години след възстановяването на българската държава, богомилството се засилва. То навлиза и в по-бедните и малките градове, което монархът започва да счита за заплаха. За това разбираме от “Борилов синодик”, където освен разрастването на ереста, разбираме, че проповедниците й готвели и заговор срещу управлението. При това положение, царят и болярите му, подкрепени от църквата,  през на 11 февруари 1211 година организират Антибогомилски събор,  на когото очаквано е взето решение да бъдат провеждания гонения и наказания срещу еретиците.

След превземането на българските земи от Османците, богомилите масово приемат исляма. Някои от тях се преливат в католицизма, но никой не се връща към православието, което е показателно за техният фанатизъм.

Трудно е да се даде точно определение на влиянието на богомилството върху българската държава. Най-точно го определя Петър Мутафчиев. Той нарича богомилството „барометър“ на вътрешното състояние на българското общество. Ако разгледаме периодите, в които то се разпространява ще видим, колко точна е тази негова оценка. То е най-активно в състояние на вътрешна криза, затишие се наблюдава във време на възход. Тезата че богомилството е причинител на кризите е безпочвена, при положение че то се проявява като резултат от тях.

Виж още: история на Боян Магесник

Виж още: управление на цар Петър



Тагове:   богомилството,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704839
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031