Постинг
16.04.2013 22:52 -
Благата вест и “модерното” християнство
Благата вест и “модерното” християнство
http://dveri.bg/xuykp
Петък, 12 Април 2013 14:26
Автор: Димитър Попов
Днес все по-трудно става да чуем въпроса: “Господи, какво да направя, за да наследя вечен живот?” И още по-сложно да се чуе отговорът…
Не че Евангелието не се проповядва навсякъде по света. Просто е дошло времето, когато самите християни са се уморили да бъдат християни. За да си християнин днес, е достатъчно да бъдеш добър син, съпруг и баща, гражданин и данъкоплатец. За да си православен пък, е достатъчно да бъдеш българин, руснак или грък. И обратното, за патриота е желателно да бъде православен. В общ план християните искат да бъдат “като другите – модерни”. Да имат хубави къщи и коли, банкови сметки и късмет. Целта е да живеят без много труд, в това число и труда по изпълнение на Божиите заповеди.
Благата вест кънти в ушите на всички, но делникът е пълен с много по-важни проблеми. Решавайки ги, християните осигуряват своя временен конфорт – на себе си и на потомството. Смисълът на живота като път към спасението, усетът за вечността, та дори и страхът Господен са позабравени. Диалогът с Бога се отлага, защото желанията на “модерните” сърца е Той, Христос, да не им пречи. Иначе мястото Му на велик морализатор и учител е запазено в конституциите на всички модерни държави. Културата и изкуството се базират на идеи и сюжети, взети от Неговия живот и проповед. Хората са свободни пред закона в Негово име и имат граждански права, които отстояват. Те се борят за един чист, лъчезарен свят, без болести и изпълнен с дълголетие, богатство и мир, но без Него – Христос. Така се изпълняват пророческите думи на св. ап. Павел: “Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха: те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат” (2 Тим. 4:3-4).
Дотук под “модерни християни” ние имахме предвид не някаква сатанинска секта от богоборци, не политическа организация или военен съюз, не дори и враждебна на християнството култура като исляма. Става въпрос за тези от нас, които, наричайки себе си християни, смятат, че социалната дейност на Църквата е първа и едва ли не единствена цел, че монашеството и мистиката са вредни, чудесата – измислици, а тайнствата – обикновени обреди. Свещениците пък са обикновени жреци и психолози, които, заедно с екстрасенсите, шаманите и зодиакалните знаци помагат на хората за постигане на щастлив живот.
Днес, живеейки заедно с тези “модерни” християни, ние като семинаристи (статията е предназначена за учениците в СДСеминария - б. р.) трябва да помним, че Благата вест ни приканва не към постигане на власт в света или към отричане на ценностте му. Тя ни приканва чрез живота и делата си да призовем “модерните” християни и философите, които Божията майка посрами, да пожелаят в сърцето си диалог с Истината-Христос. Истината, която все така им се изплъзва. Тогава ще можем да проповядваме, че монашеството е крепило по пътя към спасение, мистиката – реален път към спасение, чудесата – знаци от Бога с цел спасение, а тайнствата – единственото средство за спасение, които се извършват от клира на Църквата Христова. Така думите Господни “в света скърби ще имате, но дерзайте Аз победих света” ще се отнасят и до нас. А като бъдещи свещеници на Църквата Христова, чувайки въпроса, отправен от миряните чрез нас: “Господи, какво да сторя, за да наследя живот вечен”, ще можем да им отговорим от името на Бога: “Възлюби Господа Бога твоего от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния като себе си”. Тогава със сигурност ще чуем одобрението от Господа: “Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив” (Лука 10:28).
Авторът е преподавател по философия в Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”
Източник: Софийска духовна семинария
http://dveri.bg/xuykp
Петък, 12 Април 2013 14:26
Автор: Димитър Попов
Днес все по-трудно става да чуем въпроса: “Господи, какво да направя, за да наследя вечен живот?” И още по-сложно да се чуе отговорът…
Не че Евангелието не се проповядва навсякъде по света. Просто е дошло времето, когато самите християни са се уморили да бъдат християни. За да си християнин днес, е достатъчно да бъдеш добър син, съпруг и баща, гражданин и данъкоплатец. За да си православен пък, е достатъчно да бъдеш българин, руснак или грък. И обратното, за патриота е желателно да бъде православен. В общ план християните искат да бъдат “като другите – модерни”. Да имат хубави къщи и коли, банкови сметки и късмет. Целта е да живеят без много труд, в това число и труда по изпълнение на Божиите заповеди.
Благата вест кънти в ушите на всички, но делникът е пълен с много по-важни проблеми. Решавайки ги, християните осигуряват своя временен конфорт – на себе си и на потомството. Смисълът на живота като път към спасението, усетът за вечността, та дори и страхът Господен са позабравени. Диалогът с Бога се отлага, защото желанията на “модерните” сърца е Той, Христос, да не им пречи. Иначе мястото Му на велик морализатор и учител е запазено в конституциите на всички модерни държави. Културата и изкуството се базират на идеи и сюжети, взети от Неговия живот и проповед. Хората са свободни пред закона в Негово име и имат граждански права, които отстояват. Те се борят за един чист, лъчезарен свят, без болести и изпълнен с дълголетие, богатство и мир, но без Него – Христос. Така се изпълняват пророческите думи на св. ап. Павел: “Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха: те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат” (2 Тим. 4:3-4).
Дотук под “модерни християни” ние имахме предвид не някаква сатанинска секта от богоборци, не политическа организация или военен съюз, не дори и враждебна на християнството култура като исляма. Става въпрос за тези от нас, които, наричайки себе си християни, смятат, че социалната дейност на Църквата е първа и едва ли не единствена цел, че монашеството и мистиката са вредни, чудесата – измислици, а тайнствата – обикновени обреди. Свещениците пък са обикновени жреци и психолози, които, заедно с екстрасенсите, шаманите и зодиакалните знаци помагат на хората за постигане на щастлив живот.
Днес, живеейки заедно с тези “модерни” християни, ние като семинаристи (статията е предназначена за учениците в СДСеминария - б. р.) трябва да помним, че Благата вест ни приканва не към постигане на власт в света или към отричане на ценностте му. Тя ни приканва чрез живота и делата си да призовем “модерните” християни и философите, които Божията майка посрами, да пожелаят в сърцето си диалог с Истината-Христос. Истината, която все така им се изплъзва. Тогава ще можем да проповядваме, че монашеството е крепило по пътя към спасение, мистиката – реален път към спасение, чудесата – знаци от Бога с цел спасение, а тайнствата – единственото средство за спасение, които се извършват от клира на Църквата Христова. Така думите Господни “в света скърби ще имате, но дерзайте Аз победих света” ще се отнасят и до нас. А като бъдещи свещеници на Църквата Христова, чувайки въпроса, отправен от миряните чрез нас: “Господи, какво да сторя, за да наследя живот вечен”, ще можем да им отговорим от името на Бога: “Възлюби Господа Бога твоего от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния като себе си”. Тогава със сигурност ще чуем одобрението от Господа: “Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив” (Лука 10:28).
Авторът е преподавател по философия в Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”
Източник: Софийска духовна семинария
Да почустваш Бога. Ден първи.
Да почустваш Бога - Подкрепа в непорочно...
Да почустваш Бога - Крепости. Ден трети
Да почустваш Бога - Подкрепа в непорочно...
Да почустваш Бога - Крепости. Ден трети
Следващ постинг
Предишен постинг
Ще си позволя да кажа , че първите християни по ремето на апостолите приеха заръката да носят Благата вест.Благодарение на това, учението на Исус Христос се разнесе по цялата Земя.Днес ние също имаме тази задача, да правим ученици.
Благовестието особено в тези последни времена е единствения добър белег на последните дни.
цитирайБлаговестието особено в тези последни времена е единствения добър белег на последните дни.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
