Постинг
17.03.2013 07:03 -
АЗ СЪМ МАЛКАТА
Аз съм малката, знаеш ли, дето никога няма
да порасне изобщо, въобще...
Нека другите бъдат до небето голями,
аз оставам до края дете...
И светът ме очаква, точно толкова малка –
да открия великите тайни...
А мечтите се сбъдват просто някъде, някога,
и ще вярвам във тях до безкрайност...
Ще рисувам слънца, и звезди, и дъга
точно в твоя намръщен прозорец!
Да, това съм аз, малката, и какво от това –
нека с товйта голямост поспоря...
Нека в твоята шепа докрай да се скрия,
ако искаш сбери ме в небето си,
И мечтай, и мълчи, и се смей, и разбирай –
тъй, по моему, първо в сърцето си...
irini
ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ
*****
Не, няма да ти спазвам правилата.
Кога да мразя, колко да обичам?
Кои са врагове, кои приятели?
Кои да са зачеркнати с различие?
Кога светът да бъде много сложен.
Кога да нямам даже хляб на масата.
Кога да ме боли до невъзможност.
Кога да отрека и чудесата.
И колко от мечтите са приемливи.
А другите? В отдел за рециклиране.
Родили сме се от едно безвремие,
което тук му казваме умиране...
Но ето, че съм жива и те дишам,
Живот, и всеки дъх ми е обичане.
Не ми поставяй граници излишни.
Човек е синоним на безграничност.
И знаеш ли, че шепотът в душата ми
все още не е трайно заглушен.
Не, няма да ти спазвам правилата.
Не са били написани от мен.
Мира Дойчинова - irini
да порасне изобщо, въобще...
Нека другите бъдат до небето голями,
аз оставам до края дете...
И светът ме очаква, точно толкова малка –
да открия великите тайни...
А мечтите се сбъдват просто някъде, някога,
и ще вярвам във тях до безкрайност...
Ще рисувам слънца, и звезди, и дъга
точно в твоя намръщен прозорец!
Да, това съм аз, малката, и какво от това –
нека с товйта голямост поспоря...
Нека в твоята шепа докрай да се скрия,
ако искаш сбери ме в небето си,
И мечтай, и мълчи, и се смей, и разбирай –
тъй, по моему, първо в сърцето си...
irini
ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ
*****
Не, няма да ти спазвам правилата.
Кога да мразя, колко да обичам?
Кои са врагове, кои приятели?
Кои да са зачеркнати с различие?
Кога светът да бъде много сложен.
Кога да нямам даже хляб на масата.
Кога да ме боли до невъзможност.
Кога да отрека и чудесата.
И колко от мечтите са приемливи.
А другите? В отдел за рециклиране.
Родили сме се от едно безвремие,
което тук му казваме умиране...
Но ето, че съм жива и те дишам,
Живот, и всеки дъх ми е обичане.
Не ми поставяй граници излишни.
Човек е синоним на безграничност.
И знаеш ли, че шепотът в душата ми
все още не е трайно заглушен.
Не, няма да ти спазвам правилата.
Не са били написани от мен.
Мира Дойчинова - irini
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
ДА ДОСТИГНЕШ СВЕТЛИНАТА - ТАНЯ И...
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
ДА ДОСТИГНЕШ СВЕТЛИНАТА - ТАНЯ И...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.