Естир :: Похвално слово за българката Ивайло Балабанов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.03.2013 16:37 - Похвално слово за българката Ивайло Балабанов

Автор: bogolubie Категория: Други

Прочетен: 1244 Коментари: 0 Гласове:

Похвално слово за българката
Ивайло Балабанов

Не можеш ли да победиш жената с роза,
опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната
записана във турския коран.
Но конниците черни на Пророка
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.
Насила хубост никога не става!
Потънал в Арда ясният й вик.
Предсмъртните й думи те тогава
преведоха на своя си език,
но мъдростта при мъдрите отива…
Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов за български жени.
Не ги възпря нито Отца, ни Сина,
ни Богородица пред своя храм.
Под кървавата турска месечина
ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми,
и тайно нощем търсеха зокум;
помятаха, а свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки,
от черните скали на Калиакра
и още триста Момини скали.
И ни една не падна пред Пророка.
Годежен пръстен с турчин не мени.
Пет века продължаваше-жестока-
най-страшната от всичките войни;
най-героичната война, в която
воюваха кинжала и честта
насилието срещу красотата,
а простотията - със мъдростта.
Война! Велика женска епопея,
която имаше суров закон
че който падне, победен, във боя
дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни,
че конят на Пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни
в бакърите й от червена мед,
че гордият посланник на султана
край Бисер сведе победен байряк
и паднал във нозете на Гергана
поклон й сторил. До земята чак!

Нагоре

Тагове: българката,