Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2013 20:41 - Стефан Стамболов или речта, изпълнена с тъга
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 770 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.02.2013 20:43


Стефан Стамболов или речта, изпълнена с тъга
Публикувано от bulgarianhistory на 28/01/2013 в Великите оратори ·
http://www.bulgarianhistory.org/stefan-stambolov-ili-rechta-izpa-lnena-s-ta/
Рубриката “Великите оратори” е място за тези от вас, които вярват, че за да бъде даден човек лидер той трябва да притежава редица качества, отличаващи го от другите.  Реториката е именно това, което отличава един добър водач от онези, провъзгласяващи се за такива. Тук ще се опитаме да съберем най-емблематичните и запомнящи се речи на българи,  които чрез дар словото си са съумяли да повлияят на аудиторията и широката общественост.

Стефан Стамболов е бележит български държавник, политик, общественик, революционер и поет. Той е един от онези българи, чийто принос към България е неоспорим. Макар периодът на управлението му и като цяло оглавяването на Народнолибералната партия да бъдат отричани от някои като положителни и благополучни за развитието на държавата, човек трудно би могъл да остане равнодушен пред интересната му личност. Някои го описват като харизматичен, манипулативен, готов с лъжа да получи своето. Едно е сигурно – Стефан Стамболов е бил рядко срещан интелигентен и ерудиран човек и смело може да се каже, че е мислил ход пред противниците и опонентите си. Често е печелел словесните битки и благодарение на таланта си да говори пред широк кръг хора е съумявал да “извлече” това, което му е нужно. В следващите редове сме публикували една от най-запомнящите му се речи, произнесена непосредствено след Берлинския конгрес през юли 1878 година. Ние от “Българска история” бяхме изключително вдъхновени и трогнати от думите му и решихме да ги споделим с вас. Приятно четене!

 

"Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла на един духовен началник – Екзархът. Тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно българско отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-черковно наше отечество.

После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая черковно-духовна основа утвърди политически автономни граници и призна единството на българската нация в тия граници.

Най-после дойде Руско-турската война и Санстефанския договор. В него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политическа нова млада държава, наречена Българско княжество. Но в Берлин разсякоха тая България. Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отечество на пет части…

Защо ни разсякоха на пет къса?

За да ни направят повече сакати, повече недъгави и немощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък национален, политически и исторически живот! Да бъдем ние политически просяци – божаци, и да живеем от милостинята, от трохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейската дипломация, додето бъдем отново поробени.

Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение само на десетина години можа, има крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от петдесет хиляди жертви-мъченици; нас – чийто полета, пътища, усои и кътища се покриха с пепел, кости и сълзи!

И сега те ни канят да пристъпим – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят! Не! Ние имаме право, ние искаме да си останем здрави! Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашия национален организъм цял, неосакатен.

Дават ни свобода, а вземат здравето ни, лишават ни от възможност, от условията за живот!

Защо ни е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня някогашното ни крепко, здраво и жизнено тяло?

Да просим, да се влачим и да живеем страдалчески живот – ний, които имаме бъдеще, бъдеще светло, славно, както що имаме и минало светло и славно…

Не! По-добре е, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ние искаме – и трябва това да го кажем високо да ни чуят всички – или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пък роби, подвластни на Турция. Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая Турция, ако бъдем в онова положение, в каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.

Где са, господа представители, где са нашите мили градове Ниш, Пирот, Враня и Лесковац? – дадени на сърбите… Где е Тулча и Добруджа? – дадени на Румъния… Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Велес, Щип и други страни на нашето отечество? Где?

Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Карлово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони…

Мъчно. Мъчно и боли…

Нека не приемем Берлинския договор!

Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели: “Вие ни сякохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината, поради която ни сечете. Но ние ви казваме: боли, боли и мъчно… Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено от вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено на Сан-Стефанския договор!”


 Уважаеми читатели, "Българска история" разчита на вас!
Този сайт не се финансира от организации, фондации или партии. Разчитаме единствено на собствените си усилия, средства и време. Ако имате възможност и желание да дарите малка сума за развитието на този сайт, може да го направите тук. Дори да не го сторите ви уверяваме, че няма да спрем да спрем дейността си, но наистина ще сме ви благодарни от сърце, ако ни подкрепите.

Стани Дарител



Тагове:   реч,   Стефан Стамболов,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710222
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031