Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2013 13:47 - Адв. Веска Волева: Европейски съд сложи край на банковия произвол
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 498 Коментари: 0 Гласове:
0



Адв. Веска Волева: Европейски съд сложи край на банковия произвол
  http://faktor.bg/mnenia/intervyu/7681-adv-veska-voleva-evropeiski-sad-slozhi-krai-na-bankoviya-proizvol.html
 Петък, 29 Март 2013 19:46  Автор Faktor.bg
in
Share
 веска волева

 Не могат да ви продадат имота, ако се позовете на неравноправни клаузи

Не искаме в следващия парламент да влизат политици, отговорни за приемането на убийствения чл. 417 от ГПК

Следващият парламент да хармонизира законодателството ни с международните норми, настоява известният правозащитник  

На 14 март 2013 г. Съдът на Европа със седалище в Люксембург оповести своето решение (виж ТУК целия казус и Решението) по повод на неравноправните клаузи, които банките налагат в договорите със свои клиенти, получатели на потребителски и ипотечни кредити. Предмет на Решението са и принудителните процедури за отнемане на жилищата и други имоти на едностранно обявените за неизправни кредитополучатели.

Решението е по повод на Преюдициално запитване, а страни в главното производство са ищецът Mohamed Aziz и ответникът Caixa dґEstalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa(Catalunyacaixa). У нас има хиляди подобни случаи.

Faktor.bg потърси реакцията на това важно Решение в България.

Интервю на Стойко Стоянов

- Госпожо Волева, доволна ли сте от решението на Европейския съд в Люксембург, или то се отнася само да конкретен казус в Испания?

- Изключително съм доволна. Напротив, решенията на този съд не касаят само една отделна страна, а са задължителни за всички държави членки на ЕС, тоест, задължително е спазването им и за нас. То не решава само конкретен спор, а указва как да се постъпва при съответни обстоятелства. Нашият Гражданско процесуален кодекс (ГПК)  казва, че възражението срещу заповед за изпълнение не спира изпълнителните действия на съдия-изпълнител. Тоест, когато ти се бориш да докажеш, че не дължиш определена сума, междувременно съдия-изпълнителя ти продава имота. А след това, дори и да си спечелил делото, вече е без значение – ти си на улицата без собственост. Освен това имотът ти е продаден на безценица.

-  Как това Решение ще възпира прибързани действия на съдия-изпълнители?

-  Засегнатата страна може да се позове във възражението си на неравноправни клаузи, както във всеки един от случаите, а съдът е длъжен, независимо, че ГПК казва обратното, да спре изпълнителното дело до произнасяне по исково производство.

- Ще помогне ли това на адвокатската защита?

- Това Решение ние вече го използваме, като се позоваваме на него в молбите по заповедните производства за спиране на изпълнителните дела. Но тъй като то е съвсем отскоро, само от няколко дни, нямаме още определения на съда за спиране на производства именно на това основание. Трябва да мине известен период, да се осмисли, да добие популярност, за да можем да правим изводи  от някаква практика.

- Имате ли коментари на съдии по това определение?

- Все още няма, определението е ново, не е познато, но е добре колегите юристи и гражданите, които имат проблеми да са запознати с него.

- Как трябва да реагират държавните институции в България на препоръките на съда в Люксембург?

- Институцията, която има отношение към тази тема, е Конституционният съд (КС). Преди време ние ги бяхме сезирали, че чл. 417 от ГПК, който приравнява банките и с общините, и с държавата, и им дава неограничени права е противоконституционен.  Но те постановиха едно изкючително лошо решение, което е в ущърб на потребителите и не е съобразено с Конституцията. Не смятам, че КС трябва на това основание да си преразгледа решението, защото дали една норма е съобразена с европейското законодателство или не – това трябва да се прилага от съответните съдилища в страната, където хората очакват справедливост. А задължението на КС е единствено да съблюдава спазването на Конституцията, но той не го направи. В нашата Конституция има текст, който е против монополното даване на права.

- Имате ли обратна информация, как реагират банките на това Решение, ще се стреснат ли?

- Още нямаме никаква информация за  реакциите им, но трябва да е ясно, че нашите банки са наглеци, подкрепяни от политиците ни, които коват законите. Според думите на Левон Хампарцумян, че проблемите между клиенти и банки били един-два откъснати случая, което изобщо не е вярно, нищо чудно да кажат, че не знаят за такова Решение на международния съд и че тях това не ги интересува. Но още е твърде рано за изводи. Реално не ме интересуват банкерите, а реакцията на политиците и какво ще направят във връзка с изискванията на съда в Люксембург.

- Информирани ли са хилядите банкови клиенти, които имат проблеми с кредитите си?

- Опитваме се определението на Европейския съд да стане популярно, вече е пуснато в Интернет, хората си го споделят. Но ето вчера се сблъскахме в Ботевград с проблема на една жена – продават й жилището. Сблъскват се интереси на кредитополучателя, гаранта, новия купувач на имота и т.н. А всъщност не се изследва първопричината, за да се стигне до тази патова ситуация. Тази жена твърди, че си е плащала заема редовно, но сега е поставена в невъзможност, а банките стоят отстрани като арбитри и гледат как  се избиват страните в спора, без да се интересуват кой е крив и кой е прав. А всъщност цялата тази история сигурно е предизвикана от тях, тъй като затрудненията основно идват от увеличението на вноските.

-  Колко са тези скандални случаи?

-  Изключително много, хиляди. Някои дела са минали вече на първа и втора инстанция. Имаме решения влезли в сила, получени са парите от банките, други са висящи. Има и хора, които отказват да водят дела, но търсят консултации. Но от всичко това, освен разбити лични съдби, трябва да е ясно, че банките са основните виновници за съсипването на малкия и средния бизнес, който даваше хляб на голяма част от българите. С тези безумни лихви и с тази безумна наглост банките оставиха хиляди без препитание, защото те искат непрекъснато още пари, а законът им дава право да искат колкото имат нужда.

-  Често споменавате политиците, морално ли е депутати, които са основните виновници за приемането на чл. 417 от ГПК, да определят политики и в следващия парламент?

-  Сега БСП говорят, че са социална партия, че са променили 50% от лицата в листите – нищо не са променили. Тази банкова бомба със закъснител я заложиха те, по време на Тройната коалиция, а сега се правят на ни лук яли, ни лук мирисали.

- Знае се, че Янаки Стоилов е бил шеф на парламентарната правна комисия прокарала убийствения член 417, а сега той е определен за водач на  две листи, смятате ли да протестирате?

-  Нямаме намерение да мълчим, и на всяка трибуна, която ни се дава, това ще го повтаряме, за да разберат хората от къде им идват проблемите  и кои са конкретно виновните лица. Лично аз смятам, че един политик не трябва да бъде повече от два мандата в Народното събрание. Стават опасни, вижда се какви безобразия вършат. Стига, до гуша ни дойдоха едни и същи лица – видя се какво могат да направят когато са на власт и когато са в опозиция.

-  Водите от няколко години битка с банковия монопол, водач сте и на гражданско движение срещу чл. 417, очаквате ли служебният кабинет да предприеме някакви ограничителни стъпки в тази посока?

-  На този етап всичко е блокирано. Трябва да се види какво ще стане след изборите, тъй като, за да се тръгне към някакви мерки, трябва да има функциониращ законодателен орган, а в момента такъв няма. ГЕРБ сега се правят на чиста партия, но трябва да е ясно, че почти преди година нашето Движение внесе мотивирано възражение срещу опасния за бизнеса и гражданите чл. 417 и не само, че не предприеха конкретни действия, но даже не ни отговориха. Това им е отношението към гражданите. Реално ГЕРБ се възползва от този смазващ хората текст в ГПК, оказа им се удобен, а сега популистки могат да прехвърлят отговорността на БСП.



ЕТО ЗАТОВА СТАВА ДУМА :


Топ новина от Люксембург: Европейският съд защити потребителите срещу банковите привилегии!
  http://faktor.bg/novini/top-ot-novini/7540-top-novina-ot-lyuksemburg-evropeiskiyat-sad-zashtiti-potrebitelite-sreshtu-bankovite-privilegii.html
 Понеделник, 25 Март 2013 17:52  Автор Faktor.bg
in
Share
 Голямото преяждане на банките

 Решение поставя в конфузна ситуация Конституционни съд, политици и лобисти, които работеха притив народа, в интерес на банковия колониализъм

Проф. Кръстьо Петков

На 14 март 2013 г. Съда на Европа със седалище в Люксембург оповести своето решение по повод на неравноправните клаузи, които банките налагат в договорите със свои клиенти, получатели на потребителски и ипотечни кредити. Предмет на Решението са и принудителните процедури за отнемане на жилищата и други имоти на едностранно обявените за неизправни кредитополучатели.

Решението е по повод на Преюдициално запитване, а запитващата юрисдикция 7”Juzgado Mercantil de Barcelona”. Страни в главното производство са: Ищец: Mohamed Aziz; Ответник: Caixa dґEstalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa).

Накратко казусът е следният:

На 19 юли 2007 г. г н Aziz, марокански гражданин, който работи в Испания от декември 1993 г., подписва с Catalunyacaixa договор за ипотечен кредит, сключен с нотариален акт. Недвижимият имот, за който е учредена ипотеката, е семейното жилище на г н Aziz, което той е придобил през 2003 г.

Кредитът, отпуснат от Catalunyacaixa, е в размер на 138 000 EUR. Той трябва да бъде погасен с 33 годишни вноски посредством 396 месечни вноски, считано от 1 август 2007 г. Както следва от предоставената на Съда преписка, в клауза 6 от сключения с Catalunyacaixa договор за кредит се предвижда годишна лихва за забава от 18,75 %, която се начислява автоматично върху неизплатените на падежа суми, без да е необходима покана за изпълнение. Освен това с клауза 6 bis от посочения договор на Catalunyacaixa се предоставя възможност да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, когато е настъпила изискуемостта на някоя от договорените вноски, без длъжникът да е изпълнил задължението си за изплащане на част от главницата или на лихвите по кредита.На последно място, съгласно клауза 15 от договора, отнасяща се до определянето на размера на задължението, Catalunyacaixa има възможност не само да иска принудително изпълнение върху ипотекирания имот, за да събере евентуално вземане, но и за тази цел директно да определи размера на задължението, като представи съответно удостоверение за този размер.

От октомври 2007 г. г н Aziz забавя плащането на редица месечни вноски, а от края на май 2008 г. преустановява плащането на месечните вноски по кредита, което дотогава е било в по-голяма или по-малка степен редовно. Спестовната каса упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. На основание предсрочната изискуемост на кредита банката иска връщането на цялата сума по кредита (вземане за главницата и заплащане на лихви).

През март 2009 г. спестовната каса започва производство по принудително изпълнение върху ипотекирания имот въз основа на несъдебно изпълнително основание съгласно испанския Гражданско-процесуален закон, като иска от г н Aziz плащането на 136 674,02 EUR за главницата, 90,74 EUR за просрочени лихви и 41 902,21 EUR за лихви и разходи. Принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот, тоест жилището на г н Aziz и неговото семейство.

На 20 юли 2010 г. се провежда публична продан на ипотекирания имот и в крайна сметка е подаден за (97 200 EUR). Г н Aziz е изгонен от жилището...

Семейната драма на г-н Азис, продължила повече от пет години, се случва в Испания. Но тя е съпоставима и със законодателната и банковата практика в България, която в редица отношения е копие на испанската.

Стотици хиляди са гражданите, домакинствата и фирмите, които са подписали подобни договори в България с кредитни институции след 2008 г. Десетки хиляди са кредитополучателите, обявени за неизправни длъжници на базата на тези договори и анексите към тях. Хиляди българи вече загубиха жилища и други имоти, ползвани при получаването на ипотечни кредити. Стотици са случаите, при които изхвърлените на улицата собственици посегнаха на живота си, или си отидоха от този свят вследствие на тежки заболявания.

Опитите на самоорганизиращите се кредитополучатели, ощетени от банковите договори и на нацоналния Омбудсман да се промени чл. 417 от ГПК дотук се оказаха неуспешни. През есента на 2012 г. Конституционният съд в България отхвърли сигнала и аргументите на Омбудсмана г-н Константин Пенчев и се произнесе в полза на законово закрепените банкови привилегии: едностранно да променят лихвите по договорите; да прилагат процедура по принудително изземване на имотите на обявените за неизправни кредитополучатели-без съд, само въз основа на извлечение от банковите сметки. Тоест, банките си присвоиха правото да бъдат едновременно и съд, и съдии-изпълнители; банкови мениджъри се специализираха в бизнес, който беше присъщ само на силовите групировки: да събират принудително вземанията и да гонят собствениците от отнетите им имоти.

За измамените клиенти остана един изход: да разчитат, че съда ще реши в тяхна полза заведените искове срещу банките-кредитори. В интерес на истината, част от българските съдилища не се поколебаха да наложат присъди в интерес на потребителите –общо над 30 са спечелените от тях дела на различни инстанции. Но това е капка в морето от насилие и измами.

Затова оповестеното Решение на Европейския съд в Люксембург може да се превърне в силно оръжие на правозащитниците в България, които вече пета година упражняват натиск върху различни институции: БНБ, правителство, НС: да направят необходимото за отнемане на банковите привилегии, закрепени в закон и ползвани срещу интересите на техните клиенти. Главният проблем е в неравнопоставеността при сключване на въпросните договори, в които потребителите са по начало по-уязвимата страна, заради което се ползват със специалната закрила на клаузите, регламентирани в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори ЕС.

Именно на тази Директива стъпва Европейският съд, за да постанови:

Първо, че потребителите на банкови кредити задължително трябва да се ползват от съдебна защита, когато кредиторите заведат изпълнително дело срещу тях;

Второ, че при подадено възражение от потребителя процедурата по принудителното изпълнение се спира от съда до окончателното решение на съответната съдебна инстанция.

Ето и пълния текст на въпросното

Решение:

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение.

2) Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че:

– понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи,

– за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори.

Член 3, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че приложението, към което препраща тази разпоредба, съдържа само примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които могат да бъдат обявени за неравноправни.

Както се казва, предписанията на европейските съдии са ясни като бял ден. Предполагам, че те вече са станали известни на българските правосъдни органи, както и на най-яростните защитници на банковите привилегии: БНБ, депутатите – поръчкови лобисти, самозвани банкови консултанти. Ще чакаме тяхната реакция.

Ами конфузното положение, в което се оказва Конституционният съд на България ! Той обяви единствено банковия интерес за легитимно обществен (!) и косвено прие, че правата и интересите на стотици хиляди български граждани-техни клиенти, ощетени от уредбата на чл.17 ал.2 на ГПК, са второстепенни /тоест, предмет на частна грижа/.

Предстои да видим и реакцията на следващия парламент. Именно в тази институция беше забъркана кашата, там леви и десни депутати, наети адвокати и пазарни фундаменталисти изковаха злополучните текстове на ГПК и на Закона за потребителските кредити, които предоставиха изключителни извънсъдебни права на чужди и местни банкстъри. Резултатът е налице: сринаха доходите и имотното състояние на стотици хиляди добросъвестни, но поставени в неравноправна договорна ситуация български потребители.

Българският парламент е длъжник на ощетените кредитополучатели. След 12 май т.г., когато бъдат избрани новите народни представители, пред тях ще стои дилемата: да оставят без последици препоръките на Съда на Европа в Люксембург или да реагират, като приведат националното законодателство в синхрон с европейската Директива.

Ако постъпят по първия начин, това ще е още едно доказателство, че България не зачита европейските институции; ако намерят кураж и аргументи да отстранят несъответствията, ще покажат, че върховенството на европейските правни норми по отношение на националното законодателство не е празно пожелание.

Евросъдиите отговориха на запитването на една испанска институция, но същите проблеми стоят и в България , при това с още по-голяма острота. Нещо повече, за разлика от Испания и всички останали страни членове на ЕС, единствено у нас и в съседна Румъния се практикува т.нар. банков колониализъм: чуждестранни собственици и местни мениджъри-наемници стигнаха дотам, че поръчват какви закони да се приемат в НС и какви да са правилата на кредитната игра; приравняват своя статът с този на държавата при събиране на вземанията и дори едностранно санкционират провинилите се.

Ситуацията се променя след решението на Европейския съд. Не в полза на колонизаторите, а на доскоро беззащитното туземно население. Надявам се до предсрочните избори през май и след това то да не пропусне уникалния шанс да си върне отнетите права! Протестиращите вече включиха в исканията си преразглеждането на банковото законодателство. Слоган-достоен да бъде водещ в предизборната кампания!





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11549520
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930