Постинг
18.04.2013 06:52 -
ЖИВОТНИТЕ ПОНЯКОГА УЧАТ ХОРАТА ДА БЪДАТ ПО-ЧОВЕЧНИ
Предай нататък.
Един младеж, който бил принуден да живее далеч от родния си дом, един ден взел от улицата забавно, пухкаво котенце. И се замислил
„Тъжно е да се прибираш вечер в пуст дом, нека това котенце да ме чака”.
Скоро котенцето пораснало голям и красив котарак. Той посрещал хазяина си на прага, търкал се в краката му, мъркал, а през нощта спал в неговите крака. След някое време котаракът променил характера си. Първоначално рядко се отказвал от храната, с която го хранил младежът, вече не идвал веднага, когато го повикат, недоволно мяукал и драскал, когато хазяина го взимал на ръце. Понякога котаракът бил ласкав и мъркал както преди, но после отново се превръщал в див звяр. В началото младежът се опитвал да се помири с него, но един ден не издържал „ Ще го пусна по-далеч от дома, живял е без мен на улицата и сега ще оцелее!”
–Къде носиш своята котка? – попитала го съседката
–Изглежда, ние с него не можем да живеем в един дом заедно – казал младият човек на старата жена и ѝ разказал как сега воюва със своя бивш любимец.
–Разреши ми аз да го гледам – казала съседката – може би не е капризен чак толкова.
Тя се оказала права: котаракът наранил своята лапа, раната се е възпалила, а това му причинявала голяма болка. На младежа му станало мъчно и се засрамил от това, че е бил невнимателен към животното.
„ Аз го взех в своя дом, ползвах го като вещ и за малко едва не го изхвърлих, когато си помислих, че тази вещ се е счупила” – помислил си юношата. Старицата поставила ръката си на рамото му, виждайки на неговото лице разкаяние. –Животните без да искат учат хората да бъдат по-човечни – казала му тя...
Един младеж, който бил принуден да живее далеч от родния си дом, един ден взел от улицата забавно, пухкаво котенце. И се замислил
„Тъжно е да се прибираш вечер в пуст дом, нека това котенце да ме чака”.
Скоро котенцето пораснало голям и красив котарак. Той посрещал хазяина си на прага, търкал се в краката му, мъркал, а през нощта спал в неговите крака. След някое време котаракът променил характера си. Първоначално рядко се отказвал от храната, с която го хранил младежът, вече не идвал веднага, когато го повикат, недоволно мяукал и драскал, когато хазяина го взимал на ръце. Понякога котаракът бил ласкав и мъркал както преди, но после отново се превръщал в див звяр. В началото младежът се опитвал да се помири с него, но един ден не издържал „ Ще го пусна по-далеч от дома, живял е без мен на улицата и сега ще оцелее!”
–Къде носиш своята котка? – попитала го съседката
–Изглежда, ние с него не можем да живеем в един дом заедно – казал младият човек на старата жена и ѝ разказал как сега воюва със своя бивш любимец.
–Разреши ми аз да го гледам – казала съседката – може би не е капризен чак толкова.
Тя се оказала права: котаракът наранил своята лапа, раната се е възпалила, а това му причинявала голяма болка. На младежа му станало мъчно и се засрамил от това, че е бил невнимателен към животното.
„ Аз го взех в своя дом, ползвах го като вещ и за малко едва не го изхвърлих, когато си помислих, че тази вещ се е счупила” – помислил си юношата. Старицата поставила ръката си на рамото му, виждайки на неговото лице разкаяние. –Животните без да искат учат хората да бъдат по-човечни – казала му тя...
Джамянг Кхиентсе Ринпоче - Мъдростта на ...
Толтекска книга на мъдростта
ЗА ЗНАНИЕТО, ЗНАЕНЕТО И МЪДРОСТТА
Толтекска книга на мъдростта
ЗА ЗНАНИЕТО, ЗНАЕНЕТО И МЪДРОСТТА
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
