Постинг
22.03.2013 21:17 -
БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ЯСЕН (АСЕН, Азанер) ПРЕВЗЕЛ ПЕРСИЯ ПРЕЗ 484 г,
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 952 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2013 21:18
Прочетен: 952 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 22.03.2013 21:18
Аз Съм Българче
Българи
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=550145571683146&set=a.403753409655697.93467.372794019418303&type=1&theater
БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ЯСЕН (АСЕН, Азанер) ПРЕВЗЕЛ ПЕРСИЯ ПРЕЗ 484 г,
и получил титлата "цар" от император Лъв I.
В своята история от 1762 г. Паисий пише, че е съществувал български цар, който е превзел Персия.
Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него?
Защо нито един български изследовател не е обърнал внимание на това съобщение на Паисий?
"Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди....” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).
„Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.
Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.
Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини решава, че той е неправилно наричан от гърците Касан и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини пише:
„Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).
Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).
Откъде през 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини, който пише първата сериозна историческа хронология на българите след Ренесанса (която има обем от „77 печатни страници, от 397 до 474” в монографията му „Царството на славяните”), е заел сведението за този български цар?
За да състави своя труд основно Мавро Орбини ползва библиотеката на дука Д`Урбино в италианския гр. Пезаро.
Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”.
От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.
Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.
Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.
Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.
Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис.
Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия.
Никой български историк, освен Паисий Хилендарски, не е написал, че български цар е завоювал Персия през 484 г., когато хунските войски нападат от „северо-запад” (Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Михаил Сириец, Бар-Ебрей) Персия и убиват шахиншах Пероз.
Прокопий пише през VІ в., че персите били „две години под властта на тия варвари”?
Арменски историк от V в. Елише го нарича „хон Херан”, а в „Именникът на българските канове” той е известен като „Ирник от рода Дуло”...
(по материали на Кирил Милчев http://letopisec.blog.bg/history/2011/06/14/bylgarski-car-e-prevzel-persiia-spored-paisii-hilendarski.765067 )
Българи
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=550145571683146&set=a.403753409655697.93467.372794019418303&type=1&theater
БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ЯСЕН (АСЕН, Азанер) ПРЕВЗЕЛ ПЕРСИЯ ПРЕЗ 484 г,
и получил титлата "цар" от император Лъв I.
В своята история от 1762 г. Паисий пише, че е съществувал български цар, който е превзел Персия.
Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него?
Защо нито един български изследовател не е обърнал внимание на това съобщение на Паисий?
"Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди....” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).
„Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.
Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.
Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини решава, че той е неправилно наричан от гърците Касан и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини пише:
„Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).
Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).
Откъде през 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини, който пише първата сериозна историческа хронология на българите след Ренесанса (която има обем от „77 печатни страници, от 397 до 474” в монографията му „Царството на славяните”), е заел сведението за този български цар?
За да състави своя труд основно Мавро Орбини ползва библиотеката на дука Д`Урбино в италианския гр. Пезаро.
Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”.
От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.
Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.
Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.
Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.
Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис.
Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия.
Никой български историк, освен Паисий Хилендарски, не е написал, че български цар е завоювал Персия през 484 г., когато хунските войски нападат от „северо-запад” (Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Михаил Сириец, Бар-Ебрей) Персия и убиват шахиншах Пероз.
Прокопий пише през VІ в., че персите били „две години под властта на тия варвари”?
Арменски историк от V в. Елише го нарича „хон Херан”, а в „Именникът на българските канове” той е известен като „Ирник от рода Дуло”...
(по материали на Кирил Милчев http://letopisec.blog.bg/history/2011/06/14/bylgarski-car-e-prevzel-persiia-spored-paisii-hilendarski.765067 )
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
