Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2013 22:59 - Петима монаси се родиха на Цветница в Атон
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 771 Коментари: 0 Гласове:
0



Петима монаси се родиха на Цветница в Атон
  http://dveri.bg/xda9f
  

 Понеделник, 29 Април 2013 20:54
 Автор: в. Стандарт


Петорно подстрижение беляза християнските празници Лазаровден и Вход Господен (Цветница). Петима монаси се родиха за Христос с имената Климент, Евлогий, Пафнутий, Арсений и Антоний. Вълнение и тържественост изпълниха българския манастир в Света гора, а съкровеният за послушниците момент бе споделен от стотина български и чужди поклонници.

Нощта пада над двора на Зографския манастир. Лазаровден си отива. Птица, направила гнездо в кипариса в двора на зографската обител, издава крясъци и пронизва тишината. Внезапен камбанен звън изпълва с празничност българския манастир и зове за бдение. Десетината
камбани заглушават кресливата птица, а монаси и поклонници мълчаливо се отправят към главната църква "Свети вмчк Георги".

"Хвала тебе, Господи" и "Господи, помилуй", запяват братята. Клисарите запалват свещите на полилеите и светлината измества мрака в храма. Миризма на тамян изпълва църквата и притвора. Монасите завъртат полилеите. Бдението продължава. Час след началото на службата настъпва трепетно очакване. "Всеки момент ще започне", подшушва един от послушниците. Всички чакат подстрижението.

Игуменът на манастира архимандрит Амвросий въвежда в църквата двама послушници, скрити под мантията му. Тримата се отправят към олтара, където на колене ще се отрекат от света,
за да се родят за Христос.

Хората в храма се надигат на пръсти, за да видят какво се случва, и наострят уши, за да чуят имената на новите монаси. "Подай ми ножицата", чува се от олтара. "Подай ми ножицата", настоява гласът. Само игуменът знае как ще се казват занапред досегашните послушници. Усърдно се е молил на Бога как да нарече своите чеда.

Кичури коса падат от главите на двамата послушници. "Монах Климент, монах Евлогий", казва игуменът. Обличат двамата братя, които занапред ще носят расо и було. Нова вълна от тържественост залива храма. Вълнение, просълзени очи, усмивки. Дълга опашка се извива пред игумена и монасите Климент и Евлоги. Всички целуват ръка на игумена, а след това питат: "Брате, как е името ти"? "Климент монах, Евлогий монах", отвръщат двамата. "Спасявай се в Господа", добавят поклонниците. Бдението продължава до 3 сутринта. Лаврови клонки и благословия дава дядо игумен за настъпилия Вход Господен. Няколко часа по-късно, на сутрешната литургия, още трима послушници се отрекоха от света.

Така братството в Зографската обител нарасна с още петима монаси. Раждайки се за Христос, петимата дадоха три важни обета пред Бога и Църквата: да пазят целомъдрие (духовна чистота и борба срещу блудната страст), нестяжание (борба срещу страстта да притежаваш богатства) и послушание (отричане от собствената воля и следване на волята на духовния наставник).

                                                                             * * *
Кирил: "Вълнувам се като преди сватба", каза Кирчо развълнуван часове преди да бъде подстриган за монах. Съкровения момент послушникът чака 3 години 5 месеца и 11 дни. Едва ли е допускал през 2001 г., когато за пръв път е прекрачил прага на Зографския манастир, че 12 г. по-късно именно тук ще се отрече от света.
 
"Свети Георги ме привлече тук. На него дължа идването си в Зографския манастир", сподели преди време Климент. При първото си идване в манастира отецът не е имал монашески помисли. Пленен от мястото, продължил да се връща в Света гора по празници. "Идвал съм по няколко пъти в годината. Първоначалното чувство на уплаха се замени с чувство на привличане към Зограф. И мисля, че точно свети Георги ме привлече", казва той.
През 2007 г. пристигнал с намерение да стане послушник, но точно тогава получил доста добро предложение за работа, за която всеки млад човек си мечтае. Била свързана с възможности, пътувания по света и командировки. "Интересното е, че точно когато човек иска да се откъсне от света, светът го дърпа назад", казва с усмивка мъжът, който иначе владее няколко западни езика. Тогава говорил с игумена, който му казал: "Иди и работи, и ако твоят път води насам, ще се върнеш." "Започнах да работя в европейските институции. Много ми хареса, но свети Георги започна да ме дърпа насам", споделя монах Климент. Така две години по-късно, на 16 ноември, когато манастирът отбелязва малкия празник на свети Георги, станал послушник.
 
Послушничеството е време на изпитание, като няма определена продължителност от години, за които трябва да те подстрижат за монах. Послушникът или изкушеникът се поставя на изпитания - от една страна, трябва да изпита себе си, за да разбере дали може да води монашески живот, от друга - манастирът трябва да разбере дали се вписва в братството. В повечето случаи мъжът, решил да стане послушник, не среща разбирателство от страна на близките си. "Всички монаси минават по един и същи път на неразбиране. Но Господ е казал, че трябва да го обичаме повече от своите близки", казва бившият послушник.
 
Иван: "До 16 май съм в отпуск и идвам манастира, за да помагам", разказва 61-годишният Иван от Пловдив. На някои изборът му за почивка може да се стори странен, но той си има своето обяснение. Дошъл за пръв в "Зограф" през 2006 г., след като прочел за Света гора в книгата на гръцки монах. "След това идвах като поклонник два пъти, а през 2008 г. реших да остана като послушник и да изкупя греховете си", спомня си той. Игуменът не поощрил решението му. "Каза ми: "Човек, ти не си за тук. Теб светът ще те тегли!" Аз обаче не го послушах, а той се оказа прав", признава Иван. Останал като послушник в манастира в продължение на 1 г., а след това с благословията на дядо Амвросий си тръгнал. "Много е трудно. Понякога имах чувството, че ще се побъркам. Вътре малките камъчета са като канари. Това, което в света изглежда незначително, вътре има други измерения", добавя той.
По думите му най-голямата битка човек води със самия себе си - "Съвестта ти е съдник". Иван напуснал манастира, но остава свързан с това място. Идва често. На двата храмови празника и по време на отпуск. "Пречиствам се и се зареждам. Тук пиша и стихове", казва той и добавя, че в Зограф се осъзнават много неща. "Всички си мислим, че правим нещо смислено, а всъщност нищо не остава след нас.
Единственото, оставащо след нас, това е любовта, но не тази между хората, а божествената любов. Всичко е суета", убеден е той. Радва се на подкрепата на децата си, а внуците си вече води на църква. "Слава Богу, че го има това място. То е истинска благодат", казва разпалено Иван. А за да опише неуспешната битка със себе си, цитира надписа на иконата "Благоразумният разбойник": "Най-тежък е съдът на съвестта, когато човек сам осъди себе си и не намери оправдание. Това е кръст, който носиш цял живот.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10817052
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9033
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930