Постинг
12.05.2013 20:19 -
Схиархимандрит Илий (Ноздрин): ''Господ не e прекършил волята на учениците си, и никой духовник не може’’
Схиархимандрит Илий (Ноздрин): ""Господ не e прекършил волята на учениците си, и никой духовник не може’’
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=242%3A-e-&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Четвъртък, 24 Февруари 2011 14:26
Изконните задачи и грешки на духовенството, избор на свещеник, способността да станеш истински учител за човека, встъпващ в Църквата - ще намерим малко теми, по-сложни от тези. Своите сложни въпроси списание ""Тома"" задава на един от най-известните и авторитетни духовници на нашето време, оптинския старец Илий.
- Отче, кажете, защо е необходимо духовното ръководство на човека, идващ в Църквата, и в какво трябва да се състои то?
Човек трябва да се учи на духовен живот, и това, всъщност, е най-важната школовка в нашия свят, без която цялото ни общество е обречено. Вижте до къде ни доведе безбожието, отказът от живот по заповедите. Неслучайно, в средата на века светът ни бе на границата на смъртта и атомната катастрофа, именно в онези години, когато по телевизията обещаваха в най-скоро време ""да покажат последния поп"". И сега тероризмът, сатанинската ненавист, деградацията на селото - всичко това има единен корен, водещ към разрушаването на онази приемственост в духовния опит, без която ние не можем да живеем нормално. Това не само отдалечава човека от спасението във вечния живот, но разрушава и нашия социален живот тук и сега.
Задачата на духовното напътствие се състои именно в това, да възстанови и укрепи традициите на предаване, запазване и преумножаване на духовния опит. За важността на това служение говори поне това, че в Евагелието самият Господ е наричан Учител. Та нали Той сам ни е дал пример: Спасителят е обикалял Палестина от край до край, постъпвал е като другите учители от онова време не само в Израел, но и в Атина, и на Изток. С това Христос ни е показал, че за духовното учене не е задължителен топлият кабинет, можеш да учиш и стоящ на голите скали. Най-важното е на какво ще се научиш и как.
Християнството дава точен отговор на това. Нашата вяра, богатството на нашия духовен живот се постига на първо място с непосредственото общуване с Бога, тоест с молитвата, чрез която човек укрепва своята вяра, и без която, по думите на св.Теофан Затворник, който, между другото, е бил ректор на Петербургската духовна академия, теоретичните знания и образованието нямат голяма стойност. Но в същото време, това не отрича значението на знанието, което също се явява неотлъчна част от духовния живот, и което човек в никакъв случай не бива да пренебрегва. Защо в наши дни имаме толкова много проблеми, в това число и в духовния живот, в търсенето на духовник? Цялата беда се крие в отсъствието на православно възпитание и на знания в областта на богословието. Ако детето още от ранното си детство е имало поне някакви понятия за това, що е духовен живот, що е вяра, то би успяло да избегне много грешки.
Да се учиш на духовен живот означава да съвместяваш молитва и образование. И, разбира се, преди всичко, е важно да осъзнаеш, че духовникът не може за пет-десет минути да даде на човек онова, което е трябвало да бъде получено през годините при нормален духовен живот. Та нали, нерядко, идвайки в Църквата, човек мисли веднага да стане свят, да получи от Бога особени духовни дарове. Но такова нещо няма.
Молитвата, обръщането към Бог, трябва да бъдат съчетани с образованието, с получаването на знания и променяне на ежедневния живот на човека.
Духовникът трябва да напътства тъкмо тези изменения, но сам по себе си той не ще даде много на човека, ако онзи не е готов да приема. Духовникът може да обясни това-онова, но както гласи евангелската притча, сеячът сее, а след това долитат врабци и ..., кълват зърната и човекът отново остава пуст. Човекът и духовникът трябва да си сътрудничат, да бъдат един вид колеги. Само тогава може да говорим за истински духовен растеж на човека.
- Счита се, че духовникът трябва да научи човека да мисли самостоятелно, да расте духовно самостоятелно. Но много хора предпочитат напълно да поверят себе си на свещеника, съветвайки се с него даже за това какви тапети да купят. Доста хора осъждат такъв отказ на мирянина от своята воля. Това наистина ли е неправилно?
- Човек трябва да съхранява своята воля и сам да взема решения. Защото единствено сам човек може да направи в душата си окончателния избор. Нима Господ не е могъл да избави Иуда от предателството? Би могъл, разбира се. Но защо тогава Той не го е сторил? Защото това би могло да стане само чрез насилие. Защото принуждаването на човека, е недопустимо за Бог, за Божията святост. Принудителното добро не може да бъде добро. Та защо се е разпнал Спасителят? Той би могъл да направи целия свят идеален и без това, така че да няма нито един порок на земята, и човек да не се нуждае от нищо, от никакви армии и администрации. Но Господ би могъл да направи това само принудително, прекършвайки свободната воля на човека. И Той не е пристъпил към това, оставяйки на хората възможност самостоятелно да избират между доброто и злото.
Нашият социален живот дава на човека готови знания, култура, готов опит, но как да бъдат използвани, човек решава сам. Така е и в духовния живот. Господ ни дава, чрез своята изкупителна мисия, чрез кръста възможност да побеждаваме немощите си, да се борим с дявола. Но да се възползваме от тази възможност, ние можем само по собствената си воля. Господ е сътворил за нас света, създал е закони, по които да живеем, дал ни е вода, храна, всичко онова, което ни е необходимо. Но как точно да живеем в този свят зависи от нашата воля, нашия труд и знания. И затова е важно да градим живота си, съблюдавайки установеното от Бога и следвайки свободния си човешки избор.
- А ако духовникът откровено преломява човешката воля, опитва се не да учи, а да заповядва?
- Тогава това не е духовник. Какво има да се казва, в Евангелието всичко е казано. Вижте, как е действал Спасителят, как са действали апостолите. Така трябва да действа и духовникът. А ако той не постъпва според Писанието, не следва евангелските заповеди, и се опитва да принуждава...как тогава той би могъл да бъде духовен учител на християнина? Разбира се, да се подбужда човек към промяна е нужно, нужно е да се поправя и наставлява, но в същото време в никакъв случай не бива да се подтиска личността.
- Някои хора принципно търсят духовник в манастира и дори не надникват в храма наблизо...
- Това също не е правилно, когато човек търси някъде зад планини и морета, мислейки си, че там ще е по-добре. Старецът Силуан казва, че ако човек вярва на духовника, то Господ му открива мъдрост чрез него, независимо от това колко мъдър, учен или опитен е духовника. Тук е нужно повече доверие от страна на питащия към Господ. Ако има доверие към Бога, то благодатта Божия открива онова, що е необходимо на питащия.
- До голяма степен притеглянето на новообърнатия човек към манастира е свързано с това, че пътят на монаха се счита за по-правилен, по-спасителен, а животът на мирянина представлява своеобразна ""полумяра.
Животът на мирянина и монаха, разбира се, сериозно се различават. Това са два различни пътя, но те в една и съща степен водят към главната цел на човешкия живот: спасението на душата и съединението с Бога.
Ако човек отива в манастир, той посвещава своя живот на спасението на душата. Неговият живот се нарежда от молитва и послушание, което следва да бъде част от живота на всеки монах. И тук точно, ролята на духовния ръководител и степента на подчинение трябва да бъдат значително по-високи.
Но и животът на мирянина е подчинен на същата тази цел на спасението. Разликата е само в това, че тя върви с други задължения: обезпечението на семейството, възпитанието на децата, други важни богоугодни грижи. Освен това в живота на човека, останал в света, се срещат куп светски изкушения, но това не е само излишна опасност, но и излишна възможност, защото, преодолявайки тези изкушения, човек придобива безценен духовен опит.
Важно е да помним, че Господ знае, на кого какви изпитания да изпрати. Няма човек, който не може да се спаси. Затова, избирайки своя път, е нужно да помним, че пътят на монаха и пътят на мирянина са еднакво спасителни, и изборът е важно да бъде взет осмислено, без бързане, изхождайки от нашите вътрешни приоритети. И да постъпим в съответствие със своята съвест, съгласно Божията истина.
- Какво да прави човек, който тъкмо е влязъл в Църквата и търси своя духовник? Как да направи правилния избор?
- Важно е да помним, че нашият свят е в злото, всички ние сме грешни след грехопадението на Адам, и тук всеки човек, всеки духовник има също своите грехове. Напълно идеален човек няма.
Действително има хора с големи знания и духовен опит, под духовното ръководство на които можем да преминем. Но трябва да избираме внимателно, разбирайки, че дори много добрият духовник може по някакви причини да не подхожда именно на нас. Дори много ерудираният и опитен духовник може да не ни пасне по някакви чисто човешки критерии, и ще ни е трудно да изградим своите отношения с него, затова е важно да бъде оценено всичко, в т.ч. и човешката съвместимост.
И освен това, бих искал да напомня какво е казвал св. Теофан Затворник за началото на духовнния живот на човека. Какво е Царството Небесно? Това е богообщението, чистотата на душата и благодатта Божия. Да се очистим от греховете си и лично да се обърнем към Бога- основното, заради което човек идва в Църквата. И ако човек се е научил на покаяние, промяна на душата и молитва, то той ще може да живее редом с който и да е духовник, да действа сам, самостоятелно да избира в полза на доброто, да се стреми към него. Ако пък не се е научил-никакъв духовник не ще му помогне.
Важно е също да не забравяме в доверието си към човека сами да оценяваме онова, което се случва. Необходимо е да правим връзка между думите на духовника и онова, което казва в Евангелието, с учението на Отците на Църквата, със сборните й решения, които е важно да изучаваме и разбираме. Никакъв авторитет на духовника не може да ги прикрие.
И разбира се, човекът, дошъл в Църквата, следва непрестанно да се моли - та нали общуването с Бога е главното, към което се стреми всеки християнин.
Превод от руски: Йоана Калешева, препечатано от списание ""Тома", източник: Сайт на храм "Св. Атанасий Велики" - Варна
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=242%3A-e-&catid=46%3Astatii&Itemid=141
Четвъртък, 24 Февруари 2011 14:26
Изконните задачи и грешки на духовенството, избор на свещеник, способността да станеш истински учител за човека, встъпващ в Църквата - ще намерим малко теми, по-сложни от тези. Своите сложни въпроси списание ""Тома"" задава на един от най-известните и авторитетни духовници на нашето време, оптинския старец Илий.
- Отче, кажете, защо е необходимо духовното ръководство на човека, идващ в Църквата, и в какво трябва да се състои то?
Човек трябва да се учи на духовен живот, и това, всъщност, е най-важната школовка в нашия свят, без която цялото ни общество е обречено. Вижте до къде ни доведе безбожието, отказът от живот по заповедите. Неслучайно, в средата на века светът ни бе на границата на смъртта и атомната катастрофа, именно в онези години, когато по телевизията обещаваха в най-скоро време ""да покажат последния поп"". И сега тероризмът, сатанинската ненавист, деградацията на селото - всичко това има единен корен, водещ към разрушаването на онази приемственост в духовния опит, без която ние не можем да живеем нормално. Това не само отдалечава човека от спасението във вечния живот, но разрушава и нашия социален живот тук и сега.
Задачата на духовното напътствие се състои именно в това, да възстанови и укрепи традициите на предаване, запазване и преумножаване на духовния опит. За важността на това служение говори поне това, че в Евагелието самият Господ е наричан Учител. Та нали Той сам ни е дал пример: Спасителят е обикалял Палестина от край до край, постъпвал е като другите учители от онова време не само в Израел, но и в Атина, и на Изток. С това Христос ни е показал, че за духовното учене не е задължителен топлият кабинет, можеш да учиш и стоящ на голите скали. Най-важното е на какво ще се научиш и как.
Християнството дава точен отговор на това. Нашата вяра, богатството на нашия духовен живот се постига на първо място с непосредственото общуване с Бога, тоест с молитвата, чрез която човек укрепва своята вяра, и без която, по думите на св.Теофан Затворник, който, между другото, е бил ректор на Петербургската духовна академия, теоретичните знания и образованието нямат голяма стойност. Но в същото време, това не отрича значението на знанието, което също се явява неотлъчна част от духовния живот, и което човек в никакъв случай не бива да пренебрегва. Защо в наши дни имаме толкова много проблеми, в това число и в духовния живот, в търсенето на духовник? Цялата беда се крие в отсъствието на православно възпитание и на знания в областта на богословието. Ако детето още от ранното си детство е имало поне някакви понятия за това, що е духовен живот, що е вяра, то би успяло да избегне много грешки.
Да се учиш на духовен живот означава да съвместяваш молитва и образование. И, разбира се, преди всичко, е важно да осъзнаеш, че духовникът не може за пет-десет минути да даде на човек онова, което е трябвало да бъде получено през годините при нормален духовен живот. Та нали, нерядко, идвайки в Църквата, човек мисли веднага да стане свят, да получи от Бога особени духовни дарове. Но такова нещо няма.
Молитвата, обръщането към Бог, трябва да бъдат съчетани с образованието, с получаването на знания и променяне на ежедневния живот на човека.
Духовникът трябва да напътства тъкмо тези изменения, но сам по себе си той не ще даде много на човека, ако онзи не е готов да приема. Духовникът може да обясни това-онова, но както гласи евангелската притча, сеячът сее, а след това долитат врабци и ..., кълват зърната и човекът отново остава пуст. Човекът и духовникът трябва да си сътрудничат, да бъдат един вид колеги. Само тогава може да говорим за истински духовен растеж на човека.
- Счита се, че духовникът трябва да научи човека да мисли самостоятелно, да расте духовно самостоятелно. Но много хора предпочитат напълно да поверят себе си на свещеника, съветвайки се с него даже за това какви тапети да купят. Доста хора осъждат такъв отказ на мирянина от своята воля. Това наистина ли е неправилно?
- Човек трябва да съхранява своята воля и сам да взема решения. Защото единствено сам човек може да направи в душата си окончателния избор. Нима Господ не е могъл да избави Иуда от предателството? Би могъл, разбира се. Но защо тогава Той не го е сторил? Защото това би могло да стане само чрез насилие. Защото принуждаването на човека, е недопустимо за Бог, за Божията святост. Принудителното добро не може да бъде добро. Та защо се е разпнал Спасителят? Той би могъл да направи целия свят идеален и без това, така че да няма нито един порок на земята, и човек да не се нуждае от нищо, от никакви армии и администрации. Но Господ би могъл да направи това само принудително, прекършвайки свободната воля на човека. И Той не е пристъпил към това, оставяйки на хората възможност самостоятелно да избират между доброто и злото.
Нашият социален живот дава на човека готови знания, култура, готов опит, но как да бъдат използвани, човек решава сам. Така е и в духовния живот. Господ ни дава, чрез своята изкупителна мисия, чрез кръста възможност да побеждаваме немощите си, да се борим с дявола. Но да се възползваме от тази възможност, ние можем само по собствената си воля. Господ е сътворил за нас света, създал е закони, по които да живеем, дал ни е вода, храна, всичко онова, което ни е необходимо. Но как точно да живеем в този свят зависи от нашата воля, нашия труд и знания. И затова е важно да градим живота си, съблюдавайки установеното от Бога и следвайки свободния си човешки избор.
- А ако духовникът откровено преломява човешката воля, опитва се не да учи, а да заповядва?
- Тогава това не е духовник. Какво има да се казва, в Евангелието всичко е казано. Вижте, как е действал Спасителят, как са действали апостолите. Така трябва да действа и духовникът. А ако той не постъпва според Писанието, не следва евангелските заповеди, и се опитва да принуждава...как тогава той би могъл да бъде духовен учител на християнина? Разбира се, да се подбужда човек към промяна е нужно, нужно е да се поправя и наставлява, но в същото време в никакъв случай не бива да се подтиска личността.
- Някои хора принципно търсят духовник в манастира и дори не надникват в храма наблизо...
- Това също не е правилно, когато човек търси някъде зад планини и морета, мислейки си, че там ще е по-добре. Старецът Силуан казва, че ако човек вярва на духовника, то Господ му открива мъдрост чрез него, независимо от това колко мъдър, учен или опитен е духовника. Тук е нужно повече доверие от страна на питащия към Господ. Ако има доверие към Бога, то благодатта Божия открива онова, що е необходимо на питащия.
- До голяма степен притеглянето на новообърнатия човек към манастира е свързано с това, че пътят на монаха се счита за по-правилен, по-спасителен, а животът на мирянина представлява своеобразна ""полумяра.
Животът на мирянина и монаха, разбира се, сериозно се различават. Това са два различни пътя, но те в една и съща степен водят към главната цел на човешкия живот: спасението на душата и съединението с Бога.
Ако човек отива в манастир, той посвещава своя живот на спасението на душата. Неговият живот се нарежда от молитва и послушание, което следва да бъде част от живота на всеки монах. И тук точно, ролята на духовния ръководител и степента на подчинение трябва да бъдат значително по-високи.
Но и животът на мирянина е подчинен на същата тази цел на спасението. Разликата е само в това, че тя върви с други задължения: обезпечението на семейството, възпитанието на децата, други важни богоугодни грижи. Освен това в живота на човека, останал в света, се срещат куп светски изкушения, но това не е само излишна опасност, но и излишна възможност, защото, преодолявайки тези изкушения, човек придобива безценен духовен опит.
Важно е да помним, че Господ знае, на кого какви изпитания да изпрати. Няма човек, който не може да се спаси. Затова, избирайки своя път, е нужно да помним, че пътят на монаха и пътят на мирянина са еднакво спасителни, и изборът е важно да бъде взет осмислено, без бързане, изхождайки от нашите вътрешни приоритети. И да постъпим в съответствие със своята съвест, съгласно Божията истина.
- Какво да прави човек, който тъкмо е влязъл в Църквата и търси своя духовник? Как да направи правилния избор?
- Важно е да помним, че нашият свят е в злото, всички ние сме грешни след грехопадението на Адам, и тук всеки човек, всеки духовник има също своите грехове. Напълно идеален човек няма.
Действително има хора с големи знания и духовен опит, под духовното ръководство на които можем да преминем. Но трябва да избираме внимателно, разбирайки, че дори много добрият духовник може по някакви причини да не подхожда именно на нас. Дори много ерудираният и опитен духовник може да не ни пасне по някакви чисто човешки критерии, и ще ни е трудно да изградим своите отношения с него, затова е важно да бъде оценено всичко, в т.ч. и човешката съвместимост.
И освен това, бих искал да напомня какво е казвал св. Теофан Затворник за началото на духовнния живот на човека. Какво е Царството Небесно? Това е богообщението, чистотата на душата и благодатта Божия. Да се очистим от греховете си и лично да се обърнем към Бога- основното, заради което човек идва в Църквата. И ако човек се е научил на покаяние, промяна на душата и молитва, то той ще може да живее редом с който и да е духовник, да действа сам, самостоятелно да избира в полза на доброто, да се стреми към него. Ако пък не се е научил-никакъв духовник не ще му помогне.
Важно е също да не забравяме в доверието си към човека сами да оценяваме онова, което се случва. Необходимо е да правим връзка между думите на духовника и онова, което казва в Евангелието, с учението на Отците на Църквата, със сборните й решения, които е важно да изучаваме и разбираме. Никакъв авторитет на духовника не може да ги прикрие.
И разбира се, човекът, дошъл в Църквата, следва непрестанно да се моли - та нали общуването с Бога е главното, към което се стреми всеки християнин.
Превод от руски: Йоана Калешева, препечатано от списание ""Тома", източник: Сайт на храм "Св. Атанасий Велики" - Варна
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
