Постинг
25.05.2013 20:43 -
Светогорски истории – 5
Светогорски истории – 5
by amartol на 25.05.2013
http://atanasijlimasolski.wordpress.com/2013/05/25/светогорски-истории-5/
“Казах ли ви историята с онзи светогорец? Има един светогорец, герон-Модест, клетият, живее в пустинята, в скита „Света Анна”. Простодушен, но изпълнен с ревност. Веднъж минал покрай църквата „Света София” в Солун и видял венците на едно погребение. В Гърция слагат венци, които са много скъпи и ако починалият е някой богат, е пълно с такива венци, украсяват църквата с цветя, с ленти, мислиш, че си на сватба, не разбираш, има някакви погребални бюра, където продават такива неща, сега и в Кипър ги има. Купуват ги от погребалните бюра, а ние гледаме покойниците през прозорчето, в противен случай изобщо не ги гледаме. Нямаш пряка комуникация с мъртвеца, по-рано ги вземаха вкъщи, обличаха ги, грижеха се за тях, целуваха ги, почитаха ги, днес е вътре в ковчега. Както и да е.
Този старец отишъл, видял цветята и извикал:
- Сватба ли има тука?
- Не, погребение!
- И какво е това тук?
- Това са венците за починалия.
- И колко струват тези неща?
- 5000 драхми единия.
- 5000 драхми единия? Ама това е тщеславие, прахосничество, не е правилно!
- Е, какво да правим, отче? Ние ли ще променим обичаите на света?
Той влязъл вътре.
- Къде е вдовицата?
Опечалената вдовица била отсреща. Той я попитал:
- Вдовице, какви са тия неща, които правиш? Тези неща обременяват душата на човека! Какъв е тоя егоизъм и тщеславие?
Той продължавал, а тя, клетата, в своята болка казала:
- Остави ми на мира, клети човече! Остави ме, махни се оттук!
- Какво да се махам, дойдох да ти кажа да се покаеш и да мислиш за мъжа си!
Тогава тя извикала:
- Не издържам вече! Обадете се на 100 (Номерът на полицията в Гърция)!
Отецът не знаел какво е 100 и казал:
- Ако щете, обадете се на 1000!
Така и остана това на Света Гора, защото когато се върна, го разказваше. . . да не говорим, че счупи и една статуя в Атина. Той отишъл в Министерството на образованието. Някой му казал, че пред Министерството на образованието има гола статуя на Афродита. Той казал:
- Пред Министерството на образованието?
Той тръгнал от Света Гора, пътувал с влака през нощта, отишъл и се ужасил. Върнал се обратно и казал:
- Не стават тия работи!
Взел един лост, отишъл на другия ден с влака рано сутринта и направил статуята на прах. Статуята обаче била археологически паметник, хванали го на място и щели да го съдят. Съдията го попитал:
- Искаш ли адвокат?
- Не!
- Знаеш, че ще последва затвор.
- Г-н съдия, аз живея в пустинните места, върху скалите. В затвора поне ще ми дават хляба и чиния ядене без пари!
- Една година и половина затвор! – отсъдил съдията.
- Какво безобразие! – извикала една жена, която се опитала да защити отеца.
- Безобразие? И на теб шест месеца затвор! – казал съдията.
В крайна сметка, оневиниха отеца, изкараха го невменяем и го пуснаха, но след това остана шест месеца в Атина, за да ходи на свиждане на жената, като й казваше :
- Кой ти каза да викаш да ме защитаваш?
Както и да е, това са светогорски истории, които свидетелстват за простотата на човека, която е изключително красива. Когато човек функционира просто, неговите сили вътрешно се обединяват, от ума му изчезват всички лукавщини и сплетни от този свят и става като малко дете. Когато човек придобие такава простота, тогава има голям уют и се движи уютно”.
Из беседа на митрополит Атанасий Лимасолски
by amartol на 25.05.2013
http://atanasijlimasolski.wordpress.com/2013/05/25/светогорски-истории-5/
“Казах ли ви историята с онзи светогорец? Има един светогорец, герон-Модест, клетият, живее в пустинята, в скита „Света Анна”. Простодушен, но изпълнен с ревност. Веднъж минал покрай църквата „Света София” в Солун и видял венците на едно погребение. В Гърция слагат венци, които са много скъпи и ако починалият е някой богат, е пълно с такива венци, украсяват църквата с цветя, с ленти, мислиш, че си на сватба, не разбираш, има някакви погребални бюра, където продават такива неща, сега и в Кипър ги има. Купуват ги от погребалните бюра, а ние гледаме покойниците през прозорчето, в противен случай изобщо не ги гледаме. Нямаш пряка комуникация с мъртвеца, по-рано ги вземаха вкъщи, обличаха ги, грижеха се за тях, целуваха ги, почитаха ги, днес е вътре в ковчега. Както и да е.
Този старец отишъл, видял цветята и извикал:
- Сватба ли има тука?
- Не, погребение!
- И какво е това тук?
- Това са венците за починалия.
- И колко струват тези неща?
- 5000 драхми единия.
- 5000 драхми единия? Ама това е тщеславие, прахосничество, не е правилно!
- Е, какво да правим, отче? Ние ли ще променим обичаите на света?
Той влязъл вътре.
- Къде е вдовицата?
Опечалената вдовица била отсреща. Той я попитал:
- Вдовице, какви са тия неща, които правиш? Тези неща обременяват душата на човека! Какъв е тоя егоизъм и тщеславие?
Той продължавал, а тя, клетата, в своята болка казала:
- Остави ми на мира, клети човече! Остави ме, махни се оттук!
- Какво да се махам, дойдох да ти кажа да се покаеш и да мислиш за мъжа си!
Тогава тя извикала:
- Не издържам вече! Обадете се на 100 (Номерът на полицията в Гърция)!
Отецът не знаел какво е 100 и казал:
- Ако щете, обадете се на 1000!
Така и остана това на Света Гора, защото когато се върна, го разказваше. . . да не говорим, че счупи и една статуя в Атина. Той отишъл в Министерството на образованието. Някой му казал, че пред Министерството на образованието има гола статуя на Афродита. Той казал:
- Пред Министерството на образованието?
Той тръгнал от Света Гора, пътувал с влака през нощта, отишъл и се ужасил. Върнал се обратно и казал:
- Не стават тия работи!
Взел един лост, отишъл на другия ден с влака рано сутринта и направил статуята на прах. Статуята обаче била археологически паметник, хванали го на място и щели да го съдят. Съдията го попитал:
- Искаш ли адвокат?
- Не!
- Знаеш, че ще последва затвор.
- Г-н съдия, аз живея в пустинните места, върху скалите. В затвора поне ще ми дават хляба и чиния ядене без пари!
- Една година и половина затвор! – отсъдил съдията.
- Какво безобразие! – извикала една жена, която се опитала да защити отеца.
- Безобразие? И на теб шест месеца затвор! – казал съдията.
В крайна сметка, оневиниха отеца, изкараха го невменяем и го пуснаха, но след това остана шест месеца в Атина, за да ходи на свиждане на жената, като й казваше :
- Кой ти каза да викаш да ме защитаваш?
Както и да е, това са светогорски истории, които свидетелстват за простотата на човека, която е изключително красива. Когато човек функционира просто, неговите сили вътрешно се обединяват, от ума му изчезват всички лукавщини и сплетни от този свят и става като малко дете. Когато човек придобие такава простота, тогава има голям уют и се движи уютно”.
Из беседа на митрополит Атанасий Лимасолски
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.