Постинг
14.05.2013 22:05 -
СВЕТИ РАЙКО ШУМЕНСКИ
Варненски и Великопреславски митрополит Кирил: Св. Райко Шуменски е български занаятчия отказал да приеме мюсюлманството
14 май 2010 | 16:04 | Агенция "Фокус"
http://www.focus-news.net/?id=f14831
Начало / Мнение
За това кой е Св. Райко Шуменски и какво е делото му пред Агенция „Фокус” разказа Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.
Фокус: Митрополит Кирил, кой е Св. Райко Шуменски и с какво се свързва делото му?
Митрополит Кирил: Св. Райко Шуменски е български православен християнин. Бил е известен занаятчия – млад златар, правел е златни накити. Местен мюсюлманин също поръчвал някои неща при него. Когато Райко Шуменски отива в дома на мюсюлманина, отворила една от ханъмите. Райко Шуменски бил млад и тя го харесала и поискала да го отведе в стаята си, но той отказал. Тя се развикала и го обвинила, че той я е нападнал. Тогава мюсюлманинът му обещал, че няма да го накаже, ако приеме мюсюлманството. Райко Шуменски казал: „Нищо не съм направил, дойдох тук, за да донеса поръчките, които бяхте направили”. Но те му казват: „Ти трябва да станеш мюсюлманин”. Той обаче се отказал и казал: „Аз съм християнин и християнин ще си умра”. След като не успяват да постигнат нищо с ласки и съблазни, тогава започват да го измъчват да се откаже от християнството. Подложен е на страшни мъчения, на които много малко български светии са подлагани. Макар, че той не е наречен Великомъченик, можем да кажем, че той също е Великомъченик, защото са рязали на ленти кожата на тялото му и са я посипвали със сол, под ноктите му са набивали клечки, всякакви мъчения, които са могли да измислят, но той не се отказва от вярата си. Това става в 1802 година.
Фокус: Достатъчно известен ли е Св. Райко Шуменски на хората от местната енория?
Митрополит Кирил: Да. Мога да кажа, че откакто дойдох веднага със свещениците от епархията започнахме да споменаваме в молитвите си местните светии. Такава е традицията и в другите православни епархии – местните светии да се споменават в края на всяко богослужение накрая, нарича се отпуст. Във Варна това е Св. Прокопий Варненски. Тази година ще отпразнуваме 200 години. В Омуртаг е Св. Йоан Омурташки, но той е в същото време и Св. Йоан Трапезицки, защото е поставен на Трапезица. Това са във Варненска епархия тримата по-известни многомъченици по време на османското робство. След това е Ганчица от Кривня, Провадийско. Много българи тогава са избити във връзка с нейното мъченичество. Ганчица не е официално канонизирана, но съм представил пред Светия Синод документи, за да бъде канонизирана. Затова тези многомъченици станаха по-известни на хората. Във Варна и в Шумен на тяхно име се нарекоха улици. Вече започна да се прави храм на Св. Райко Шуменски. На Св. Прокопий във Варна вече се строи цяла година. Така строим нови храмове в памет на тези великомъченици.
Фокус: Колко хора очаквате да дойдат на литургията за прослава на Св. Райко Шуменски в Шумен?
Митрополит Кирил: Очаквам много хора да дойдат и от местната Военна академия и от Търновския военен университет. С тях празнуваме Св. Варвара на 4 декември, така че те пък идват на този празник. Официално поканени са представители на местната власт. Защото трябва, когато се празнува и когато се възнася името на светията, да знаят за него повече хора, особено младите, които трябва да знаят как се защитава и как се отстоява православно-християнската вяра.
Фокус: Как се отнасят младите към тези празници?
Митрополит Кирил: След 2000 година много повече млади и цели семейства идват в храмовете във всички градове на нашата епархия – Варна, Шумен, Добрич, Търговище. Особено по време на Великия пост, защото те идват не само да присъстват на богослуженията, а да участват в светите тайни. Това значи, че те постят, изповядват се пред свещеника и особено 2000 година беше като един бум, толкова много младежи дойдоха да се причестяват, че свещениците се затрудниха. Те не бяха свикнали толкова много причастници да има. Оттогава разпоредих да се води статистика. Пет години съм бил в Московска духовна академия, в Москва бях в Българското подворие – това е руска енория, но предоставена на Българската православна църква. От там видях тази практика, че на всяка литургия записват колко причастници има. Защото това значи живата христова църква, когато хората участват в светите тайнства, а не просто да присъстват. Аз давам пример с материалната трапеза, когато стоим само там, само присъстваме – няма да се нахраним, а когато вдигнем ръка и посегнем към храната, тогава ще се нахраним. Това означава участие, когато вземеш от храната, която се предоставя. В храма, най-важната духовна храна, която се предоставя е светото причастие – светото тяло и светата кръв на Исус Христос. Това е истинското православие, което трябва да се практикува.
Особено важно е да се вършат добри дела и да се изпълняват божиите заповеди, което е истинското християнство и тогава ще видим, как светът и животът ни ще бъдат още по-добри.
Фокус: Какво послание ще отправите към вярващите, които ще дойдат на литургията за Св. Райко Шуменски?
Митрополит Кирил: Първо да се просвещаваме с христовата светлина, защото се казва: Да идва светлината и при човеците, та като видят добрите ни дела, да прославят небесния ваш Отец. Ние трябва да носим светлина – това е нужно на света, а това са добрите дела, за които говорих. С благотворителност, взаимопомощ и жертвоготовност ще покажем какви сме, дали сме православни християни или не. Казано е, по делата им ще ги познаете. Затова са нужни тези дела, с тях да богатеем пред Бог, защото тях никой, никой не може да ни ги отнеме. Затова Апостол Павел казва за тези дела, че тогава християнинът макар и беден пред бедните, мнозина го опяваме, нямаме нищо, но всичко притежаваме. Това е православният християнин – богат с добри дела, доброта и любовта и жертвоготовността Христова. Сами разбираме, какво щеше да бъде в света, ако ние го правихме това. Нямаше да има толкова войни, бедствия, ужас и страдание. Надяваме се с Божията помощ все повече да се премахват тези неща и да има повече доброта.
Десислава АНТОВА
14 май 2010 | 16:04 | Агенция "Фокус"
http://www.focus-news.net/?id=f14831
Начало / Мнение
За това кой е Св. Райко Шуменски и какво е делото му пред Агенция „Фокус” разказа Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.
Фокус: Митрополит Кирил, кой е Св. Райко Шуменски и с какво се свързва делото му?
Митрополит Кирил: Св. Райко Шуменски е български православен християнин. Бил е известен занаятчия – млад златар, правел е златни накити. Местен мюсюлманин също поръчвал някои неща при него. Когато Райко Шуменски отива в дома на мюсюлманина, отворила една от ханъмите. Райко Шуменски бил млад и тя го харесала и поискала да го отведе в стаята си, но той отказал. Тя се развикала и го обвинила, че той я е нападнал. Тогава мюсюлманинът му обещал, че няма да го накаже, ако приеме мюсюлманството. Райко Шуменски казал: „Нищо не съм направил, дойдох тук, за да донеса поръчките, които бяхте направили”. Но те му казват: „Ти трябва да станеш мюсюлманин”. Той обаче се отказал и казал: „Аз съм християнин и християнин ще си умра”. След като не успяват да постигнат нищо с ласки и съблазни, тогава започват да го измъчват да се откаже от християнството. Подложен е на страшни мъчения, на които много малко български светии са подлагани. Макар, че той не е наречен Великомъченик, можем да кажем, че той също е Великомъченик, защото са рязали на ленти кожата на тялото му и са я посипвали със сол, под ноктите му са набивали клечки, всякакви мъчения, които са могли да измислят, но той не се отказва от вярата си. Това става в 1802 година.
Фокус: Достатъчно известен ли е Св. Райко Шуменски на хората от местната енория?
Митрополит Кирил: Да. Мога да кажа, че откакто дойдох веднага със свещениците от епархията започнахме да споменаваме в молитвите си местните светии. Такава е традицията и в другите православни епархии – местните светии да се споменават в края на всяко богослужение накрая, нарича се отпуст. Във Варна това е Св. Прокопий Варненски. Тази година ще отпразнуваме 200 години. В Омуртаг е Св. Йоан Омурташки, но той е в същото време и Св. Йоан Трапезицки, защото е поставен на Трапезица. Това са във Варненска епархия тримата по-известни многомъченици по време на османското робство. След това е Ганчица от Кривня, Провадийско. Много българи тогава са избити във връзка с нейното мъченичество. Ганчица не е официално канонизирана, но съм представил пред Светия Синод документи, за да бъде канонизирана. Затова тези многомъченици станаха по-известни на хората. Във Варна и в Шумен на тяхно име се нарекоха улици. Вече започна да се прави храм на Св. Райко Шуменски. На Св. Прокопий във Варна вече се строи цяла година. Така строим нови храмове в памет на тези великомъченици.
Фокус: Колко хора очаквате да дойдат на литургията за прослава на Св. Райко Шуменски в Шумен?
Митрополит Кирил: Очаквам много хора да дойдат и от местната Военна академия и от Търновския военен университет. С тях празнуваме Св. Варвара на 4 декември, така че те пък идват на този празник. Официално поканени са представители на местната власт. Защото трябва, когато се празнува и когато се възнася името на светията, да знаят за него повече хора, особено младите, които трябва да знаят как се защитава и как се отстоява православно-християнската вяра.
Фокус: Как се отнасят младите към тези празници?
Митрополит Кирил: След 2000 година много повече млади и цели семейства идват в храмовете във всички градове на нашата епархия – Варна, Шумен, Добрич, Търговище. Особено по време на Великия пост, защото те идват не само да присъстват на богослуженията, а да участват в светите тайни. Това значи, че те постят, изповядват се пред свещеника и особено 2000 година беше като един бум, толкова много младежи дойдоха да се причестяват, че свещениците се затрудниха. Те не бяха свикнали толкова много причастници да има. Оттогава разпоредих да се води статистика. Пет години съм бил в Московска духовна академия, в Москва бях в Българското подворие – това е руска енория, но предоставена на Българската православна църква. От там видях тази практика, че на всяка литургия записват колко причастници има. Защото това значи живата христова църква, когато хората участват в светите тайнства, а не просто да присъстват. Аз давам пример с материалната трапеза, когато стоим само там, само присъстваме – няма да се нахраним, а когато вдигнем ръка и посегнем към храната, тогава ще се нахраним. Това означава участие, когато вземеш от храната, която се предоставя. В храма, най-важната духовна храна, която се предоставя е светото причастие – светото тяло и светата кръв на Исус Христос. Това е истинското православие, което трябва да се практикува.
Особено важно е да се вършат добри дела и да се изпълняват божиите заповеди, което е истинското християнство и тогава ще видим, как светът и животът ни ще бъдат още по-добри.
Фокус: Какво послание ще отправите към вярващите, които ще дойдат на литургията за Св. Райко Шуменски?
Митрополит Кирил: Първо да се просвещаваме с христовата светлина, защото се казва: Да идва светлината и при човеците, та като видят добрите ни дела, да прославят небесния ваш Отец. Ние трябва да носим светлина – това е нужно на света, а това са добрите дела, за които говорих. С благотворителност, взаимопомощ и жертвоготовност ще покажем какви сме, дали сме православни християни или не. Казано е, по делата им ще ги познаете. Затова са нужни тези дела, с тях да богатеем пред Бог, защото тях никой, никой не може да ни ги отнеме. Затова Апостол Павел казва за тези дела, че тогава християнинът макар и беден пред бедните, мнозина го опяваме, нямаме нищо, но всичко притежаваме. Това е православният християнин – богат с добри дела, доброта и любовта и жертвоготовността Христова. Сами разбираме, какво щеше да бъде в света, ако ние го правихме това. Нямаше да има толкова войни, бедствия, ужас и страдание. Надяваме се с Божията помощ все повече да се премахват тези неща и да има повече доброта.
Десислава АНТОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
