Постинг
07.01.2013 16:17 -
Богоявление - явяването на Светата Троица
Богоявление - явяването на Светата Троица
http://dveri.bg/aur89
Събота, 05 Януари 2013 21:00
Автор: Йоан Димитриадис
Богоявление е истински нов потоп за човечеството. Потоп на Божията любов и благодат за духовното спасение на човека, за новото му въвеждане в рая. Неслучайно четем в синаксара на утринното богослужение: „Кръщението на Христос разтвори небесата и въведе в тях ония, които не го петнят; Предтечата кръсти Христос в реката в шестия ден (на януари)”.
На Богоявление (на гръцки „Θεοφάνεια”) празнуваме кръщението на Христос от св. Йоан Кръстител в река Йордан и разкриването за първи път на Светата Троица в света: на Отец като глас, който разкрива на хората Сина като обичан от Него, в Когото е благоволението Му (Мат. 3:17, Марк 1:9-11, Лука 3:21), на Сина, Който се кръщава в Йордан от св. Йоан Предтеча, и на Светия Дух, Който във вид на гълъб слиза и застава над Христос.
Хронология на кръщението на Христос
Тридесет години след раждането Си - време, което Иисус Христос преминал, пазейки точно закона и в пълно послушание към майка Си Мариам и Йосиф, Иисус пожелал да покаже на хората преди да започне Своята обществена дейност, че е „Бог в плът”, че е Син на Бога, истински и „единосъщен на Отец”, че е Този, Когото пророците са предсказвали и Когото народът с голямо нетърпение очаквал.
По онова време, разказва евангелист Лука (Лука 3:2-3), „при първосвещениците Анна и Кайяфа биде слово Божие към Йоан, сина на Захария, в пустинята и той обиколи цялата област на Йордан, като проповядваше покайно кръщение за отпускане на греховете”. Всички, които се кръщавали, влизали във водата, изповядвайки публично греховете си, и излизали, когато завършели изповедта си.
Въпреки че Иисус бил безгрешен и нямало какво да изповядва, Той влязъл в реката, за да бъде кръстен от Йоан, за да изпълни закона във всичко. Озарен от Светия Дух, Йоан разпознал в лицето на Иисус очаквания Месия и Божи Син, както и своето недостойнство. Затова възразява и не иска да кръсти Христос с думите: „Аз трябва да се кръстя от тебе, а Ти идваш при мене?” Но Иисус отхвърля разсъдъчното малодушие на Йоан: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда”. След размяната на тези реплики Йоан проявява послушание към Господ и Го кръщава в река Йордан: „И като се кръсти, Иисус, веднага излезе из водата” (Мат. 3:16). Тук трябва да отбележим една важна подробност, криеща се в думата „веднага”. Всички кръщаващи се оставали за известно време във водата, докато изповядат греховете си, и чак след това излизали. Иисус, понеже бил безгрешен и нямал грехове, излязъл „веднага” от водата. Следователно с думата „веднага” евангелистът подчертава безгрешността на Господ.
Първото слизане на Светия Дух
„И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:16).
Тук имаме първото видимо „Богоявяване” на трите лица на Светата Троица. В Стария Завет има стихове, от които могат да се направят изводи за съществуването на Светата Троица. Както при създаването на човека е използвано множественото число „създадохме го” (човека) по Наш образ и по Наше подобие (Бит. 1:26). Също така при гостоприемството на Авраам (Бит. 16: 1-15) и т. н. Тук нека отбележим, че слизането на Светия Дух било видяно само от Йоан.
Трите кръщения (юдейско, Йоаново и християнско)
Според св. Никодим Светогорец, когато Иисус изпълнил и това Свое задължение, Той "развързал" клетвата на Адам от Бога заради нарушаването на Божия закон. Това слага край на всеки ритуален закон и законът придобива по-духовен и съществен характер. Трите кръщения (буквално "потапяния" - б. р.) са:
1. Юдейското кръщение, което се отнасяло до чистотата на дрехите и тялото.
2. Йоановото кръщение, което било покайно и се отнасяло до човешката душа, затова било по-висшо от юдейското. То нямало за цел само чистотата на одеждите и тялото от типа: „иди, окъпи се седем пъти в Иордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист” (4 Цар. 5:11), но преди всичко чистотата на душата („покажете плодове, достойни за покаяние”). Извършвало се с обикновено влизане и потапяне. Но „нито имало ръководството на Светия Дух, нито водело до прощаване на греховете”, както по-късно ще върши християнското кръщение.
3. Християнското кръщение се състои от трикратно потапяне на кръщавания във водата и символизира тридневното погребение и възкресение на Спасителя. Вярващият християнин с трикратното потапяне във водата се призовава „да се погребе и възкръсне” заедно с Христос и едновременно да погребе стария човек „заедно с неговите дела и желания” и да излезе от водата нов човек, „възроденият човек, създаден по Божи образ”. Затова християнското кръщение е по-висше от предишните две, защото въвежда вярващия в Божието царство, прави го „по благодат” Божи син и открива пред него нова перспектива в живота в славата на Божиите чеда. Припомня му задължението да пази белия хитон на душата, с който се облича по време на кръщението, „неопетнен” от всеки грях чрез спазването на Божиите заповеди.
Тази истина много хубаво е изразена от св. Йоан Дамаскин, който в последния тропар на 8-та песен на канона, съставен от него за Богоявление, казва:
„Нека всяко земно (човешко) същество се облече (празнично) в бели одежди, защото то на небесата е извисено след падението, защото чрез Словото (Божие - Христос), чрез Когото всичко се поддържа, то (човешкото същество), изпълнено с предишните грехове, ги избягва всесветло, като се измива в течащите води”.
С други думи, „нека пак носи бели одежди всяко човешко, земно създание, защото след своето отпадане от небесата днес отново може да се изкачи на предишната си висота. И не само това. Но трябва да бъде в бяло и да се радва човешкото естество, защото Божественото Слово, Христос, го уми в течащите води на Йордан и го очисти от всички негови предишни падения, освободи го от всяка тъмна сянка на греха и го направи всесветло и всечисто”.
Седемте причини, поради които се кръсти Христос (според св. Йоан Дамаскин)
Св. Йоан Дамаскин говори за седем причини, поради които се кръщава Христос. Христос не се кръщава, понеже има нужда от душевно очистване, но взема върху Си нашето очистване: „не като имащ нужда Той от очистване, но като възприемащ нашето очистване”. За да съкруши главите на бесовете във водата, защото след падението на Адам бесовете са завладели цялата природа. Със Своето кръщение Христос ги прогонва отвсякъде (вж. иконата на Христовото кръщение). За да потъне грехът и целият стар Адам във водата на християнското кръщение. За да освети Йоан Предтеча. За да изпълни закона и с кръщението. За да разкрие на хората тайната на Светата Троица. За да стане за нас образец във всичко, дори и в кръщението.
Освещаването на водите
Към седемте причини на св. Йоан Дамаскин преп. Никодим Светогорец прибавя и една осма – за да освети водното естество, като добавя: „затова и водата, която се взема от извор или река в деня на Богоявление, не се разваля”. Според свети Йоан Дамаскин чудото се проявява в това, че водата, която вземаме „в деня на светлините” (друго наименование на Богоявление - τα Φώτα), не се променя и не мирише, колкото и време да мине”.
Йордан се върна назад (Пс. 113:4)
Поетичността на тази пророческа фраза от псалмите (отнасяща се към разтварянето на йорданските води, за да минат израилтяните при влизането им в Обетованата земя - б. р.) има необикновена духовна дълбочина. За да я разберем, ще използваме за водач големия отец и учител на Църквата св. Йоан Златоуст. Казва Златоуст, че река Йордан, известна в Св. Писание с много чудеса и с кръщението на Христос, извира от два извора: единият се казва Йор, а другият Дан. Тези две малки реки се обединяват на едно място и образуват река Йордан, която разделя едноименната долина и се влива в Мъртво море (на снимката - б. р.). Алегорията е дълбока и богословска според светия отец. Река Йордан е образ на човешкия род. Двата извора символизират праотците, Адам и Ева, от които "извира" (произлиза) човешкият род. И този род накъде отивал? Към умирането и смъртта, както и Йордан към Мъртвото море. Дойде обаче Божият Син, Който обикна и страда за човечеството, стана човек, проповядва истината, извърши чудеса, качи се на Кръста и отгоре отмени смъртта със Своята смърт. Така Той подари на хората живот. Върна ги назад. Направи така, че да не отиват към смъртта, но към живота и безсмъртието. Това е причината, заради която апостол Павел казва: И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот... Като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях (Рим. 6:4-6).
Богоявление е истински нов потоп за човечеството. Потоп на Божията любов и благодат за духовното спасение на човека, за новото му въвеждане в рая. Неслучайно четем в синаксара на утринното богослужение: „Кръщението на Христос разтвори небесата и въведе в тях ония, които не го петнят; Предтечата кръсти Христос в реката в шестия ден (на януари)”.
На Богоявление (на гръцки „Θεοφάνεια”) празнуваме кръщението на Христос от св. Йоан Кръстител в река Йордан и разкриването за първи път на Светата Троица в света: на Отец като глас, който разкрива на хората Сина като обичан от Него, в Когото е благоволението Му (Мат. 3:17, Марк 1:9-11, Лука 3:21), на Сина, Който се кръщава в Йордан от св. Йоан Предтеча, и на Светия Дух, Който във вид на гълъб слиза и застава над Христос.
Хронология на кръщението на Христос
Тридесет години след раждането Си - време, което Иисус Христос преминал, пазейки точно закона и в пълно послушание към майка Си Мариам и Йосиф, Иисус пожелал да покаже на хората преди да започне Своята обществена дейност, че е „Бог в плът”, че е Син на Бога, истински и „единосъщен на Отец”, че е Този, Когото пророците са предсказвали и Когото народът с голямо нетърпение очаквал.
По онова време, разказва евангелист Лука (Лука 3:2-3), „при първосвещениците Анна и Кайяфа биде слово Божие към Йоан, сина на Захария, в пустинята и той обиколи цялата област на Йордан, като проповядваше покайно кръщение за отпускане на греховете”. Всички, които се кръщавали, влизали във водата, изповядвайки публично греховете си, и излизали, когато завършели изповедта си.
Въпреки че Иисус бил безгрешен и нямало какво да изповядва, Той влязъл в реката, за да бъде кръстен от Йоан, за да изпълни закона във всичко. Озарен от Светия Дух, Йоан разпознал в лицето на Иисус очаквания Месия и Божи Син, както и своето недостойнство. Затова възразява и не иска да кръсти Христос с думите: „Аз трябва да се кръстя от тебе, а Ти идваш при мене?” Но Иисус отхвърля разсъдъчното малодушие на Йоан: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда”. След размяната на тези реплики Йоан проявява послушание към Господ и Го кръщава в река Йордан: „И като се кръсти, Иисус, веднага излезе из водата” (Мат. 3:16). Тук трябва да отбележим една важна подробност, криеща се в думата „веднага”. Всички кръщаващи се оставали за известно време във водата, докато изповядат греховете си, и чак след това излизали. Иисус, понеже бил безгрешен и нямал грехове, излязъл „веднага” от водата. Следователно с думата „веднага” евангелистът подчертава безгрешността на Господ.
Първото слизане на Светия Дух
„И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:16).
Тук имаме първото видимо „Богоявяване” на трите лица на Светата Троица. В Стария Завет има стихове, от които могат да се направят изводи за съществуването на Светата Троица. Както при създаването на човека е използвано множественото число „създадохме го” (човека) по Наш образ и по Наше подобие (Бит. 1:26). Също така при гостоприемството на Авраам (Бит. 16: 1-15) и т. н. Тук нека отбележим, че слизането на Светия Дух било видяно само от Йоан.
Трите кръщения (юдейско, Йоаново и християнско)
Според св. Никодим Светогорец, когато Иисус изпълнил и това Свое задължение, Той "развързал" клетвата на Адам от Бога заради нарушаването на Божия закон. Това слага край на всеки ритуален закон и законът придобива по-духовен и съществен характер. Трите кръщения (буквално "потапяния" - б. р.) са:
1. Юдейското кръщение, което се отнасяло до чистотата на дрехите и тялото.
2. Йоановото кръщение, което било покайно и се отнасяло до човешката душа, затова било по-висшо от юдейското. То нямало за цел само чистотата на одеждите и тялото от типа: „иди, окъпи се седем пъти в Иордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист” (4 Цар. 5:11), но преди всичко чистотата на душата („покажете плодове, достойни за покаяние”). Извършвало се с обикновено влизане и потапяне. Но „нито имало ръководството на Светия Дух, нито водело до прощаване на греховете”, както по-късно ще върши християнското кръщение.
3. Християнското кръщение се състои от трикратно потапяне на кръщавания във водата и символизира тридневното погребение и възкресение на Спасителя. Вярващият християнин с трикратното потапяне във водата се призовава „да се погребе и възкръсне” заедно с Христос и едновременно да погребе стария човек „заедно с неговите дела и желания” и да излезе от водата нов човек, „възроденият човек, създаден по Божи образ”. Затова християнското кръщение е по-висше от предишните две, защото въвежда вярващия в Божието царство, прави го „по благодат” Божи син и открива пред него нова перспектива в живота в славата на Божиите чеда. Припомня му задължението да пази белия хитон на душата, с който се облича по време на кръщението, „неопетнен” от всеки грях чрез спазването на Божиите заповеди.
Тази истина много хубаво е изразена от св. Йоан Дамаскин, който в последния тропар на 8-та песен на канона, съставен от него за Богоявление, казва:
„Нека всяко земно (човешко) същество се облече (празнично) в бели одежди, защото то на небесата е извисено след падението, защото чрез Словото (Божие - Христос), чрез Когото всичко се поддържа, то (човешкото същество), изпълнено с предишните грехове, ги избягва всесветло, като се измива в течащите води”.
С други думи, „нека пак носи бели одежди всяко човешко, земно създание, защото след своето отпадане от небесата днес отново може да се изкачи на предишната си висота. И не само това. Но трябва да бъде в бяло и да се радва човешкото естество, защото Божественото Слово, Христос, го уми в течащите води на Йордан и го очисти от всички негови предишни падения, освободи го от всяка тъмна сянка на греха и го направи всесветло и всечисто”.
Седемте причини, поради които се кръсти Христос (според св. Йоан Дамаскин)
Св. Йоан Дамаскин говори за седем причини, поради които се кръщава Христос. Христос не се кръщава, понеже има нужда от душевно очистване, но взема върху Си нашето очистване: „не като имащ нужда Той от очистване, но като възприемащ нашето очистване”. За да съкруши главите на бесовете във водата, защото след падението на Адам бесовете са завладели цялата природа. Със Своето кръщение Христос ги прогонва отвсякъде (вж. иконата на Христовото кръщение). За да потъне грехът и целият стар Адам във водата на християнското кръщение. За да освети Йоан Предтеча. За да изпълни закона и с кръщението. За да разкрие на хората тайната на Светата Троица. За да стане за нас образец във всичко, дори и в кръщението.
Освещаването на водите
Към седемте причини на св. Йоан Дамаскин преп. Никодим Светогорец прибавя и една осма – за да освети водното естество, като добавя: „затова и водата, която се взема от извор или река в деня на Богоявление, не се разваля”. Според свети Йоан Дамаскин чудото се проявява в това, че водата, която вземаме „в деня на светлините” (друго наименование на Богоявление - τα Φώτα), не се променя и не мирише, колкото и време да мине”.
Йордан се върна назад (Пс. 113:4)
Поетичността на тази пророческа фраза от псалмите (отнасяща се към разтварянето на йорданските води, за да минат израилтяните при влизането им в Обетованата земя - б. р.) има необикновена духовна дълбочина. За да я разберем, ще използваме за водач големия отец и учител на Църквата св. Йоан Златоуст. Казва Златоуст, че река Йордан, известна в Св. Писание с много чудеса и с кръщението на Христос, извира от два извора: единият се казва Йор, а другият Дан. Тези две малки реки се обединяват на едно място и образуват река Йордан, която разделя едноименната долина и се влива в Мъртво море (на снимката - б. р.). Алегорията е дълбока и богословска според светия отец. Река Йордан е образ на човешкия род. Двата извора символизират праотците, Адам и Ева, от които "извира" (произлиза) човешкият род. И този род накъде отивал? Към умирането и смъртта, както и Йордан към Мъртвото море. Дойде обаче Божият Син, Който обикна и страда за човечеството, стана човек, проповядва истината, извърши чудеса, качи се на Кръста и отгоре отмени смъртта със Своята смърт. Така Той подари на хората живот. Върна ги назад. Направи така, че да не отиват към смъртта, но към живота и безсмъртието. Това е причината, заради която апостол Павел казва: И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот... Като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях (Рим. 6:4-6).
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
