Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2012 14:00 - Zeitgeist: отговори и опровержения
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1107 Коментари: 1 Гласове:
2




Zeitgeist: отговори и опровержения

http://www.pravoslavie.bg/Кино-и-Театър/Zeitgeist:-отговори-и-опровержения

 Zeitgeist (немска дума, означаваща „духът на времето”) е заглавието на видеоматериал, разпространяван в мрежата (за първи път е пуснат през 2007 г.), който направи изключително голямо впечатление на зрителите си. В този видеоматериал Питър Джоузеф, неговият автор и режисьор, се стреми да убеди своите зрители, че непорочното зачатие на Иисус, датата на Неговото раждане – 25 декември, дванайсетте апостоли, чудесата, кръстната смърт и възкресението са все идеи, които създателите на Новия завет са заимствали от астрологически източници и езически мистически култове от древността, съществували много преди Христа. 

Във видеоматерала се стига дори до твърдението, че Иисус никога не е съществувал. И тъй като това са крайно безобразни твърдения, ние се радваме, че сте отделили време да прочетете някои проучвания по въпроса, от които бързо ще разберете, че са налице многобройни доказателства, разкриващи значителните грешки в твърденията на Питър Джоузеф.
Тук ще откриете изброени част от твърденията във видеоматериала, а непосредствено след тях - полезни отговори и цитати на учени, историци, световноизвестни експерти по религия, християнски апологети и други автори, както и линкове към някои цялостни проучвания, предлагащи още по-обширно опровержение на грешките в първата част на филма. (Втората и третата част на филма засягат други теми.)
***
Твърдение 1: Историята на възкресението е заемка от по-ранни източници
ОТГОВОРИ: 
Чарли Кембъл, ръководител на Християнската мисия „Постоянна готовност за отговор”, казва следното: „Голяма част от обвиненията в Zeitgeist се базират на остарели, опровергани идеи, които са били разпространявани в началото на миналия век. Ще посоча един такъв пример. В Zeitgeist се твърди, че Атис (римско божество) бил разпънат на кръст, лежал мъртъв в продължение на три дни и после възкръснал. Това няма абсолютно нищо общо с известния от митологията образ. Според митологическия разказ, Атис не отвърнал на чувствата на влюбената в него богиня, при което в изблик на ревност и гняв тя го направила безумен. В своята лудост Атис кастрирал сам себе си, избягал в гората и там умрял от загуба на кръв. Както отбелязва Дж. Грешъм Мечън: „В този мит не се съдържа никакво описание на възкресение; Кибела (Великата богиня-майка) имала сила единствено да съхрани тялото на Атис, да поддържа растежа на косата му, както и движението на малкия пръст на едната му ръка.” Твърденията в Zeitgeist, че Атис бил разпънат на кръст и възкръснал, са не просто неточни, но и въвеждащи в крайно заблуждение. При това примерът, който давам, е нещо незначително в сравнение с всичко останало. Твърденията за възкресение на Атис се споменават за първи път едва през 150 г. сл. Хр., повече от век след явяването на Иисус.”
Д-р Норман Гайслер, автор на над 70 книги, описва следното: „Първата непосредствена връзка между смъртта и възкресението на един бог се споменава едва през 150 г. сл. Хр., т.е. повече от столетие след появата на християнството. Ето защо, ако изобщо може да се говори за наличието на някакво влияние, то ни се открива като влияние на историческото събитие от Новия завет (Възкресението) върху митологията, а не в обратен план. Преди появата на християнството единственото известно описание на бог, върнат от смъртта, е египетското божество Озирис. Според този мит, Озирис е насечен на четиринадесет парчета, които били разпръснати из целия Египет, но впоследствие богинята Изида ги събрала и така върнала Озирис към живот. Само че това не било връщане към реалния му живот във физическо тяло – той се пренесъл в някакъв призрачен подземен свят… Нещо далеч по-различно от Възкресението на Иисус, Който ни е описан като възкръсналия в слава Подател на живота, видян от хората на земята преди се възнесе на небето… Но дори и преди християнството да са съществували митове за богове, преминаващи през смъртта и възкресението, това съвсем не означава, че текстът на Новото писание е някаква тяхна заемка. Художествените измислици в телевизионния сериал „Стар трек” („Звездно пътешествие”- б.пр.) предхождат американската програма за космически совалки, което обаче не означава, че епизодите от този сериал са оказали влияние върху медийните известия за мисиите на космическата совалка!” ("I Don"t Have Enough Faith to be An Atheist"1, изд. 2004, стр.312).
Д-р Алистър Макграт, професор по историческо богословие в Оксфордския университет, обяснява следното: „Сравненията между езическите митове за възкръснали богове и Иисусовото възкресение в Новия завет се приемат за, меко казано, зле издържани… Ако са налице някакви заемки от някого, по всичко личи, че имаме заимствани християнски идеи от страна на гностиците” (“Intellectuals Don’t Need God and Other Modern Myths”2, изд. 1993, стр. 121).
Чарли Кембъл: „В Zeitgeist твърдят, че Митра, според образа на това божество от персийската митология, лежал мъртъв три дни и след това възкръснал. Не съм експерт по древна персийска религия, но във всичко онова, което съм чел досега по тази тема, никъде не съм срещал някакво описание на смъртта на Митра, още по-малко пък – подобна история като тази, която ни представят в Zeitgeist, за тридневен престой в гроба и последващо възкресение. Същото споделя и Едуин Ямучи, авторът на „Персия и Библията”, книга от 578 страници. Той заявява: „Не разполагаме с никакви описания за смъртта на божествата, именувани като Митра” ("The Case for the Real Jesus", стр. 172).3
Д-р Гари Хабермас и д-р Дж. П. Морланд пишат следното: „Чак до края на ІІ в. след Хр. няма нито един езически текст с ясно представена идея за възкресение, а това ще рече – повече от век след написването на Новия завет” (цитирано от Дан Стори в „The Christian Combat Manual: Helps for Defending your Faith: A Handbook for Practical Apologetics”4, изд. 2007, стр. 206).
Д-р Уилям Лейн Крейг обяснява: „Не разпполагаме с данни от първи век, представящи култове към божества в Палестина, преминали след смъртта си през възкресение. Нещо повече, както отбелязва и Ханс Грас, абсолютно немислимо е първите ученици на Иисус да са повярвали така самоотвержено, че Бог Го е възкресил от мъртвите, само защото са знаели митовете за Озирис!” (Доктор Уилям Лейн Крейг, "Reply to Evan Fales: On the Empty Tomb of Jesus"5, изд. 2001 г.)
Д-р Роналд Наш, автор на множество книги, сред които „The Meaning of History” и „The Gospel and the Greeks: Did the New Testament Borrow from Pagan Thought?”6 пише: „За кои мистически богове имаме реални сведения, че са възкръснали от мъртвите? Не съществуват никакви ранни текстове, в които да се говори за възкресяване на Атис. Еднакво необосновани са опитите да се свърже и почитта към Адонис с идеята за възкресение. Не по-малко безпочвени са твърденията за възкресяването на Озирис. След като Изида възвърнала целостта на разчлененото тяло на Озирис, той станал „Господар на подземния свят”… Нелепо е също така да се приписва на Митра съдбата на възкресен след смъртта си бог. Френският учен Андре Буланже прави следното заключение: „Концепцията за бог, който е приел смъртта и е получил възкръсение, за да поведе верните към вечен живот, не съществува в абсолютно никоя мистическа религия в елинистиката” ("The Gospel and the Greeks: Did the New Testament Borrow from Pagan Thought?" стр. 161-162).
Х. Уейн Хаус пише: „В Гърция още от най-древни времена са съществували многобройни мистически култове, но цялостни данни за тях започват да се появяват едва в края на първото столетие след идването на Христа. Ето защо е много по-вероятно мистическите религии, наблюдавайки успеха на християнството, да са започнали да заимстват негови убеждения и практики, а не то да е правило заемки от тях” (цитирано от Дан Стори в „The Christian Combat Manual: Helps for Defending your Faith: A Handbook for Practical Apologetics”, изд. 2007, стр. 207).
Д-р Бен Уидърингтон, виден учен в областта на Новия завет и автор на над трийсет книги, пише: „Ето откъде тръгва всичко това: на базата на тези митологически истории Джоузеф (режисьорът на Zeitgeist) прави обратен прочит на посланието за Иисус, след което – ей така, изведнъж! – разказът за Иисус се оказва производен на тези истории, прочетени повърхностно и невежествено в светлината на разказа за Иисус. Това се нарича не само фалшифициране на историята, но и изопачаване на религиозните проучвания. Доколкото съм запознат, не съществува описана легенда отпреди времето на Иисус, съдържаща особеностите, изброени във филма, които са отличителни белези на посланието за Господа. Такива, каквито са, примерно, разказът за непорочното зачатие, разпъването на кръста и възкръсването в тяло на истинския Божи син ("The Zeitgeist of the "Zeitgeist Movie").
Твърдение 2: Разказът за тримата царе е заимстван
ОТГОВОРИ:
Чарли Кембъл пише: „В Zeitgeist заявяват, че в своите рождественски разкази християнството е заимствало идеята за „тримата царе” от древни религии, а това е едно абсурдно твърдение. Никъде в Библията не се споменава за никакви „трима царе”, появили се след раждането на Иисус. Образът на тримата царе го виждаме тук-там на някои зле издържани коледни картички, но не и в Библията. В Евангелието от Матей се казва: „А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим…” (Мат.2:1). Става дума за трима мъдреци, не за царе. През средните векове действително се развива идеята, че мъдреците били царе, трима на брой, но това е просто легенда, а не нещо, споменато в Писанията. Лъжливата атака срещу правдоподобността на евангелските разкази на практика разкрива цялата липса на достоверност в Zeitgeist , щом се стигне до сведенията от научните изследвания.
Джоел Макдърмон пише: В Zeitgeist ни осведомяват, че „тримата царе” са трите най-ярки звезди от пояса на съзвездието Орион, по протежението на което се стига до Сириус (Звездата на Изтока) и по-нататък - към мястото на изгрева (Раждането на Слънцето). Филмът ни уверява: „Днес тези три звезди са наричани така, както и в древни времена: Тримата царе.” Тук обаче виждаме отново същия недостатък: за тези твърдения не са налице никакви други източници, освен използваните във филма незначителни автори от ХІХ в.; няма сведения за това отпреди 1822 г.” („Zeitgeist The Movie Exposed: Is Jesus an Astrological Myth?”7, стр. 42).
Твърдение 3: Иисус никога не е съществувал
ОТГОВОРИ:
Чарли Кембъл казва: „Глупаво е да се твърди, че Иисус Христос е мит – че Той никога не е съществувал, - както правят това във филма Zeitgeist. Освен двадесет и седемте новозаветни документални сведения, удостоверяващи реалното Му съществуване, налице са още тридесет и девет небиблейски текстове, писани през първите 150 години след раждането на Иисус. В числото на тези източници влиза юдейският Талмуд, същото така „Учение на Дванадесетте апостоли” („Дидахи”), текстове на римския историк Тацит, Йосиф Флавий, Плиний Младши, Сетоний, гностическите евангелия (като Евангелието от Тома) и ред други. Небиблейските източници ни разкриват над сто факта от Неговия живот, учение, смърт и дори от Неговото възкресение. „Енциклопедия Британика”, петнадесето издание, отделя 20 000 думи за Личността на Иисус Христос и няма нито намек дори, че Той не е съществувал. Не позволявайте да се подиграва с вас Zeitgeist, „защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът…” (2 Иоан 7).”
Бен Уидърингтон обяснява: „Както юдейски историци - Йосиф Флавий, например, - така и римски, какъвто е Тацит, след него – Сетоний, недвусмислено заявяват, че Иисус е съществувал реално, и Тацит уточнява, че Той е бил екзекутиран при Пилат и умира разпнат на кръст. Очевидно, господин Джоузеф (режисьорът на Zeitgeist) не е пожелал да внесе поправка дори само по отношение на тази неточност. За съществуването на Иисус са налице много повече исторически доказателства, отколкото, да речем, за съществуването на Юлий Цезар… Историята за Иисус от Назарет се представя за нереална единствено от хора, които или гледат с омраза на християнството и се стремят към неговото заличаване, или просто не са си направили труда да се подготвят по-сериозно в областта на историята.” ("The Zeitgeist of the "Zeitgeist Movie"")
За допълнителна информация прочетете: "Did Jesus Really Exist?" от д-р Пол. Л. Майер или "Ancient Non Christian Sources for the Life of Christ" от д-р Гари Хабермас.
Твърдение 4: Датата 25 декември е заимствана
ОТГОВОРИ:
Чарли Кембъл казва: „Друга жалка критика във филма Zeitgeist е твърдението, че авторите на Новия завет са заимствали датата на Иисусовото раждане, 25 декември, от древни езически източници. Това звучи нелепо. Случвало ли се е някога на режисьорите на този филм да отворят Новия завет? Къде в Новия завет виждаме спомената каквато и да било дата за раждането на Иисус? Абсолютно никъде! Никъде нищо не ни е казано за такава дата. Изборът на датата 25 декември се появява много време след написването на Евангелията. Едуин Ямаучи – писател, професор, високоуважаван историк и експерт по ранно християнство, посочва, че датата 25 декември става официална дата за празнуване на Христовото Рождество едва през 336 година. Сама по себе си липсата на каквато и да било дата в новозаветните текстове е достатъчно опровержение на твърдението във филма, но добавяме и пояснението на Ямаучи по този въпрос, за да подчертаем неверността на подобно изявление.”
Доктор Бен Уидърингтон казва: „В Библията не е упомената никаква конкретна дата на Иисусовото раждане. Повечето учени са на мнение, че то е станало през пролетта, като изхождат от описанието на пастирите, които били извели на паша овците си.” ("The Zeitgeist of the "Zeitgeist Movie")
Твърдение 5: Разказът за раждането от дева е заемка
ОТГОВОРИ:
Даниел Б. Уолъс пише: „Идеята за раждането от дева на езическия бог Дионисий е спомената едва в пост-християнски текстове… цели няколко века след раждането на Христос.” („Reinventing Jesus”8, стр. 242)
Едуин Ямаучи казва: „В древните текстове никъде не се говори за раждане от дева на Дионисий. Според преданието, Зевс, преобразен като човек, се влюбил в принцесата Семела, дъщеря на Кадмий, и тя забременяла. Хера, съпруга на Зевс, направила така, че да я изпекат до смърт, но Зевс спасила плода и го зашил в собственото си бедро, където Дионисий останал, докато се родил. Така че това по никакъв начин не може да се определи като раждане от дева.” (The Case for the Real Jesus, стр. 180)
Едуин Ямаучи отбелязва: „Незаивисимо от сходствата между християнството и митраизма, които се открояват като очевидни и значителни на пръв поглед, друга картина ни се открива, щом проучим по-задълбочено съществуващите сведения. Първо, в най-древните митове Митра не е описван като роден от дева, а като такъв, който се е появил от само себе си от една скала във вътрешността на пещера. (Цитирано в „Reinventing Jesus”, стр. 242) Лий Строубел добавя: „За да видим сходство с раждането на Иисус, трябва да приемем скалата за дева, иначе всяко подобно сравнение отпада.” („The Case for the Real Jesus”, стр. 171)
Чарли Кембъл казва: „Раждането на Месията от дева, за което се говори в евангелията на Матей и Лука не е заемка от езически религии. То е изпълнение на пророчеството, дадено в старозаветната книга на Исая (7:14), т.е. шест-седем века преди раждането на Иисус. Много тълкуватели на Библията са на мнение също така, че пророчество за раждане от дева имаме и в Бит. 3:15, където се казва, че Месията ще бъде роден единствено от семето на жена.
Чарли Кембъл отбелязва: „Във филма Zeitgeist се твърди, че Кришна, представян като въплъщение на индуисткия бог Вишну, бил роден от дева. Едуин Ямаучи обяснява: „Това не е вярно. Кришна го описват като роден от майка, която вече имала седем предишни синове – нещо, което се приема и от неговите последователи.” (Цитирано от Лий Строубел в „The Case for the Real Jesus”, стр. 182).
Твърдение 6: По своето време раждането на Иисус е свързано с астрологическия цикъл
Бен Уидърингтън пише: „Много упорито се мъчи господин Джоузеф (режисьорът на Zeitgeist) да ни убеди как първата година след Христовото раждане отбелязва началото на нова „епоха”, или астрологически цикъл, непосредствено след епохата на Овена. Само че, за разочарование на господин Джоузеф, Иисус е роден някъде през 2 - 6 година пр. Хр.. Той не е роден през първата година от нашата ера. Как сме научили това? Иисус е роден по времето, когато цар на Светите земи е бил все още Ирод Велики, а според съществуващите летописи няма спор, че Ирод е умрял някъде около втората година преди нашата ера, следователно Иисус трябва да е бил роден преди това (вж. моите текстове по въпроса в „Речник за Иисус и Евангелията”). Как тогава се е появил днешният календар? Той бил въведен от един мъж на име Дионисий Малки (или Екзигус)…, който явно е гледал доста свободно на времето и изчислил, че преминаването в новата ера е станало в точката, която имаме отбелязана днес, основавайки се на идеята кога, според него, бил роден Иисус. Допуснал е неточност с около четири години. При всички случаи раждането на Иисус е станало преди така наречената смяна на епохите според астрологическата схема, натрапвана от господин Джоузеф. Раждането на Иисус със сигурност не е станало в годината на рибата, или на съзвездието Риби. Значението на рибата като християнски символ идва от нумерологичното тълкувание на гръцката дума ИХТИС, която означава „риба”, но редом с това представлява акроним на (в превод): Иисус Христос, Син Божи, Спасител. Щеше да бъде по-добре, ако режисьорът на този филм се беше произнесъл правилно поне във връзка с астрологията и символиката, но за жалост, както по всеки друг въпрос, така и тук, той не си е направил труда да се подготви достатъчно убедително.” ("The Zeitgeist of the "Zeitgeist Movie")
Твърдение 7: Историята за живота на Иисус е заемка от митраизма
ОТГОВОРИ:
Рон Наш пише: „Твърденията, че в основите на ранното християнство стои митраизмът, са опровергани по множество различни начини. Митраизмът не свързва своето божество с никакви идеи за смърт и възкресение, а и всяка концепция за прераждане е нещо немислимо в неговия контекст – няма съмнение за това поне относно ранните му периоди… През ранните периоди на този култ идеята за прераждане сама по себе си е била нещо неъсвместимо с основното му схващане… Още повече, че по своето естество митраизмът е бил боен култ. Ето защо трябва да сме по-критични към твърдения, че миролюбивите ранни християни са проявили някакви симпатии към него.” (Christianity and the Hellenistic World, стр. 144)
Бен Уидърингтън пише: „За Митра действително нямаме такива древни сведения, каквито имаме за Мойсей и израилтяните. Познанията ни за митраизма са на базата на източници от началото на новозаветната епоха и след това. В исторически план не откриваме нищо, което да води до заключението, че митраизмът е в основата на юдаизма или християнството.” ("The Zeitgeist of the "Zeitgeist Movie")
Апостол Петър пише: „Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина” (2 Петър 1:16-18).
Твърдение 8: Разказът за кръстната смърт е заемка
ОТГОВОРИ:
Доктор Едуин Брайън е професор по индуизъм в Университета Руджърс и изследовател в областта на индуизма. Той е преводач на „Бхагават-Пурана” (Живот на Кришна), заглавие от поредицата за световна класика на издателство Пингуин, както и автор на „Сборник за Кришна”. На въпроса относно твърдението, че Кришна (индуски бог) е бил разпънат на кръст, той отвръща: „Това е невероятна глупост в най-пълния смисъл на думата. Никъде няма споменато абсолютно нищо, нито дума дори за кръстна смърт.” В допълнение той обяснява, че Кришна бил убит от стрелата на ловец, който неволно пронизал петата му. (Цитирано в "A Refutation of Acharya S"s book, The Christ Conspiracy"9 от Майк Ликона. „The Christ Conspiracy” е източникът на голяма част от върденията в Zeitgeist).
Едуин Ямаучи казва: „Всички тези митове са често срещани, символични изображения на смъртта и възраждането на природата. В тях не става дума за исторически фигури и никъде не е заложена идеята, че смъртта на някого носи спасение. В случая с Иисус дори нехристиянски специалисти, каквито, примерно, са Флавий Йосиф и Тацит, отбелязват, че Христос е умрял при Пилат Понтийски през царуването на Тиверий. Сведенията за Неговото възкресение са изключително древни и се базират на свидетелски разкази. Те носят ореола на реалността, не ефирното звучене на митове.” (Цитирано от Лий Строубел в „The Case for the Real Jesus”, стр. 178).
Твърдение 9: Идеята за дванадесетте апостоли е заемка от описанието на дванадесетте съзвездия в зодиака
Джоел Макдърмон пише: „В Zeitgeist стигат дотам, да твърдят, че „в астрологическата символика, свързана с Иисус, най-видимо изпъква образът на дванадесетте апостоли”, които, според изявленията във филма, са „дванадесетте съзвездия на зодиака, съпътстващи Иисус, Който представлява образа на слънцето”. Какво може да накара някого да смята това за „най-видимо” доказателство в случая, не мога да си обясня – никога досега не бях чувал подобна констатация. Щом е нещо толкова видимо, значи трябва да е широко разпространено схващане. Пък и какво в крайна сметка го прави толкова „видимо”? Единственото сходство между двете неща е числото дванадесет, примери за което се срещат навсякъде. Най-„видимото” в случая, което изпъква за истинските „изследователи”, е аналогията с дванадесетте израилеви колена. Иисус идва, за да изпълни Стария завет и да даде Новия, поради което Той избира и „новите” дванадесет колена. Сам Иисус казва на учениците Си, че те ще седнат да съдят дванайсетте колена (срв. Мат. 19:28). Това е недвусмислено свидетелство от исторически тип, подчертано още веднъж и в книга Откровение, където се описва как тези две дванадесетчленни формации получават своето съединяване в Новия Иерусалим (срв. Откр. 21:12-14). Щом самата Библия открива съответствията в своя символизъм, защо ни е да докарваме разни глуповати аналогии, като се ровим из звездите? При тълкуването на Библията богословието не търси помощник в астрологията, която и без друго е нещо презряно според библейското послание. В самия филм се отбелязва, че „числото дванайсет изобилства в библейските текстове”, но след това този факт остава на заден план, за да се стигне до произволното заключение: „В тези текстове връзката с астрологията е така ясно изразена, както никъде другаде.” Щом Библията съдържа числото дванайсет в почти всички свои текстове, защо ни е да търсим извън нея какво обозначава „символът” на дванадесетте апостоли? Стремежът да се търсят подобни подходи издава желанието да се наложи небиблейско тълкувание на библейски текстове (Zeitgeist The Movie Exposed: Is Jesus an Astrological Myth?, стр. 56).
Д-р Бен Уидърингтон обяснява: „А какво да кажем за твърдението, че дванадесетте апостоли представляват дванадесетте съзвездия на зодиака? Тук за пореден път си личи, че г-н Джоузеф (режисьорът на Zeitgeist) не е вложил особен труд в своята работа. Пропуснал е едно нещо, което се нарича "дванадесет Израилеви колена", водещи своето начало още от Иаков и дванадесетте му синове. В тези разкази от Битие няма нищо астрологическо – те са най-вече описание на историческия произход на един народ. Иисус избира Своите дванадесет ученици не защото е астролог, а защото е искал да преобрази, и по-точно – да пресътвори, Израил. Дванадесетте ученици изобразяват дванадесетте Израилеви колена, а освен това припомнете си, че Иисус им е обещал как при пакибитието (пресъздадения нов свят при Второто Христово пришествие) те ще седнат на дванайсетте престола и ще съдят дванайсетте Израилеви колена (срв. Мат.19:28). Ще подчертая, че тук откриваме историческо-есхатологически, а не астрологически смисъл, което показва грубата грешка в твърдението, че текстовете на Библията ни се откриват като изключително тясно свързани с астрологията. По всичко личи, че господин Джоузеф изобщо не си е направил труда да прочете поне малко от богатата литература, посветена на Библията – достатъчно е било да изчете само уводните статии в различните издания на Писанието, пък било то и такива, чиито автори са агностици и скептици.” ("The Zeitgeist of the "Zeitgeist Movie")
Твърдение 10: Хор бил роден от дева на 25 декември, възкръснал и др. под.
Д-р Бен Уидърингтон казва: „Лошото е, че филмът представя грешно цялото предание за Хор. В него се твърди, че според съществуващия мит Хор бил роден от дева на 25 декември, звезда на изтока, почитан от владетели, започнал да поучава още когато бил на дванайсет. Това, според твърденията във филма, ни разкрива митът в първоначалната си версия от третото хилядолетие пр. Хр. Интересно как точно господин Джоузеф е узнал всички тези неща, при положение че не разполагаме с никакви древноегипетски текстове, съдържащи толкова древна информация по въпроса. Още повече, че цялата изопачена информация, която ни се предлага във филма, е опровергана от многобройните изследвания на съответните източници…, така че господин Джоузеф носи вина не само за произволно смесване на множество разнородни религии, които са били разпространявани най-вече регионално и без никаква връзка помежду си, но също и за това, че на практика изопачава самите египетски митове… Лошото е, че със своето представяне на религиите той накърнява образа на всички тях… Тук отново ще посоча крайно нелепото представяне на Хор, тъй като никъде в съществуващия мит Хор не е бил определян като агнец Божий, нито пък е бил разпънат на кръст, нито е възкръснал. Легендата за Хор изобразява прераждането на слънцето от изток и в нейната основа е идеята за природната цикличност, за разлика от разказа за Иисус, който ни представя исторически факти. Освен това преданието за Хор не съдържа много от онези неща, които Джоузеф му приписва така убедено – истинско безобразие е, че този човек не си е направил труда да се осведоми малко повече поне в областта на египтологията.” ("The Zeitgeist of the "Zeitgeist Movie")
Д-р Бен Уидърингтон казва: „В египетската религия изобщо не съществува идеята за възкръсване в тяло, поради което тя по никакъв начин не може да се отнася до митологическото божество Хор, още повече че той никога не е бил представян като носител на човешко тяло. Случва се някои тълкуватели да използват в абстрактен смисъл понятието възкресение – в смисъл на задгробен живот в друг свят, а не на връщане в тяло на този свят.” ("The Zeitgeist of the "Zeitgeist Movie")
Майкъл Худман казва: „Това, че Хор започнал да поучава на дванадесетгодишна възраст (уподобяване с разказа за младия Иисус в храма), няма нищо общо с досега известните разкази за Хор; не по-малко безпочвени са и твърденията, че той имал дванадесет „ученици”. Според съществуващите описания, последователите на Хор били четири полубожества, около шестнайсет човешки същества, както и неуточнен брой ковачи, които се сражавали на негова страна. Абсолютно никъде той не е представен като жертва на предателство, още по-малко пък – на кръстна смърт. В една от легендите се разказва как Хор бил разкъсан на парчета, а Ир поискала от божеството-крокодил да го извади от водата, но точно това не се споменава във филма, защото не пасва добре на плановете му. Нещо повече, в него описанието за възкресението на Хор се представя като датиращо от третото хилядолетие пр. Хр., само че това предхожда въвеждането и практикуването на кръстната смърт като вид присъда, така че тук имаме наличие и на още една историческа неточност. Освен това никой древноегипетски текст не предоставя информация в подкрепа на твърденията, че Хор три дни лежал погребан, след което възкръснал. Според някои описания Озирис е върнат към живот от Изида и е станал господар на подземен свят. Но никъде няма нито дума за тридневна смърт в гроба или каквото и да било възкръсване в същото физическо тяло, с което е приел смъртта, за да се върне за вечен живот. И, разбира се, никъде няма описание Хор да е умрял за спасението на хората, каквото всъщност е направил Иисус. Освен всичко това опитът да се представи Хор като изображение/предобраз на Иисус е абсолютно неиздържан от историческа гледна точка.” ("Is There Any Validity to the Zeitgeist Movie?")
Твърдение 11: Символът на кръста е заемка от зодиакален кръст
Д-р Бен Уидърингтон казва: „Господин Джоузеф (режисьорът на Zeitgeist) смята, че той (произходът на кръстния символ) идва от зодиакалния кръст, поставян върху кръга от дванадесетте астрологически знака в зодиака. Подобно схващане съдържа множество слабости. Да се вгледаме първо в най-древната зодиакална схема, която имаме запазена, примерно, върху пода на синагогата в Сефорис. За юдеите, както за всеки друг земеделски народ, промените в атмосферното време и сезоните са били обект на голям интерес. Виждаме ли нещо във формата на кръст?... Тук става въпрос за символ. Господин Джоузеф изобщо не си е направил труда да се запознае по-внимателно със съхранените от историята древни зодиакални символи, ами се е хванал на първото, което му е попаднало като удобен материал от всички онези повърхностни и опровергани четива, използвани от него. Няма никакъв спор, че произходът на кръстния знак идва от римската традиция на кръстната смърт, а не от някакви въображаеми астрологически схеми. Иисус умира през 30 г., разпънат на кръст край Йерусалим, жертва на римската несправедливост, както и самите римляни признават.” ("The Zeitgeist of the Zeitgeist Movie")
Твърдение 12: Произведенията на Йосиф Флавий изопачават историята и не могат да се считат за небиблейски доказателства за съществуването на Иисус
Д-р Бен Уидърингтон казва: „В никакъв случай не може да се каже, че произведенията на Йосиф Флавий изопачават историята. Както обикновено, господин Джоузеф (режисьорът на Zeitgeist) сигурно е дочул отнякъде, че е възможно да има някои християнски интерполации в по-късните издания на произведенията на Йосиф Флавий, тъй като, знаем, християните са ценили и използвали неговото творчество, но всички днешни учени в тази област, които познавам, а някои от тях са водещи специалисти (в случая се сещам за Грег Стърлинг и Стив Мейсън), категорично смятат, че става дума за автентични произведения на Йосиф Флавий. По-важното е да посоча, че никой от познатите ми специалисти, в това число и еврейски, не смята, че всички текстове на Йосиф Флавий относно Йоан Кръстител и Иисус са по-късни християнски интерполации. ("The Zeitgeist of the "Zeitgeist Movie")
Луис Фелдман, известен изследовател на произведенията на Йосиф Флавий и автор на различни материали в тази област, който не е християнин, казва следното: „По моя преценка съотношението между тези (учени), които приемат свидетелствата му, и тези, които ги отричат, защото ги смятат за интерполации, ще бъде поне 3 към 1. Няма да е чудно да се окаже дори 5 към 1.” (В писмо до специалиста по Нов завет Mike Licona)
Твърдение 13: Разказът за Ноевия потоп е плагиатство от други източници
Джоел Макдърмон пише: „В Zeitgeist ни обясняват, че разказът за Ноевия ковчег и потопа не е нещо уникално. Във филма се казва, че идеята за Великия потоп се среща навсякъде в древния свят и през различните периоди от време откриваме над 200 различни посочки за нея. Не е лошо, че творците на този филм поне веднъж правят препратка към мнението на християнски специалисти. От десетилетия насам ние не спираме да посочваме, че разказите за потопа са нещо разпространено по целия свят, и с това искаме да помогнем на хората да осъзнаят, че потопът е реално историческо събитие! Но ето че се появява Zeitgeist и тръгва да използва тези наши заключения в обратна посока. Създателите на филма са се втурнали така неудържимо да търсят паралели, че не са си направили труда да се замислят малко поне: наличието на сходни разкази би могло да е нещо, което потвърждава верността на библейския разказ, а не го поставя под съмнение. В крайна сметка, щом става дума за реален световен потоп преди много хилядолетия, откриването на същата тази история в множество културни традиции по целия свят е тъкмо това, което може да се очаква. Тъкмо това, което и ние сме открили. Във всички тези традиции съществува описание на всемирен потоп, при който спасен остава само един миниатюрен остатък от човечеството. В някои разкази е добавено описанието за построяване на ковчег и спасяване на животните. Други припомнят как ковчегът се спрял на висок планински връх; има и такива, в които се говори за разпръскването на птиците и др.п. Логично е някои по-древни легенди, и то най-вече такива, произхождащи от близки по език и местоположение култури, да имат доста голямо сходство с традиционните описания от Библията. ("Zeitgeist The Movie Exposed: Is Jesus an Astrological Myth?", стр. 61-62).

ОБОБЩЕНИЕ НА СЕДЕМТЕ ОСНОВНИ АРГУМЕНТА НА РОН НАШ ПРОТИВ ТЕЗАТА ЗА ТЯСНАТА СВЪРЗАНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО С МИСТИЧЕСКИТЕ РЕЛИГИИ
1. Аргументите, изложени в „доказателство” на тясната свързаност на християнството с мистериите, са илюстрация на логическата неиздържаност на всяка невярна причина. Пример за такава логическа грешка имаме винаги когато някой си прави извода, че щом две неща съществуват успоредно едно на друго, значи едното неминуемо е причинител на другото. Както всички знаем, съвпадението само по себе си не е доказателство за наличие на причинна връзка. Нито пък сходството може да бъде показател за тясна свързаност.
2. Повечето заявени сходства между християнството и мистериите са или крайно преувеличени, или напълно изфабрикувани. Учените нерядко описват чисто езически ритуали, ползвайки езикови понятия от християнството. Нищо чудно при безразборното боравене с езиковата терминология някой да заговори за „тайна вечеря” в митраизма или „кръщение” в култа към Изида. Нямаме обаче никакво оправдание за такава нелепост: да вземеш думата „спасител” с цялото новозаветно послание, вложено в нея, и да я използваш в някакъв подобен смисъл за Озирис или Атис, сякаш са някакви божества-спасители.
3. Цялата хронология е напълно погрешна. Почти всички източници на информация относно твърденията за влиянието на езическите религии върху християнството са материали с доста късна дата. Често срещаме автори, които се позовават на цитати от документи, писани 300 г. след ап. Павел, и то с едното желание да внушат представата, че тези източници са имали влияние върху неговите текстове. Трябва да се откажем от предположението, че само защото в някой култ са съществували определени обреди и практики през ІІІ-ІV в. сл. Хр., това трябва да означава, че същите те са били налице и през първи век.
4. Немислимо е апостол Павел да направи някаква преднамерена заемка от езически религии. Всички известни сведения за него ясно показват, че е невъзможно той да е бил повлиян по какъвто и да било начин от езически източници. Ап. Павел сам набляга на своето стриктно юдейско възпитание още от дете (срв. Фил. 3:5). Той предупреждава колосяните да се пазят тъкмо от това, което поддръжниците на християнския синкретизъм му приписват, и по-конкретно – да не се увлекат по разни философии и празни предания (срв. Кол. 2:8).
5. Ранното християнство е било вяра от ексклузивен тип. Както Дж. Мечън обяснява, мистическите култове не са били ексклузивни по своя характер. „Човек е могъл да приеме мистериите на Изида или на Митра, без изобщо да се отказва от предишните си вярвания, но за да бъде приет в Църквата, според проповедите на ап. Павел, от него се е изисквало да се откаже от всякакви други спасители в името на Единия Господ Иисус Христос… На фона на съществуващия синкретизъм в гръко-римския свят, религията на ап. Павел, заедно с религията на Израил, се е откроявала като нещо изключително, единствено по рода си.” Именно от тази ексклузивност на християнството трябва да изхождаме при всякакви разсъждения относно евентуална свързаност на християнството с противните на него езически култове. Присъствието на какъвто и да било елемент на синкретизъм в Новия завет би довело до неминуеми противоречия.
6. За разлика от мистериите, религията на ап. Павел била изградена върху реални исторически събития. Мистицизмът в тайните култове няма историческа стойност. Техните митове са драматични разкази, или изображения, на личните преживявания на участниците в тези вярвания, но не и реални исторически събития, каквито за ап. Павел са били смъртта и възкресението на Христос. Християнските доказателства, че смъртта и възкресението на Христос са се случили на конкретна историческа личност в конкретно време и място нямат абсолютно никакъв аналог в езическите мистически религии.
7. Ако все пак има някакви паралели, те по-скоро разкриват влиянието на християнството върху езическите системи. Както Брус Мецгер отбелязва: „Не бива безкритично да приемаме, че влиянието е било винаги от мистериите в посока към християнството, защото е доста вероятно и дори съвсем възможно това влияние да е било в обратна посока.” Няма нищо странно, ако водачите на засенчени от християнството култове са се чувствали принудени да търсят решения, за да посрещат предизвикателството. Какъв по-добър начин от това, да предложиш езически заместител? Мерките, въведени от Юлиан Апостат, римски император от 361 до 363 г. сл. Хр., ясно разкриват наличието на опити от страна на езичниците да се противопоставят на разрастващото се влияние на християнството чрез въвеждане на свои имитации. (Извадка от статията "Was the New Testament Influenced by Pagan Religions", публикувана в „Christian Research Journal” през зимата на 1994).
Други цитати
Д-р Роналд Наш казва: „Материали, съдържащи достатъчно сведения (т.е. информация за мистическите религии от онова време) и позволяващи сравнително пълно възстановяване на тяхното съдържание, откриваме едва през трети век след Христа. Прекалено много автори използват някои късни материали (писани след ІІ в.), за да възстановяват съдържанието на мистическите практики от ІІІ в., а след това безкритично правят препратки и към много по-ранни векове, приемайки, че тези култове са се съхранявали непроменени през всички тези столетия. Това е изключително порочна практика за постигане на научни познания и тя не бива да бъде подминавана без възражения. Информацията за даден религиозен култ, която е датирана няколко столетия след завършването на новозаветните текстове, не може да бъде препращана като валидно сведение за този религиозен култ и през първи век след Христа. Тук централно място заема въпросът, не какво влияние мистериите са могли да имат върху отделни елементи от християнството след ІV в., а по какъв начин появяващите се мистерии са могли да появлияят на написването на Новия завет през първи век.” (Статията "Was the New Testament Influenced by Pagan Religions")
Д-р Роналд Наш казва: Много студенти от християнските университети са се сблъсквали с критики за християнството, в основата на които са твърденията, че голяма част от основните убеждения и практики в ранното християнство и Новият завет за заемки от езически мистически религии. Подобни твърдения са тежки нападки срещу основополагащи християнски учения като смъртта и възкресението на Христос, поради което това са твърде тежки обвинения. Само че доказателствата за всякакви подобни твърдения, ако изобщо някъде ги има, обикновено са в източници, писани няколко столетия след Новия завет. Още повече, че така наречените сходства обикновено са плод на безразборното използване на езиковите понятия от някои учени, които безкритично описват езически учения и практики чрез използване на християнски термини, пък после сами се удивяват на забележителните сходства, които си въобразяват, че са открили.” (Статия "Was the New Testament Influenced by Pagan Religions")
Източник: www.alwaysbeready.com
Превод от английски: Анжела Петрова



Гласувай:
2
0



1. antoninus - Много полезен материал.
20.12.2012 16:11
Много полезен материал. Ще го включа и аз, мерси.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11549728
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930