Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2013 12:54 - Бог стана човек, а не система
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1149 Коментари: 0 Гласове:
0



Бог стана човек, а не система
              
  Написано от архим. Василий Гондикакис     
 Понеделник, 29 Април 2013 09:17
http://www.sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=424%3A2013-04-29-07-24-54&catid=46%3Astatii&Itemid=141

Православното слово е човешкото слово, божественото Слово, Словото, Което е в началото, Бог Слово чрез Което „Всичко стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало” и последното слово.  Този, Който стана Човек, бидейки Бог, за да направи човека Слово, е „Ословесяващият” нашата безсловеност – Този, Който е събрал фрагментите на нашите думи и битие и ни е направил нов човек,  разпрострял ни е и ни е дал възможност да станем по благодат вместилище на Невместимия.
Следователно, православното слово е вечно слово, оглушително,  лично и говорещо в мълчание. Бог Слово не е станал система, богословие или философия, а е станал Човек и така всеки човек може лично да стане Слово, да стане Бог и да възглави цялото.  Колко бяха тези, които поискаха да спасят хората чрез тоталитарни системи и да им дадат масово спасение? Тези системи, независимо дали бяха религиозни или не, се оказаха катастрофа за човека. Колко поискаха да разрушат и да затворят устата на едното Слово, Което бива чуто в мълчание? Накрая не постигнаха нищо друго, освен да подчертаят неотслабващата сила на това Слово. И колко други поискаха да спасят Словото и се представиха като гневни пророци, които ще Го проповядват и ще Го спасят? И не постигнаха нищо друго, освен да подчертаят това, което не е Словото. По този начин помогнаха на Словото, Което спасява човека.  

Господ казва, че „иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия  глас и тези, които Го чуят, ще бъдат живи”. Въпросът е дали можем да чуем този глас, за да живеем лично. И след като казва, че „всички, които са в гробовете” ще чуят този глас, за да го чуем, трябва по някакъв начин да бъдем умрели. Словото търси събличането от нашата собствена воля, от нашите собствени надежди, от нашите собствени страхове и от нашата собствена дързост. Ако искате, както Моисей се оказа пред горящата и неизгаряща къпина и чу глас, който му каза „тази земя е свята, това място е свято и за да продължиш, трябва да си събуеш обущата от нозете”, така и ние сме призвани да съблечем кожените дрехи на самоубедеността, на нашите планове и желания, страсти, добродетели и репутация и след това, ако е  възможно, да се съблечем и от самото наше съществуване и така, като несъществуващи, да се приближим към истински Съществуващия. Затова  Господ казва, че ако някой иска да спаси душата си, ще я загуби. Ако я загуби заради Господа и Евангелието, той ще я спаси.

Това спасение и намиране на душата има по-големи измерения и трайност от загубата. Това, което се ражда от нещо смъртно, от нещо преходно, ще се погуби, ще се разложи. Нещо, което се ражда от купела на смъртта „ смъртта няма власт над него”. Чрез животворното умъртвяване ние можем да се избавим - с Божията помощ – от злите желания, от добрите и злите дела, от самоубедеността, от нашето съществуване. Да почувстваме, че в нас се осъществява това, което виждаме в иконата на Възкресението: да почувстваме, че Бог Слово „Който е разбил ключалките на смъртта” ни дръпва за ръката, както дръпва Адам и Ева и ни води в нов живот, „където няма болка, ни скръб, ни въздишка, а живот безкраен”.

По този начин човекът като оживял от мъртвите осъществява това, което казва св. ап. Павел „предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите”. Този човек, оживелият от мъртвите, разбира, че докато ние сме паднали, Бог Слово е направил всичко докато ни въведе в Своето Царство и ни е дарил вечният живот, бъдещето Царство.  Великото събитие е, че тези, които чуят гласа Му, ще живеят и животът е това простиране по благодат, т.е. човек по благодат да възприеме Божията мяра, да възглави цялото. Той ни казва, че тези, които чуят Неговия глас, ще бъдат живи. Можем да кажем, че целта на нашия живот, без значение дали сме мъже или жени, образовани или необразовани, млади или стари, е да чуем този глас. Ако го чуем, ще живеем. И бидейки освободени чрез животворното умъртвяване, влизаме в новия живот на божественото взаимопроникване, където всеки един възглавява цялото. Затова Господ казва, че добрият Пастир „зове овците си по име и ги извежда” Това  поименно призоваване от добрия Пастир е излизане в свободата на любовта и на взаимопроникването. Така могат да се осъществят думите, които Господ казва след това: „и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери”. Можем да влезем и да излезем, да намираме паша. Както се казва в молитвата „при нашите излизания и влизания в този свят”. Чрез скръбта и чрез радостта, чрез благословението и чрез изпитанието намираме паша, храним се и продължаваме напред. Господ казва, че добрият Пастир винаги върви напред и самите овци Го следват, защото познават гласа Му „подир чужди човек не вървят, а бягат от него”. Защото чуждите са лъжливи.  И ако случайно за малко заслепят човеците, човекът със силен характер ще ги изостави и напусне. Когато следваш добрия Пастир, живееш в непрестанна поредица от удивления.  И животът е толкова велик и отворената врата никой не може да я затвори. Радостта е толкова голяма, че изглежда като скръб. Затова говорим за радостотворна скръб. Светлината е толкова голяма, че изглежда като мрак. Мракът, смъртта като концентриран живот, а  тъмнината като концентрирана светлина, като изобилие от божествено светоизлияние.  Това удивление не свършва, а чрез кеносиса се обогатяваш и чрез смирението се възвисяваш. Именно тук бива оправдано монашеството, както и съществуването на всеки човек.

Това, което говорим, не са теории, а начин на съществуване в Православната Църква. Доколкото знам, никъде нямаме този божествен живот, никъде не съществува тази възможност: всеки човек, не понеже е умен, нито понеже е добър, нито понеже е млад, а понеже е човек и има Божието дихание в себе си и има собствено име, може да възглави цялото. И човекът да не бъде част от цялото, а, ако искате - да чувства, че цялото става част от всеки човек.  Оттук, когато човек стигне до това, той чувства, че е стигнал до едното, което обхваща всичко. Стигнахме до друго житие. Това спасява човека, независимо дали той е на Изток или на Запад. Чух, че Горбачов казал на Мицотакис, че това, което ни обединява, е Православието. И това, което обединява Запада и Изтока, е Православието. И това, което обединява човека, е Православието. Това, което търси всеки човек, независимо дали е вярващ или невярващ, е Православието. Това едно и най-малко нещо, което дава всичко и разкрива в човека божественото благородство и неговата божествена мисия.

Бог Слово стана човек, за да даде възможност на всеки човек да стане бог по благодат. Когато св. Игантий Богоносец приближавал към своите страдания, по пътя към Рим, той написал няколко послания, които го явили като  много велик писател от ранга на св. ап. Павел.  Той се явява автор, пастир, богослов, човек, който разчупва познатите неща и въвежда новата логика. Затова християните се опитвали да го спасят, за да могат да бъдат с него колкото се може повече и да не го оставят да го разкъсат зверовете. Той пише „оставете ме да умра, за да живея.  Ако евентуално ме оставите да страдам и  да ме изядат зверовете, ще стана Божие слово, ще стана христос по благодат, постоянно ще ме слушате.  Ако евентуално се намесите по човешки и ме спасите, ще стана съвкупност от звуци, но без съдържание”. Мисията на човека е лично да чуе този глас, да каже „Да!”  на божествения глас, както Пресвета Богородица отвърнала на архангелския поздрав, да се вслуша в „небесното видение”. Както Христос казал на св. ап. Павел „ти отиваш да гониш християните. Аз те искам тук. И понеже уважавам твоята свобода, те искам с Мене”. И и св. ап. Павел казал „аз се не противих на видението небесно”.

Ако всеки потърси, ще види, че в живота си може да има успехи и неуспехи, но съществува едно божествено посещение. И тогава чувстваме, че добрият Пастир ни зове поименно. Бог не е оставил епоха без свидетелство, а във всяка една епоха  има Своите светци. Бог не  е оставил без свидетелство и без посещение нито един човек. Въпросът е да имаме уши и да чуем Неговия призив. Лошото и опасното е, че Бог ни уважава повече, отколкото трябва. В Откровението се казва „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него.” Ако не, ще си тръгна. Ние, ако искаме, можем да кажем „Боже мой, аз съм глух и ням, нищо не чувам. Затова Те моля, когато дойдеш и похлопаш на вратата ми и не отворя, да я разбиеш”. И ако поискаме това от Него, Той ще я разбие, ще влезе вътре и тогава ще започне друг живот за нас. Оттук, тази лична среща с Бога е като явяване на Господ, Който  казва: „ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте”; защото пришествието на Сина Човеческий е като светкавица, кога блести от единия до другия край край на небето.
Съществуват определени тайнствени, нечути, безшумни посещения, за които светът не узнава, като светкавицата, която блести от единия до другия край на небето във всеки човек. Въпросът е да не забравим тези лични срещи и и явявания, да утихнем в един ъгъл и да оставим това преживяване като квас, който ще закваси цялото тесто. Когато това стане, човекът без да прави нищо прави всичко. И правейки всичко, прави едното, което е потребно.  И както казва св. Симеон Богослов „когато някой чуе едното Слово, тогава чува всички слова”. И когато някой чуе това Слово (Логос), тоест всички слова (логоси), тогава разбира логосите на съществата, т.е. причината и целта на съществуването на съществата. Тогава чувства, че бидейки неподвижен, прави всичко и бидейки някъде, е навсякъде.
 
превод: Константин Константинов




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13712172
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031