Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2013 14:29 - Благовещение Богородично е двоен празник
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 420 Коментари: 0 Гласове:
0



Благовещение Богородично е двоен празник
 
dveri.bg/3dc9w
  
 Четвъртък, 25 Март 2010 10:23
 Автор: Митрополит на Навпакт Йеротей Влахос

Благовещение Богородично е двоен празник - едновременно Господен и Богородичен. Господен, защото е свързан с Христос, който бе заченат в утробата на Богородица, и Богородичен, защото е свързан с личността, която извърши зачатието и въчеловечаването на Словото Божие, тоест, Пресвета Богородица.

Богородица заема голямо и важно място в Църквата, именно защото е лицето, което бе очаквано от толкова човешки поколения и което даде на Словото Божие човешка природа. И така, личността на Богородица е тясно свързано с Личността на Христос. И величието на Дева Мария не се дължи само на добродетелите й, но преди всичко на плода на утробата й. Затова, мариологията е тясно свързана с христологията. Когато говорим за Христос, не може да игнорираме тази, която Му е дала плът, и, когато говорим за Пресветата Дева, говорим едновременно за Христос, защото от Него тя черпи благодат и слава. Това става особено ясно в последованието на акатиста, в което се възпява Богородица, но винаги понеже е майка на Христос: „Радвай се, защото си небесен престол, радвай се, защото държиш държащия всичко”.

Връзката между Христологията и мариологията е видима и в живота на светиите. Отличителна черта на светците, които са истинските членове на Тялото Христово, е любовта към Богородица. Не е възможно да има светец, който не я обича.

1. Благовещение Богородично е началото на всички Господни празници. На празника пеем: „Днес се яви началото на нашето спасение и вечната тайна..” Архангел Гавриил, с когото са свързани всички събития около въплъщението на Христос – посети по Божия заповед Богородица и й извести, че е дошло времето за въплъщението на Словото Божие и тя ще стане Негова майка. (Лука 1: 26-56)

Думата „благовещение” се състои от две думи – „блага” и „вест”. Тази „блага вест” е именно изпълнението на Божието обещание, което Той дава след падението на Адам и Ева (Бит. 3:15), което и се нарича „първо благовещение”. Вестта за въплъщението на Словото на Бога е най-голямата новина в човешката история.

Според св. Максим Изповедник, благовестието на Бога е пратеничество и молба към хората чрез въплътения Му Син. Едновременно с това е и примирение на хората с Бога, който дава в отплата на послушалите Сина Му – нероденото обожение. Обожението се нарича „неродено”, защото не се ражда, но се явява у достойните. Следователно, обожението, което се дава чрез въплъщението на Христос не е рождение, но явяване чрез въипостасно просветление у тези, които са станали достойни за това откровение.

Добрата новина, евангелието, благовещението е изправлението на случилото се в началото на сътворението, в Едемския рай. Там от жена започна падението и плодовете му, а тук от жена започнаха всички блага. Затова света Богородица е новата Ева. Там беше видимият Рай, тук е Църквата. Там бе Адам, тук е Христос. Там е Ева, тук е Мария. Там е змията, тук Гавриил. Там е шепотът на изкусителя, тук поздравът на ангела. Така бе изправена грешката на Адам и Ева.

2. Архангел Гавриил нарекъл Пресветата „благодатна”, „облаготена”. Казал й: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените” (Лука 1: 28-29). Наречена е „благодатна” и „благословена”, тъй като Бог е с нея.

Според св. Григорий Палама и други свети Отци, Пресветата Дева вече е била получила благодатта, била е о-благодатена, а не става такава в деня на Благовещението. Пребивавайки в Светая Светих на храма, тя достигнала до светая светих на духовния живот, което е обожението. Ако притворът на храма е бил предназначен за прозелитите, а главният храм за свещениците, в Светая Светих е влизал само архиереят. Там влязла Пресвета Богородица, знак, че е достигнала обожението. Известно е, че през християнската епоха нартикът е бил предназначен за оглашените и неочистените, главният храм за просветлените, членовете на Църквата, а светая светих – за тези, които били достигнали обожението.

Така, Богородица стигнала до обожението, още преди да приеме ангелското посещение. За това тя използвала един специален метод за Богопознание и Богообщение, както прекрасно и боговдъхновено тълкува св. Григорий Палама. А именно – исихията, исихаския път. Богородица разбрала, че никой не може да достигне Бога с логиката, с чувствата, с фантазията и човешката слава, но само чрез ума. Така умъртвила всички сили на душата, които произхождали от чувството и чрез умната молитва активирала ума. По този начин достигнала до просветлението и обожението. Затова била удостоена да стане Майка на Христос, да даде плът на Христос. Не просто добродетели е притежавала, но обожаващата благодат на Бога.

Пресветата притежавала пълнотата на Божията благодат, по сравнение с хората. Разбира се, Христос като Слово на Бога, притежава пълнотата на всички Благодати, но и Богородица получила пълнотата на Благодатта от пълнотата на Благодатите на нейния Син. Затова в сравнение със Сина си и по-низша, тъй като Христос притежава благодатта по природа, а тя – по причастие. Но в сравнение с хората е неизразимо по-високо.

Пресветата притежавала пълнотата на Благодатта, от пълнотата на Благодатите на своя Син преди зачатието, по време на зачатието и след него. Преди зачатието пълнотата на Благодатта у нея била съвършена, по време на зачатието била още по-съвършена, а след зачатието била най-съвършена (св. Никодим Светогорец). По този начин Богородица била дева по тяло и дева по душа. И нейното телесно девство е по-висшо и по-съвършено от духовното девство на светиите, което се постига с действието на Пресветия Дух.

3. Никой човек не се ражда свободен от първородителския грях. Падението на Адам и Ева и неговите последици били унаследени от цялото човечество. Естествено е било и Пресветата да не е свободна от първородния грях. Думите на апостол Павел са ясни: „всички съгрешиха ... пред славата Божия” (Рим.3:23) От този пасаж става ясно, че грехът се разбира като лишаване от славата на Бога и още, че никой не е свободен от това. Богородица също се родила с първородния грях. Кога обаче се е освободила от него? Отговорът на този въпрос трябва да бъде свободен от схоластични спекулации.

В началото трябва да кажем, че прародителският грях бил лишаване от славата на Бога, отделяне от Бога, загуба на богообщението. Това имало и телесни последици, защото в тялото на Адам и Ева навлязло тлението и смъртта. Когато православното предание говори за наследяване на прародителския грях, то няма предвид наследяване на вината за този грях, но преди всичко последиците му, които са разложението и смъртта. Както, когато заболее коренът на растението, заболяват и клоните и листата, същото се случило и с падението на Адам. Разболял се целият човешки род. Тлението и смъртта, които наследява човекът, са подходящата среда за развитието на страстите и по този начин се помрачава човешкият ум. Точно по тази причина фактът, че Христос възприе със своето въчеловечаване смъртно и страстно тяло, без греха, доведе до преодоляване на последиците от греха на Адам. Обожение имало и в стария Завет, както и просветление на ума, но не била отменена смъртта, затова и богозримите Пророци отивали в ада. С въплъщението на Христос и Неговото Възкресение, човешката природа се обожила и така бе дадена възможност на всеки човек да се обожи. Понеже със св. Кръщение ставаме членове на обоженото и възкръснало Тяло на Христос, затова и казваме, че чрез св. Кръщение човек се освобождава от прародителския грях.

Когато отнесем тези неща към Пресветата, може да раберем връзката й с прародителския грях и освобождаването й от него. Богородица се родила с прародителския грях и носела всички последици на тлението и смъртта в тялото си. С влизането й в Светая Светих дошло обожението й. Това обожение, обаче, не било достатъчно да се освободи от последиците му, които са тлението и смъртта, именно защото Божествената и човешката природа все още не била съединени в ипостаста на Словото. Така, в момента, когато Божествената природа се съединила с човешката със силата на Светия Дух в утробата на Пресветата, Богородица първа вкусва освобождението си от прародителския грях и неговите последици. В онзи момент се случило това, което не успели да направят Адам и Ева със свободната си лична борба. Затова в момента на Благовещението Богородица постигнала по-висше състояние от онова, в което пребивавали Адам и Ева преди падението. Удостоила се да вкуси крайната цел на творението, както ще видим по-нататък.

Затова Богородица нямала нужда от Петдесетница, нямала нужда от кръщение. Всичко, което преживели апостолите в деня на Петдесетница, когато станали части на Тялото Христово чрез Светия Дух, и това, което се случва на всички ни по време на тайнството на кръщението, станало с Богородица в деня на Благовещението. Тогава тя се освободила от прародетелския грях, не в смисъл на вината от него, но получила обожението в душата и тялото си, чрез единението й с Христос.

В тези рамки трябва да поставим тълкуванието на думите на св. Йоан Дамаскин, който казва, че в деня на Благовещението Пресветата получила Светия Дух, Който я очистил и й дал сила да приеме божествеността на Словото, но и сила да Го роди. Тоест, Богородица получила от Светия Дух очистваща благодат, но едновременно с това и приемаща, и раждаща Словото на Бога като човек.

4. Отговорът на Пресветата на вестта на архангела, че е удостоена да роди Христос, бил знаменателен: „Ето я рабинята Господня, нека ми бъде според думата ти” (Лука 1:38). Проличава послушанието на Богородица към думите на архангела, но и послушанието й към Бога, приемайки едно събитие, което било парадоксално и необяснимо за човешката логика. Така тя подчинява логиката си на волята Божия.

Някои твърдят, че в онзи момент всички праведници на Стария завет, но и цялото човечество, чакали с агония отговора на Богородица, страхувайки се да не би да откаже и да не се подчини на волята Божия. Твърди се, че именно понеже човек притежава свобода, изправяйки се пред една такава дилема, винаги може да каже да или не, както стана и с Адам и Ева. Но Богородица не е можела да откаже – не, защото е нямала свобода, а защото е притежавала истинска свобода.

Св. Йоан Дамаскин прави разлика между природна и гномична воля. Гномична воля има някой, който се отличава с незнание, съмнение и в крайна сметка със слабост на избора. Става дума за колебание относно извършваното. Природна воля има някой, който се движи по природен начин, без колебание, без незнание, към осъществяването на истината. Видимо е, че природната воля се свързва с „искам”, докато гномичната с „как искам”, и то при наличието на съмнения и колебания. Следователно природната воля предполага съвършенство на природата, докато гномичната – несъвършенство на природата, тъй като се отнася за човек, който няма знание на истината, не е уверен в това, което трябва да реши.

Христос има две воли, поради двете природи – човешка и Божествена, които притежава, но волята му е естествена от гледна точка на казаното по-горе, а не гномична. Като Бог Той винаги знае волята на Бог Отец и никога не е изпивал съмнение или колебание.  По благодат това се случва и със светците и особено с Богородица. Тъй като тя била стигнала до обожението, било невъзможно да отхвърли волята Божия и да не се съгласи с акта на въплъщението. Притежавала съвършената свобода и затова свободата й действала винаги природно, а не противоприродно. Ние, тъй като не сме стигнали до състояние на обожение, имаме несъвършена свобода, така наречената гномична воля, затова и се колебеем за извършваното. Въпросът „как ще ми стане това, като не познавам мъж” (Лука 1:34) разкрива смирение, слабостта на човешката природа, но и парадоксът на случващото се, защото и в Стария Завет имало чудодейни зачатия, но никога безсеменни.

5. В деня на Благовещението се е случило зачатието на Христос със силата и действието на Светия Дух. Архангел Гавриил казал на Йосиф, обручника на Пресвета Богородица, „Не се бой да приемеш Мария жена си, защото роденото в нея е от Светия Дух” (Мат. 1: 20) Богородица родила Христос, но зачатието станало от Светия Дух.

Св. Василий, тълкувайки този израз и особено „родено от Светия Дух”, казва, че всяко нещо, което произхожда от нещо друго, се разкрива с три думи: Първата е „творчески”, както цялото творение бе създадено от Бога с Неговото действие. Втората е „чрез рождение”, както Синът се роди преди всички векове от Отец. И третата е „естествено”, както енергията произхожда от всяка природа, светлината от слънцето, и изобщо – действието от действащия. За зачатието на Христос в Светия Дух подходящия изказ е, че Христос бе заченат чрез действието на Светия Дух „творчески”, а не „чрез рождение” или „естествено”.

Св. Йоан Дамаскин учи, че Синът и Словото Божие създал за Себе Си плът от чистите и непорочна кърви на Богородица, която плът е одушевена от логична и умна душа, но не чрез семе, а творчески чрез Светия Дух. Разбира се, когато говорим за зачатието на Богородица със силата и творческата енергия на Светия Дух, не трябва да изолираме Светия Дух от Светата Троица. Известно е от отеческото учение, че общо е действието на Троичния Бог. Сътворението на света и новото сътворение на човека и света става с общото действие на Троичния Бог. Следователно, не само Светия Дух е създал господнето тяло на Христос, но и самият Отец, и Син, тоест цялата Света Троица. Тази истина се формулира по следния начин: Бог е пожелал въплъщението на Своя Син, Синът и Словото Божие осъществил въплъщението Си, а Светият Дух го е извършил.

Зачататието на Христос в утробата на Богородица станало в тишина и тайно, а не с шум и смущение. Никой от ангелите и хората в онзи момент не можел да разбере величието на случващото се. Нищо не смутило, нито повредило девството на Богородица. Затова и Пресветата била и останала Дева преди рождението, по време на рождението и след това. Това са трите звезди, с които иконописецът я изобразява винаги: на челото и да двете рамене.
Превод: Златина Каравълчева

Сп. Християнство и култура 2009 г., бр. 3 (38)




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11539824
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930