Постинг
06.02.2013 14:52 -
ПРИКАЗКА ЗА УСМИВКАТА
Elisaveta Miteva
Приказка за усмивката
Имало едно време една принцеса, която вечно била намръщена. Причина за това нямало, та тя била принцеса. Живеела в дворец, била съпруга на принц, който много я обичал и правел всичко само, за да види усмивка на лицето й. Тя се усмихвала за кратко, но след това веднага се намръщвала. Принцът се връщал от лов изморен с очакване, че ще види своята любима, но когато влиза в двореца тя го гледала сърдито.
- Защо, любима си тъжна? -питал той
- Ами не знам, изморена съм - отвръщала принцесата.
Принцът се ядосвал и обикновено започвали да се карат. Така принцесата ставала все по-тъжна.
Един ден тя решила да излезе и да се разходи из двореца. Стигнала до обора и чула как конярят говори с жена си.
- Мила, искаш ли довечера да се разходим до реката?
- Разбира се, мили - отвърнала весело я.
Принцесата забелязала, че двамата били мръсни и кални, но се смеели и гледали с голяма любов. Зачудила се принцесата, та те си нямали дворец, а изглеждали толкова щастливи.
Прибрала се в стаята си, застанала пред огледалото и се усмихнала. Момичето, което я гледало от огледалото било толкова красиво. Очите й също се усмихнали и заблестели, лицето й се променило. Тя се замислила, че е много щастлива и няма защо да бъде тъжна.
Вечерта, когато принца се върнал от лов, принцесата застанала пред него, усмихнала се и казала:
- Добре дошъл, любими мой.
Принцът не можел да повярва, тя изглеждала вълшебно, сърцето му се стоплило от любов, прегърнал я силно, целунала я :
- Принцесо моя, досега бяхте най-красивата принцеса, сега сте най-прекрасната.
Усмивката променила всичко, принцесата станала още по-щастлива. Всяка неприятност или беда ставала по-лесно преодолима. Усмивката краси, но отваря и затворени врати.
Да, наистина, какъвто и да е денят ми като го посрещна с усмивка и е по-хубаво всичко.
Приказка за усмивката
Имало едно време една принцеса, която вечно била намръщена. Причина за това нямало, та тя била принцеса. Живеела в дворец, била съпруга на принц, който много я обичал и правел всичко само, за да види усмивка на лицето й. Тя се усмихвала за кратко, но след това веднага се намръщвала. Принцът се връщал от лов изморен с очакване, че ще види своята любима, но когато влиза в двореца тя го гледала сърдито.
- Защо, любима си тъжна? -питал той
- Ами не знам, изморена съм - отвръщала принцесата.
Принцът се ядосвал и обикновено започвали да се карат. Така принцесата ставала все по-тъжна.
Един ден тя решила да излезе и да се разходи из двореца. Стигнала до обора и чула как конярят говори с жена си.
- Мила, искаш ли довечера да се разходим до реката?
- Разбира се, мили - отвърнала весело я.
Принцесата забелязала, че двамата били мръсни и кални, но се смеели и гледали с голяма любов. Зачудила се принцесата, та те си нямали дворец, а изглеждали толкова щастливи.
Прибрала се в стаята си, застанала пред огледалото и се усмихнала. Момичето, което я гледало от огледалото било толкова красиво. Очите й също се усмихнали и заблестели, лицето й се променило. Тя се замислила, че е много щастлива и няма защо да бъде тъжна.
Вечерта, когато принца се върнал от лов, принцесата застанала пред него, усмихнала се и казала:
- Добре дошъл, любими мой.
Принцът не можел да повярва, тя изглеждала вълшебно, сърцето му се стоплило от любов, прегърнал я силно, целунала я :
- Принцесо моя, досега бяхте най-красивата принцеса, сега сте най-прекрасната.
Усмивката променила всичко, принцесата станала още по-щастлива. Всяка неприятност или беда ставала по-лесно преодолима. Усмивката краси, но отваря и затворени врати.
Да, наистина, какъвто и да е денят ми като го посрещна с усмивка и е по-хубаво всичко.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
