Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2013 12:59 - Излекуването на душата
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.04.2013 16:16



 Излекуването на душата
Posted  by Мартин Димитров on 31/03/2013 in Богословие, Катехизис, Преводи

http://zadrugata.com/2013/03/31/излекуването-на-душата/


автор: о. Николай Лудовикос


Нужно е да придобием благословение и благодат за да влезем в този вид любов: да обичаме другия вътре в него. Вътре в него, не вън от него… да обичаме така… как да го опиша… с топлина. Разбирате ли какво казвам? Колко е различно това! Не е същото като очарователната картинка, на която са ни учили в наши дни и която ни кара да вярваме, че е много лесно когато става въпрос за любов и на нея се гледа като на нещо лесно. Обаче не е лесно; тя е необходима, ние я желаем, стремим се към нея, но на човек е нужна благодатта на Бог, за да я постигне, да я разпространи, така че да принесе плодове. Това изисква благодат, това изисква специално благословение.

В един стих се казва, че „ако светът ви намрази, знайте, че първом Мен е намразил.“ Има омраза в света и християнинът също ще се срещне с омразата в света. Ето защо още по-настоятелно се казва, че трябва да се обичаме един другиго, така че омразата на света да не е между нас – не е ли така? „Ако светът ви намрази, знайте, че първом Мен е намразил.“ Тук се поставя една въпросителна: какво означава това, когато се говори за „омразата на света към Христос?“ Какво странно словосъчетание.. Така, отговорът се дава веднага: „ако бяхте от света, светът обича своето си… но вие не сте от света, понеже Аз ви избрах от света и заради това светът ви мрази.“

Вие не приличате на света, и аз не приличам на света, и някъде по цялата линия, светът ще покаже омраза, ако се случи да се намирате в такава обстановка, в каквато самият аз попаднах – вероятно и други тук (не знам). В среда на интелектуалци, вие ще видите, че можете лесно да говорите за ценностите на Евангелието, например – за любовта. Можете лесно да говорите за второстепенните неща от нашата вяра, но за най-главните – най-съществените – като Нетленното Рождение, Разпятието, Възкресението – ще срещнете трудности:

„Това не звучи като нещата, които сме свикнали да чуваме“ – ще ви кажат другите – „Говори ми за социална справедливост“ (сякаш има някаква социална справедливост или тези, които говорят за социалната справедливост имат нещо общо с нея!) Добре, както и да е… Не можем да говорим. Защо? Защото всички тези неща преобръщат логиката на света. Всяко нещо, което преобръща логиката на света се счита като опасно за света. Каквото и да преобръща логиката на света – то изисква крайна предпазливост. Не можете просто ей така да вървите напред и да говорите, да вървите напред и да говорите за обръщането на другата буза: другите ще кажат: „За каква плесница по другата буза ми говориш? Възможно ли е това? Казваш ми, че слугата и господарят са равни? Какво ми говориш въобще?“

Евангелието съдържа много неща, които са доста трудни за възприемане – най-обезсърчителното е Кръстът. Кръстът, защото те лесно могат да разберат какво означава да се бориш срещу нечии идеологически опоненти. Но какво означава да бъдеш разпънат заради тях – всъщност според мен да се качиш на Кръста вместо тях – е, това е шокиращо! Ще бъде прекрасно, ако светът разбере какво е Кръстът… това е истински кол забит в естествения интелект на човека. И самият Бог да бъде разпънат? Този, Който по дефиниция е властимащия? Не забравяйте, че Христос беше разпънат заради точно тази причина: защото те искаха Той да разпъне другите: „Ние се надяваме, че Той е Този, Който е избран да освободи Израел“… Когато са видяли Христос да възкресява Лазар от мъртвите, знаете ли какво е минало през умовете на юдеите? „Ех, тук ще имаме перфектната войска; ще се придвижваме напред, и Той ще бъде в тила и ще възкресява всички, които са убити.“ Можете ли да си представите една такава армия? Христос зад тях, благославящ; еврейските войници отпред и Христос – веднага! – само с една благословия върху всеки, който е убит и мъртвият войник става отново. С една такава армия цялата Римска империя би могла лесно да бъде превзета за седмици!


Ето защо те Го посрещат с палмови клонки на Цветница. И когато Той казва: „Вижте, този Кръст е наш, а не чужд…“, че „Кръстът е предназначен за Мен да обичам римляните, а не да ги унищожа“, тогава идва моментът, в който те Му казват: „Тъй, за това ли си тук?“… Психологически механизъм – цялата обич се обръща в омраза, за секунди. Да, или не? Когато идеалът на егото ми е засегнат, то тогава този, който е олицетворение на идеала на егото ми – според психоаналитиците – моментално става обект на максимална омраза, докато само преди малко е бил обект на максимално желание, на максимална любов.

Така, от онзи момент нататък, самото разпъване е било въпрос на няколко дни. Можете да видите какво страховито нещо е, когато вашето съзнание се сблъска със съзнанието на Христос. Няма начин това да не се случи. Дори ние в някакъв момент от времето (всеки един от нас) ще се сблъскаме с Христос, и това е най-лошото нещо от всичко. Ние, които сме тук, в тази стая, в някакъв момент ще се сблъскаме с Христос. Ако това не стане, тогава имаме някакъв проблем.

Ако Христос продължава да бъде сладко говорещия учител, Който ни казва някакви хубави неща и ние весело Го следваме, тогава нещо не е наред. Ние в края на краищата ще почувстваме трудността на Кръста. Ще почувстваме, че пътят, по който Благодатта ни води е път, осеян със самолюбие. Това ще почувстваме и това е точния момент, върху който лежи нашата вяра. Това е точния момент, където нашите взаимоотношения ще бъдат тествани и ако се справим, ние ще станем автентични ученици на Христос.

Разбирате ли? Ще дойде критичен момент, когато ще трябва да се фокусирате върху това, което – във вашето самолюбие – считате за скъпоценно. Това ще бъде моментът на Кръста. Не можем да очакваме някой друг да бъде разпнат вместо нас; ние самите трябва да се разпънем. „В мен се разпъва светът“, казва Павел, „заедно със страстите и желанията“ – не е ли така? Светът се разпъва в мен и аз в света…

превод: Мартин Димитров, източник: oodegr.com



Тагове:   душата,   е вечна,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704626
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031