Постинг
16.03.2013 19:26 -
Неделя на Всеопрощението
Неделя на Всеопрощението
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=120%3A2010-02-13-17-35-19&catid=47%3Apropovedi&Itemid=142
Написано от Митр. Антоний Сурожски
Събота, 16 Март 2013 16:01
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Тази вечер встъпваме напълно във Великия пост. Всички предишни седмици бяха време, в което бяхме длъжни да се потопим в себе си, да произнесем над себе си внимателен, строг, очистващ съд. А сега встъпваме във времето, когато сме длъжни стъпка след стъпка да последваме отново Христос - в Страстната седмица и на Голгота, при Разпятието, а след това да се приобщим, доколкото всеки съумее, доколкото на всеки Бог ще даде, към радостта на Възкресението. А след това да отидем в света, както апостолите са отишли, за да донесат на света, в който живеем радост и спасение.
Но днес встъпваме през дверите на покаянието във Великия пост. Ние се молим, Господ да прости греховете ни, както и ние прощаваме на тези, които считаме за свои длъжници, и от друга страна, те също да ни простят.
Когато мислим за прошката, ние мислим за това, че виновният е длъжен да признае своята вина и да бъде простен, което значи, че всичко следва да бъде забравено, че миналото не съществува, че настъпва време, в което всичко е ново. Но това далеч не е така, защото всички знаем, че дори когато сме се покаяли искрено, когато нашето сърце се разкъсва от скръб заради нашата греховност – дори тогава тази греховност не е надживяна и греховете все още ни тежат.
И когато искаме прошка от другия, ние сме длъжни да осъзнаваме, че той знае това и когато някой иска прошка от нас, ние трябва да осъзнаваме, че и той не е свободен, но има решимост, а може би само желание, може би само мечта да стане нов човек. И тогава прошката не се заключава в това, всичко да бъде изгладено, а се състои в това, да кажем на човека и да очакваме от него следните думи: “Ти още не си свободен от твоето минало, но аз вярвам в теб, вярвам, както Бог вярва в теб, до последните дни на твоя живот ще вярвам във възможността от тебе да стане нова твар; и те моля – погледни ме! Виновен съм пред теб и не само пред теб, но и пред всички хора; и моля всички: братя, сестри, деца, бащи и майки – не губете надежда, не губете вяра във възможността и аз да се покая и да започна нов живот.”
Ето за какво ще молим сега Спасителя Христа, и Божията Майка, и светиите, чиито имена носим, и светиите, които са ни скъпи, и нашия ангел хранител, и един другиго: “Прости!” Това означава: не губи надежда! Не губи вяра във възможността за моето изправление. И това напомня за думите на свети апостол Павел, който казва: “Носете един другиму теготите и така ще изпълните закона Христов”. Бъдете готови да понесете на раменете си чуждата греховност, чуждата слабост, всичко онова, което угнетява, руши, осакатява, обезобразява другия; на всеки от нас е заповядано да носи това вместо другия и заради другия с надеждата, че ще се намери поне един човек, който заради нас и вместо нас ще понесе нашия греховен товар.
Да се замислим за това. Да се замислим за всички тези, пред които така или иначе сме виновни и, ако е възможно, да отидем при тях и да кажем: виновен съм пред тебе! Аз още не съм се променил, или променила, аз все още съм същия или същата, но имам воля, желание, мечта да стана друг човек. Понеси с мен този товар с търпение, вяра, надежда, а ако можеш – дори и с любов. А любовта е велик подвиг; любовта не се заключава в нежните чувства; любовта означава човек да отдаде на другия душата си, покоя си, радостта си заради неговото спасение.
Ето сега ще искаме прошка от Христа, от Божията Майка, ще искаме прошка един от друг. Да бъдем такива, отговорно да искаме прошка и да поемем заедно тежестта на всеки един от нас и от всички като цяло.
Говорих дълго, но искам да добавя още нещо и всичко го казвам от дълбочината на моята душа. Пред всички вас, пред всеки един от вас, пред всяка една от вас – аз съм безнадеждно виновен. Излъгах всички надежди, оказах се неверен и на Бога, и на Църквата, и на хората – и прося от вас: потърпете! Помолете се за това и аз да се покая. Това го казвам не заради проповедта, не заради красивите думи, казвам го заради раздиращата болка в душата ми: пред всеки от вас, който е тук, пред всички, които не са тук, живи и вече покойни – аз съм виновен и заслужавам пълно осъждане.
В Евангелието е казано, че чрез думите си ще се оправдаеш и чрез думите си ще се осъдиш. Това, което проповядвам, това, което пиша, това, което говоря е правда и всяка дума е моето осъждане: знаел си всичко това, а не си живял според него... Помогнете ми, понесете молитвено и моето тежко бреме. И нека един с друг да се отнасяме именно така: да се надяваме на всичко, да вярваме във възможността за всекиго, да се поддържаме един другиго. И тогава рано или късно, може би и най-каменното сърце ще се пропука, може би и най-заледената душа ще се разтопи, може би и най-уродливият живот ще се измени – не само заради нечии молитви, а и заради това, че другите не са се отрекли от него, не са му обърнали гръб, не са му казали: ти си ни чужд, ти си осквернение за нас, ти си оскърбление за Христа, ти си поругание на Евангелието... Носете един другиму теготите.. Да започнем да носим един дригиму теготите и да изпълним с това закона Христов. Амин.
източник: http://www.mitras.ru/serm.htm ; превод от руски: Мартин Димитров
http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=120%3A2010-02-13-17-35-19&catid=47%3Apropovedi&Itemid=142
Написано от Митр. Антоний Сурожски
Събота, 16 Март 2013 16:01
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Тази вечер встъпваме напълно във Великия пост. Всички предишни седмици бяха време, в което бяхме длъжни да се потопим в себе си, да произнесем над себе си внимателен, строг, очистващ съд. А сега встъпваме във времето, когато сме длъжни стъпка след стъпка да последваме отново Христос - в Страстната седмица и на Голгота, при Разпятието, а след това да се приобщим, доколкото всеки съумее, доколкото на всеки Бог ще даде, към радостта на Възкресението. А след това да отидем в света, както апостолите са отишли, за да донесат на света, в който живеем радост и спасение.
Но днес встъпваме през дверите на покаянието във Великия пост. Ние се молим, Господ да прости греховете ни, както и ние прощаваме на тези, които считаме за свои длъжници, и от друга страна, те също да ни простят.
Когато мислим за прошката, ние мислим за това, че виновният е длъжен да признае своята вина и да бъде простен, което значи, че всичко следва да бъде забравено, че миналото не съществува, че настъпва време, в което всичко е ново. Но това далеч не е така, защото всички знаем, че дори когато сме се покаяли искрено, когато нашето сърце се разкъсва от скръб заради нашата греховност – дори тогава тази греховност не е надживяна и греховете все още ни тежат.
И когато искаме прошка от другия, ние сме длъжни да осъзнаваме, че той знае това и когато някой иска прошка от нас, ние трябва да осъзнаваме, че и той не е свободен, но има решимост, а може би само желание, може би само мечта да стане нов човек. И тогава прошката не се заключава в това, всичко да бъде изгладено, а се състои в това, да кажем на човека и да очакваме от него следните думи: “Ти още не си свободен от твоето минало, но аз вярвам в теб, вярвам, както Бог вярва в теб, до последните дни на твоя живот ще вярвам във възможността от тебе да стане нова твар; и те моля – погледни ме! Виновен съм пред теб и не само пред теб, но и пред всички хора; и моля всички: братя, сестри, деца, бащи и майки – не губете надежда, не губете вяра във възможността и аз да се покая и да започна нов живот.”
Ето за какво ще молим сега Спасителя Христа, и Божията Майка, и светиите, чиито имена носим, и светиите, които са ни скъпи, и нашия ангел хранител, и един другиго: “Прости!” Това означава: не губи надежда! Не губи вяра във възможността за моето изправление. И това напомня за думите на свети апостол Павел, който казва: “Носете един другиму теготите и така ще изпълните закона Христов”. Бъдете готови да понесете на раменете си чуждата греховност, чуждата слабост, всичко онова, което угнетява, руши, осакатява, обезобразява другия; на всеки от нас е заповядано да носи това вместо другия и заради другия с надеждата, че ще се намери поне един човек, който заради нас и вместо нас ще понесе нашия греховен товар.
Да се замислим за това. Да се замислим за всички тези, пред които така или иначе сме виновни и, ако е възможно, да отидем при тях и да кажем: виновен съм пред тебе! Аз още не съм се променил, или променила, аз все още съм същия или същата, но имам воля, желание, мечта да стана друг човек. Понеси с мен този товар с търпение, вяра, надежда, а ако можеш – дори и с любов. А любовта е велик подвиг; любовта не се заключава в нежните чувства; любовта означава човек да отдаде на другия душата си, покоя си, радостта си заради неговото спасение.
Ето сега ще искаме прошка от Христа, от Божията Майка, ще искаме прошка един от друг. Да бъдем такива, отговорно да искаме прошка и да поемем заедно тежестта на всеки един от нас и от всички като цяло.
Говорих дълго, но искам да добавя още нещо и всичко го казвам от дълбочината на моята душа. Пред всички вас, пред всеки един от вас, пред всяка една от вас – аз съм безнадеждно виновен. Излъгах всички надежди, оказах се неверен и на Бога, и на Църквата, и на хората – и прося от вас: потърпете! Помолете се за това и аз да се покая. Това го казвам не заради проповедта, не заради красивите думи, казвам го заради раздиращата болка в душата ми: пред всеки от вас, който е тук, пред всички, които не са тук, живи и вече покойни – аз съм виновен и заслужавам пълно осъждане.
В Евангелието е казано, че чрез думите си ще се оправдаеш и чрез думите си ще се осъдиш. Това, което проповядвам, това, което пиша, това, което говоря е правда и всяка дума е моето осъждане: знаел си всичко това, а не си живял според него... Помогнете ми, понесете молитвено и моето тежко бреме. И нека един с друг да се отнасяме именно така: да се надяваме на всичко, да вярваме във възможността за всекиго, да се поддържаме един другиго. И тогава рано или късно, може би и най-каменното сърце ще се пропука, може би и най-заледената душа ще се разтопи, може би и най-уродливият живот ще се измени – не само заради нечии молитви, а и заради това, че другите не са се отрекли от него, не са му обърнали гръб, не са му казали: ти си ни чужд, ти си осквернение за нас, ти си оскърбление за Христа, ти си поругание на Евангелието... Носете един другиму теготите.. Да започнем да носим един дригиму теготите и да изпълним с това закона Христов. Амин.
източник: http://www.mitras.ru/serm.htm ; превод от руски: Мартин Димитров
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
