Постинг
18.11.2012 20:52 -
ЮНОША - от Христо Смирненски
Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.
Поздравих пролетта, поздравих младостта и възторжен разтворих очи, за да срещна Живота по друм от цветя в колесница от лунни лъчи.
Но не пролет и химн покрай мен позвъни, не поръси ме ябълков цвят: пред раззинали бездни до черни стени окова ме злодей непознат.
И през облаци злоба и демонска стръв черна сянка съзрях да пълзи — златолюспест гигант се изправи сред кръв, сред морета от кръв и сълзи.
В полумрака видях изтерзани лица, вред зачух плачове като в сън и жестока закана на гневни сърца се преплете с оковния звън.
Аз познах свойте братя във робски керван, угнетени от Златний телец; и човешкия Дух — обруган, окован, аз го зърнах под трънен венец.
И настръхнал от мрака на тази земя, закопнях, запламтях и зова: — Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма! Загърмете, железни слова!
Нека пламне земята за пир непознат, нека гръм да трещи, да руши! Барикаден пожар върху робския свят! Ураган, ураган от души!...
И тогава — залюбен в тълпите, пленен от лъчите на нова зора, — без да питам защо съм на тоз свят роден, аз ще знам за какво да умра.
"Работнически вестник", 2 септември 1922
Поздравих пролетта, поздравих младостта и възторжен разтворих очи, за да срещна Живота по друм от цветя в колесница от лунни лъчи.
Но не пролет и химн покрай мен позвъни, не поръси ме ябълков цвят: пред раззинали бездни до черни стени окова ме злодей непознат.
И през облаци злоба и демонска стръв черна сянка съзрях да пълзи — златолюспест гигант се изправи сред кръв, сред морета от кръв и сълзи.
В полумрака видях изтерзани лица, вред зачух плачове като в сън и жестока закана на гневни сърца се преплете с оковния звън.
Аз познах свойте братя във робски керван, угнетени от Златний телец; и човешкия Дух — обруган, окован, аз го зърнах под трънен венец.
И настръхнал от мрака на тази земя, закопнях, запламтях и зова: — Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма! Загърмете, железни слова!
Нека пламне земята за пир непознат, нека гръм да трещи, да руши! Барикаден пожар върху робския свят! Ураган, ураган от души!...
И тогава — залюбен в тълпите, пленен от лъчите на нова зора, — без да питам защо съм на тоз свят роден, аз ще знам за какво да умра.
"Работнически вестник", 2 септември 1922
Дни на Олимпийското движение в ОУ"Х...
Незабравими дни на олимпийското движен...
Откриха храма в Смирненски, основните го...
Незабравими дни на олимпийското движен...
Откриха храма в Смирненски, основните го...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.