Постинг
05.04.2013 07:15 -
ПРИЯТЕЛСТВО НЕ САМО С БОГА, НО И С ЧОВЕКА
Konstantin Konstantinov
"Делото на аскезата е да сприятелява не само с Бога, но и с човека. Св. Максим Изповедник казва: този, който обича Бога, живее на земята ангелски живот, постейки, бдейки и винаги мислейки добро за всеки човек. Има добри помисли. Някъде св. Василий Велики казва нещо още по-значимо: той ясно учи, че дори когато човек пази Божиите заповеди, дори да има велики харизми – без любовта към братята обаче всичко това се счита за беззаконни дела. Вижте какъв етос, за да разберем какво става. Ние сме объркали нашето православно учение. Казваме, че трябва да стигнеш до големи подвизи, до велика добродетел и харизми, но ако нямаш любов към ближния, това, което правиш, са грехове и беззаконни дела. Св. Василий го казва и св. Максим Изповедник го повтаря: всяка аскеза, която е лишена от любов, става чужда на Бога. Следователно, аскезата има за централен момент любовта - към себе си, към Бога, защото моето аз също го отнасям към Бога и в Него търся покоя на сърцето си, но и на брата си. Не мога да имам покой, ако не даря покой на брата си. Един ранен християнин – отец, казва нещо много важно: който пропусне да помогне на един човек в неговата духовна скръб, ще бъде отговорен за неговата погибел. Вижте как се свързват нещата - въпросът не е в това човек да прави теории, а да се претворява и сам да става акт на евангелска любов. Какво означава аскезата на любовта? Това означава да мога да разбирам другия. Да разбирам неговото състояние, неговата нужда, да излизам от себе си. Доколко мога да разбера другия? Доколкото мога да разбера себе си; ако не разбирам себе си, няма да разбера другия. С каквито критерии живея, същите критерии прилагам към другия. Когато ние се борим да задоволим нашите нужди, тогава никога не можем да разберем нуждата на другия. Не можем да видим другия, защото реално сме пленници на нашите нужди и желания. Неотстъпчивият човек, инатливият, чепатият, този, който има своите фиксации, хал и убеденост за своите права, никога не може да разбере другия, защото тези неща са толкова силни изразени в него, той е толкова силно затворен в тях, че само тях слуша, само тях вижда, само тях разбира".
Архим. Варнава Янку
"Делото на аскезата е да сприятелява не само с Бога, но и с човека. Св. Максим Изповедник казва: този, който обича Бога, живее на земята ангелски живот, постейки, бдейки и винаги мислейки добро за всеки човек. Има добри помисли. Някъде св. Василий Велики казва нещо още по-значимо: той ясно учи, че дори когато човек пази Божиите заповеди, дори да има велики харизми – без любовта към братята обаче всичко това се счита за беззаконни дела. Вижте какъв етос, за да разберем какво става. Ние сме объркали нашето православно учение. Казваме, че трябва да стигнеш до големи подвизи, до велика добродетел и харизми, но ако нямаш любов към ближния, това, което правиш, са грехове и беззаконни дела. Св. Василий го казва и св. Максим Изповедник го повтаря: всяка аскеза, която е лишена от любов, става чужда на Бога. Следователно, аскезата има за централен момент любовта - към себе си, към Бога, защото моето аз също го отнасям към Бога и в Него търся покоя на сърцето си, но и на брата си. Не мога да имам покой, ако не даря покой на брата си. Един ранен християнин – отец, казва нещо много важно: който пропусне да помогне на един човек в неговата духовна скръб, ще бъде отговорен за неговата погибел. Вижте как се свързват нещата - въпросът не е в това човек да прави теории, а да се претворява и сам да става акт на евангелска любов. Какво означава аскезата на любовта? Това означава да мога да разбирам другия. Да разбирам неговото състояние, неговата нужда, да излизам от себе си. Доколко мога да разбера другия? Доколкото мога да разбера себе си; ако не разбирам себе си, няма да разбера другия. С каквито критерии живея, същите критерии прилагам към другия. Когато ние се борим да задоволим нашите нужди, тогава никога не можем да разберем нуждата на другия. Не можем да видим другия, защото реално сме пленници на нашите нужди и желания. Неотстъпчивият човек, инатливият, чепатият, този, който има своите фиксации, хал и убеденост за своите права, никога не може да разбере другия, защото тези неща са толкова силни изразени в него, той е толкова силно затворен в тях, че само тях слуша, само тях вижда, само тях разбира".
Архим. Варнава Янку
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
