Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2012 16:35 - Отец Кънчо - алпинист и верен Божи служител
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове:
0



Отец Кънчо - алпинист и верен Божи служител 
  
http://dveri.bg/ax68h
   
 Понеделник, 10 Декември 2012 08:14
 Автор: Росица Христова, 24 часа

“Планината е извисено място - принуждава те да вдигнеш глава и да погледнеш към небето”, казва отец Кънчо Кабадийски. 40-годишният мъж е единственият свещеник в България, който се занимава с алпинизъм, а отскоро е и планински спасител.

Страстта си към високото обяснява с търсаческия дух, който всеки носи у себе си, но се проявява по различен начин и в различно време. Казва, че у него съществувала от ранното му детство. Изкарвал тогава летните ваканции при баба си и дядо си в с. Бежаново. Селото е разположено в карстов район, 3 реки преминават през него, пещери са вдълбани в скалите наоколо. Сред тъмните им потайности любопитството му го тласкало да открие нещо повече зад видимото.

“Оттам тръгна обичта ми към катеренето и алпинизма. В този спорт винаги се изправяш пред голяма неизвестност, която трябва да решиш някак”, казва Божият служител с нестандартно мислене.

Това му помагало да се ориентира в живота, да намери отговори на основните питания, които открай време го вълнували - защо и как трябва да се живее, какъв е смисълът. Съществува допирна точка между религията и алпинизма, убеден е Кабадийски. Тя е в екстремността на планината, когато си сам. Формулира го просто: в множеството откриваш ближния, в единичността - Бога! На високо общуването му със Създателя било истинско, излизал от затворената човешка субективност.

Кабадийски от 13 г. служи в катедралния храм “Св. Троица” в Ловеч. Неделните му проповеди карат мнозина да се замислят над поведението си и как да разчупят стереотипа на делничното. Всеобщо е мнението, че басовото му пеене е изпълнено с истинска страст, което не на всеки свещеник се удава.

Той обаче няма самочувствието на добър певец. Смята, че начинът на служението е като начина на живот. Всеки по-различно изживява религиозното чувство. Той - чрез пеенето. И друго се говори между хората: отец Кънчо има интелигентно излъчване. С достойнство се отнася към всеки проблем.

Онази карикатурна представа за притворния поп, който е заметнал под расото човешките си слабости и податливост на съблазни, при него не идва в съзнанието. Според жителите на Ловеч той е в крак с времето, без да го прави натрапливо и дразнещо. Говори за вярата хем традиционно, хем съвременно.

С алпинизъм започнал да се занимава на 15 г. “Записах се в клуб “Стратеш” тайно от родителите си. Баща ми не одобряваше, страхуваше се да не се потроша по скалите. Криех се и ходех да тренирам, но след време травми по ръцете ме принудиха да се откажа за около 10 г.”, припомня си свещеникът.

След дългото прекъсване болките отшумели. И пак отправил поглед към планината. Преди 5 г. заедно с 3-ма приятели създали алпийски клуб “Планински ангели”. Естествено, кръстник му станал Кабадийски. Дълго мислел, преди да избере името. Спрял се на ангелите, тъй като те са съвършени и служат на Бога и доброто.

На този етап основното ядро в клуба е от 10 души. Според свещеника алпинизмът е традиционно изкачване на върхове по нетрадиционни пътеки. Това предполагало по-различна тренираност на тялото. “Ангелите” получават помощ от община Ловеч и няколко дарители при организиране на експедиции. Но екипировката си купуват сами. За една свръзка от двама души са нужни минимум 4000 лв. Те отивали за въже, обувки, котки, специални облекла. Досега са изкачвали 3-хилядника в Доломитите в Италия. “Не са нещо особено като височина, но от техническа гледна точка са трудни за катерене”, изрича Кабадийски. В България са покорили всички съществуващи върхове.

Всяко свободно време отец Кънчо посвещава на тренировки. Често може да бъде видян на скалите при стария римски път над Ловеч. Общофизическата си подготовка прави в спортните зали и поне веднъж седмично пробягва 20 км по пресечен терен. Зимно време пък кара ски извънпистово. Изобщо Божият служител е екстремен човек, макар че не се приема така. Твърди, че харесва премерения риск и адреналина. Иначе човек заспивал, пък можело и да не се събуди - така идвало времето за умиране.

Като правел повърхностен анализ на Свещеното писание, се виждало, че всички важни събития в Стария и Новия завет са се случвали в планината.

“Сам Господ е обичал високите места - отделял се там за молитва. А 10-те Божи заповеди са дадени на Синайската планина”, обяснява връзката между професията и хобито си свещеникът. Обичал изкачването, защото в рискови ситуации, скован от страха, се пречиствал от дребното, което съсипва живота ни.

“Пред заплахата да полетиш от скалите какво значение има това, че не си платил 2 вноски на банката или малки сметки например”, казва отецът.

От 1999 г. той служи и в затвора. Под негово давление през 2005 г. лишените от свобода направили параклис и го изографисали. Трудно може да определи колко от тях са търсили упование в Бога. Някои идвали да запалят свещичка и да се помолят по конкретна причина, а постоянни на курса по православно вероучение били около 10-ина. Отецът разговарял с тях на различни теми, не само по църковни - най-вече как да не губят времето в затвора. Излизайки на свобода, някои се връщали при свещеника, за да му благодарят. Той увлекателно говори за битността ни, смачкващите обстоятелства и силата на вярата, която ни държи на повърхността.

И си казва, че е човек като всички останали. Реагирал остро и осъждал чуждите грешки, а после бързал да се изповяда. Дори често изпитвал желание да удари. По тази причина като студент се занимавал с бокс и кикбокс.

“Знам слабостите си и се боря с тях. Затова ходя да боксирам, тичам много километри и гледам да се изтощавам”, разкрива поп Кънчо. Признава, че от живота си е и доволен, и не. Доволен, защото може да изпитва чувството на красота. Старае се да я открива навсякъде. Дори имал лична философия да си складира хубавите моменти и да ги извиква, когато изпада в униние.

Благодарен е за дарените му от Бог хубаво семейство, здраве, възможност да спортува. Щастлив е, че е открил верния път в живота. Другото били амбиции.

Смята, че по отношение на екзистенциалното любопитство към света можел да направи повече, но поради мързел не го сторил. Смята, че по принцип амбициите не са лошо нещо, и доверява, че мечтата му е да изкачи 8-хилядник. А на върха да изпее в прослава на св. Богородица “Достойно ест”. В църквата пък иска да спаси душата си. “Духовната борба е много трудна, но води до духовна чистота - към това се стремя”, казва отец Кънчо Кабадийски.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705267
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031