Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2013 07:06 - ДЕТЕТО, РАЗТЪРСИЛО БЪЛГАРИЯ С РАЗКАЗА СИ!!! /Ах, тези гръмки фрази!/
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове:
1



ДЕТЕТО, РАЗТЪРСИЛО БЪЛГАРИЯ С РАЗКАЗА СИ!!!
http://www.informiran24.com/informiran/детето-разтърсило-българия-с-разказа/

- Георги, идва Коледа. Какво е тя за теб?
 – Радост и щастливи моменти със семейството и приятелите ми. Мисля и за онези хора, които не могат да изживеят магията на Коледа. За тях трябва да се направи нещо.
- Какво?
 – Ако мога, бих им помогнал с някакви средства. Но аз съм ученик в VII клас и нямам тази възможност. Затова бих им вдъхнал кураж.
- Кой трябва да обърне внимание на тези хора?
 – Има фондации, но очевидно не могат да се справят. Нужна е и подкрепа от държавата. Не бива да има нещастни хора в Святата нощ.
- Ако решиш да пишеш разказ за Коледа, какъв сюжет би избрал?
 – Със сигурност няма да е весел. Ще показва децата, които са в неравностойно положение. Бих разказал за хлапе, взето от приемен родител и точно по Коледа той го изоставя. Как точно ще се развие повествованието, ще реша, когато започна да го пиша. Но засега нямам такова намерение.
- Защо наблягаш на тъжните неща?
 – Защото създават по-голямо впечатление, по-запомнящи са. Една драматична история би разтърсила читателя. Не си падам по комедиите. Да не забравяме, че минорната музика винаги е по-въздействаща. Затова избирам такъв тип сюжети.
- Но Рождество е светъл празник. Появява се Спасителя?
 – Да, и всички се радваме. Но за миг трябва да помислим и за хората, които не могат да го направят. Това са децата по домовете, бедните, самотните, несретниците. В тази категория не слагам тези, които са вършили престъпления и са обречени на самота.
- Но наблягайки на мрачните страни от живота, можеш да изпаднеш в черногледство?
 – Напротив. Това е начинът тези мрачни моменти да не се повтарят. Зная, че не е хубаво да се набляга на тях, но нали трябва да ги изкореним. Аз го виждам така. Мисля, че държавата трябва повече да помага на такива хора.
- Но фиансовият министър отказва коледни добавки на пенсионерите, защото няма пари.
 – Донякъде го разбирам. А и според мен трябва да се подпомагат повече майките с деца, защото те отглеждат бъдещето на страната. Пенсионерите са в залеза на своя живот, а на децата тепърва им предстои да градят държавата.
- Но възрастните са се трудили. Трябва ли да ги оставим на произвола?
 – В никакъв случай. Трябва да им се помага, но според възможностите на държавата.
- Защо големите хора се сещат за благотворителност само по такива празници?
 – Не мисля, че го правят от доброта. Според мен част от тях не са искрени. С публичните си акции целят известност. А това не е така. Ако действително са милосърдни, би трябвало не само по Коледа и Великден да правят дарения.
- Ти къде ще посрещнеш Рождество?
 – Още не съм решил, но сигурно вкъщи. На Коледа обикновено ядем. Не сме вегетарианци. Любимият ми специалитет се нарича “Слънце”. Той представлява татарско кюфте с кебапчета, които служат за лъчи. Много обичам пиле с ориз.
- Успя ли да се сдобиеш със заветния айфон, който ти донесе зашеметяваща слава с твоя разказ “Айфон и стържещ от глад стомах”?
 – Да, получих го преди дни. Но си го спечелих, не ми е даден даром. Сега го разучавам.
- Как го спечели?
 – Участвах в конкурс на тема “Обичам природата и аз участвам”. Взех второ място и наградата беше айфон. Написах есе, което се казва “Вавилон в огледалото”. Показва живота на хората, след като изчерпят всички природни ресурси на земята. И колко лошо ще настане, след като не мислим за бъдещето на планетата и за поколенията след нас. Есето ми е от месец и щом се появи този конкурс, веднага го изпратих в РИОСВ – Пловдив. Оценили са го.
- Отново предричаш мрачни неща в това есе?
 – Казвам, че животът на земята ще свърши, но не от някакъв апокалипсис, както предричат маите, а от самите нас. Причината не е в нормалното затопляне. Това е естествен процес, който се случва, и не сме чак толкова виновни за него. Но сме виновни, че безогледно хабим ресурсите на планетата. И след 1000 години няма да има живот.
- Радваш ли се на айфона?
 – Много. Ще го използвам за игри.
- Къде инвестира парите от предишната си награда?
 – Още си ги пазя. Те са 600 лева. Ще си купувам геймърски компютър. Аз съм пестелив. Събрал съм си около 2000 лева в продължение на 3 години. Затова по Коледа не желая материални подаръци. Ако получа пари, ще ги заделя. Ако на семейството ми му потрябват, бих ги дал.
- Ако имаш възможност да се срещнеш с някого от първите хора в държавата, какво би му казал?
 – Не бих се срещнал с нито един от тях. Няма какво да им кажа. Те си вършат работата – едни добре, други – зле. Моето мнение няма да ги промени.
- Справят ли се добре?
 – Щoм не са намерили коледни пари за пенсионерите, значи не са се справили. За мен не са състоятелни обясненията, че няма да харчим, за да има финансова стабилност. Като има пари, защо не зарадват възрастните?
- Георги, промени ли се животът ти, след като се прочу, че пишеш разкази?
 – Не. В началото учителите и съучениците ме поздравяваха. Но постепенно славата отшумя. А и аз нито съм се възгордял, нито съм се пъчил. А и да бъда откровен, не ми допада да съм в светлината на прожекторите. Не ми е приятно да ме сочат с пръст. Не съм по тази част.
- Ставаш известен?
 – Е, на мен това не ми е приятно. За какво ми е слава?
- Някои само за това се борят?
 – Аз не съм от тях. Още съм дете, не желая да бъда известен. Не ми е това най-важната работа.
- Какво си замислил да напишеш?
 – Засега нищо. Трябва да ми дойде музата.
 - Тя май те посещава само когато има конкурси.
 – Не, пиша си за мен. Когато видя конкурс, пращам. За Коледа определено няма да пиша. Сега имам много работа. Предстоят класни. А и напоследък нещо я закъсах с оценките. По физика имам две двойки, по химия имам 2 и 6. Но това не ме притеснява, макар да ми се карат вкъщи.
- Да не би учителите да ти имат зъб?
 – Слабите ми оценки не са за незнание. По физика се захилих в час и учителят ме изхвърли и ми писа двойка. Повечето учители прилагат този подход. Засега най-много ми върви по български.
- Завист?
 – Едва ли. Няма за какво да ми завиждат.
- Айфона вече го имаш. А стомахът напълни ли се?
 – Не. Вижте ме колко съм слаб. А и не ям много. Но с айфона вече съм душевно сит. Ако тръгна да желая, ще искам целия свят. Но не става.
- Казват, че по Коледа стават чудеса. Вярваш ли?
 – Не вярвам нито в чудеса, нито в Дядо Коледа. Чудесата се случват, когато човек реши да постигне нещо и го прави. Просто си свършва работата. Сам можеш да създадеш чудото, а не да разчиташ на външни сили и фактори. И призивът ми е хората да опитат сами да постигат целите си и мечтите си. С честен труд, не с шмекерии.
 Интервю на “24 часа”


Advertisement:



Източник: petel.bg



Тагове:   чуйте децата,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11549485
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930