Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2012 13:03 - За Въплъщението на Бог Слово
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 512 Коментари: 0 Гласове:
0



 За Въплъщението на Бог Слово  11.12.12  | Св. Атанасий Велики 
http://www.pravoslavie.bg/Свети-отци/За-Въплъщението-на-Бог-Слово
Преди разсъждавахме за божествеността на Словото на Отца, за силата Му във вселената, а именно, че чрез Него благият Отец устройва всичко. Чрез Него всичко придобива живот и способност за движение. Сега ще говорим за това, как Словото става Човек, и за божественото Му идване при нас.
Трябва да разберем причината за явяването на великото Божие Слово в плът. Да не смятаме, че Спасителят приема тяло според естествения ред на нещата, а да бъдем твърди в мисълта, че по естеството Си Той е безплътен и е Слово, но в съответствие с човеколюбието и благостта на Своя Отец се явява в човешко тяло заради нашето спасение. Като разсъждаваме по-нататък, редно е да говорим първо за сътворението на вселената и за нейния Създател Бога, за да види всеки как обновяването на творението е трябвало да се извърши от Словото, сътворило я в началото. Няма никакво противоречие в това, че Отец спасява творението със същото Слово, с Което го е създал.
Мнозина обясняват различно създаването на света и сътворението на вселената и всеки има своето разбиране за това. Според едни всичко произлиза от само себе си и случайно. Това са епикурейците, които отричат Божия Промисъл във вселената въпреки очевидното и видимото. Други, между които е и великият сред гърците Платон, мислят, че Бог създава вселената от някаква вече съществуваща, несътворена материя, защото не би могъл да направи нищо без нея, както дърводелецът не може да изработи каквото и да било, ако не разполага с готова дървесина. Но тези хора не знаят, че така приписват на Бога безсилието. Ако допуснем предположението, че Бог не би създал нищо, ако не съществуваше материята, превръщаме Бога не в творец на съществуващото, а само в художник.
Такива са празните приказки на хората. Божественото учение и Христовата вяра ги отхвърлят като безбожие. Според това учение вселената не се появява от само себе си, защото има промисъл за нея, и не се създава от готова материя, защото Бог не е безсилен. Той дава битие на несъществуващата преди вселена, като я сътворява от нищо посредством Словото, както казва Мойсей: "В началото Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). И апостол Павел пише: "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща" (Евр. 11:3). От всички земни същества Той дава предимство на хората, като проявява особено милосърдие към човешкия род. Бог предвижда, че според закона на собственото си битие човешкият род няма достатъчно сили да съществува вечно и подарява на хората нещо по-голямо: създава ги не просто като всички безсловесни животни на земята, а по Своя образ, като им предава силата на собственото Си Слово. Като придобиват някои характеристики на Словото и стават словесни, хората могат да пребъдват в блаженство, да живеят един истински живот - живот на светиите в рая. Но Бог знае, че човешката воля може да се обърне в една или друга посока, затова предварително очертава дадената на хората благодат със закон и място. Той ги въвежда в Своя рай, дава им закон, за да имат както обещаното безсмъртие на небето, така и щастлив, безболезнен и безгрижен живот в рая, при условие че запазят благодатта и бъдат добри. Но ако извършат престъпление, променят се и станат зли, трябва предварително да знаят, че чрез смъртта ще бъдат подложени на естествено тление и няма да живеят повече в рая. А като умрат извън него, ще останат в смърт и тление.
Питате може би защо, като искаме да говорим за въплъщението на Словото, сега разсъждаваме за създаването на хората. Но като говорим за идването на Спасителя при нас, трябва да кажем и за нашето начало. Вината ни е повод за Неговото идване. Беззаконието ни предизвиква човеколюбието на Словото, така че Господ да дойде и да се яви сред нас. Ние сме станали подтик за Неговото въплъщение. Той проявява толкова човеколюбие за нашето спасение, че приема човешко тяло и се явява в него.
Така Бог създава човека и иска той да пребъдва в нетление. Но хората в безотговорността си отклоняват устрема на своя ум към Бога и спират мисълта си върху злото. Така се подлагат на смъртното осъждение, за което Бог ги е предупредил. Те не остават такива, каквито са създадени. Престъпването на заповедта ги връща в естественото им състояние - както са сътворени от нищото, така в самото си съществуване с времето са подложени на тление според цялата Божия справедливост. Смъртта се възцарява и ги завладява.
Човекът, като сътворен от нищото, по природата си е смъртен. Но тъй като е подобен на Бога, би могъл да забави своето естествено тление и да бъде нетленен, ако запази устрема на ума си към Него. Като нетленен, той би живял вече като Бога, което се потвърждава и в божественото Писание: "Аз казах: "Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния" (Пс. 81:6-7).
Бог не само ни създава от нищото, но според благодатта на Словото ни дарява божествен живот. Хората обаче, като се отклоняват от вечното и се обръщат към тленното по съвета на дявола, сами стават виновни за тлението си в смъртта, защото, както вече казахме, по природата си са тленни. Но това, което им е присъщо по природа, биха избегнали по благодат като съпричастни на Словото, ако останат добри. Заради присъщото им Слово естественото тление не би ги засегнало, както четем в книгата Премъдрост Соломонова: "Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта и я изпитват ония, които са от неговия дял" (Прем. 2:23-24, СИ). Когато е станало това, хората започват да умират и тлението действа в тях с още по-голяма сила, отколкото първоначално, защото са престъпили заповедта. То се възползва от Божието предупреждение, а и самите хора в прегрешенията си не спират донякъде – като се простират все по-далече, накрая престъпват всякаква мяра. Като са измислили злото в началото и сами са призовали тлението и смъртта върху себе си, впоследствие се обръщат към неправдата, осмеляват се да вършат всякакво беззаконие, преминават от лошо към по-лошо, измислят нови злини и така стават ненаситни в греха.
Смъртта и тлението все повече овладяват хората и човешкият род върви към гибел. Словесният, създаден по Божия образ човек е на път да изчезне и на извършеното от Бога дело може се сложи край. Става нещо нередно. Ако човек остане вечно жив, след като Бог е казал, че ще умре, няма да има правда у Бога. Също така нередно е веднъж сътворените разумни същества, съпричастни на Божието Слово, да загинат поради дяволска измама. Още по-необосновано е поради тяхното безотговорно отношение или поради бесовската лъжа да се унищожи онова, което Бог е сътворил в хората.
И така, когато словесните същества – Божиите произведения – са на път да загинат, какво трябва да направи Бог, Който е благ? Да допусне тлението да надделее и смъртта да ги овладее? Защо тогава ги е създал? По-добре би било да не ги създава, отколкото да ги остави без внимание и те да загинат. Ако Бог не се интересува от факта, че Неговите творения загиват, в това бездействие би проличало Неговото безсилие, а не благост. Ако не ги бе сътворил, никой нямаше да смята това за безсилие. И така, Бог не може да допусне тлението да поглъща хората, защото това би било нередно и недостойно за Божията благост.
От друга страна, както вече казахме, Бог трябва да бъде верен на Своя закон за смъртта. Тогава как трябва да постъпи Той? Да поиска от хората покаяние за беззаконието им? Това може да се признае като достойно за Бога. Разсъждаваме така: щом хората стават тленни чрез престъпление, те могат да достигнат нетлението чрез покаяние. Но покаянието не извежда от естественото състояние, а прекратява греховете. Ако имаше само престъпление, без следоващото го тление, покаянието щеше да е нещо прекрасно. Но ако вследствие на престъплението хората стават подвластни на естественото тление и губят благодатта на Божия образ, какво трябва да се направи? Или от кой друг има нужда, за да я възвърне и да възстанови хората, освен от Бога Слово, сътворил в началото вселената от нищо? Той може да превърне тленното в нетленно и да удовлетвори справедливостта на Отца. Тъй като е Словото на Отца и е над всички, само Той може да ги възсъздаде по естествен начин. Единствен Той се стреми да пострада за всички и да ходатайства пред Отца за всички.
Поради това безплътното, нетленно, невеществено Божие Слово идва в нашата сфера, от която и преди не е било далече, след като нито една част от творението не е лишена от Него. То пребъдва със Своя Отец и така изпълва цялата вселена във всичките й части. Но идва при нас в Своето човеколюбие. Смилява се над нашия род, проявява милосърдие към нашата немощ и снизхождение към тленността ни. Само приема тяло, което не е чуждо на нашето. Не просто изявява желание да бъде в тяло, не просто пожелава да се яви на хората. Ако би поискало единствено да ни се яви, богоявлението можеше да се осъществи и чрез друго, по-съвършено тяло. Но То взема нашето тяло - от пречистата, непознала мъж Девица. Тъй като е Всемогъщ и Създател на вселената, Бог Слово приготвя за Свой храм тялото в Девицата и го превръща в Свой инструмент. Обитава в него и така ни дава да Го познаем. Той заимства от нас тяло, подвластно на тлението на смъртта, и го принася на Отца, като го предава на смърт заради всички нас. От една страна, извършва това, за да сложи край на закона за тлението на хората, като осъществи властта му в Господното тяло. От друга страна, за да върне обречените на тлението хора в нетленно състояние и да ги оживотвори, като приема тяло и чрез благодатта на възкресението унищожава в тях смъртта, както огънят унищожава сламата. Самото тление в смъртта вече няма власт над хората поради Словото, вселило се в тях посредством едното тяло.
Бог Слово унищожава смъртта чрез приноса на собственото Си тяло, изпълва със Своята сила всичко човешко. Свидетелство за това можем да намерим при богословите на самия Спасител, както четем в техните текстове: "Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че щом един е умрял за всички, всички са умрели. А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна" (ІІ Кор. 5:14-15). Словото слага край на закона, който ни осъжда, като принася в жертва собственото Си тяло и обновява живота в нас, дарявайки ни с надеждата за възкресението. Апостол Павел пише: "Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят" (І Кор. 15:21-22). Сега не умираме като осъдени, а очакваме общото за всички възкресение, което в определеното време Бог ще изяви – Той вече го е осъществил и ни го е дарил.
 
Превод по изданието „Св. Афанасий Великий. Творения.", т. І., Москва, 1994, 191-264.



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11417239
Постинги: 14712
Коментари: 2340
Гласове: 9270
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31