Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2012 06:20 - СМЕТКИ КРАЙ СМЪРТТА. СЕГА БОГОХУЛНИЦИТЕ МЪЛЧАТ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 472 Коментари: 0 Гласове:
0



 http://afera.bg/pozitsia/32236.html
СМЕТКИ КРАЙ СМЪРТТА. СЕГА БОГОХУЛНИЦИТЕ МЪЛЧАТ Публикувано на 10.11.2012 / 18:36 ч. от afera

Смъртта стъписва дори и най-големите нахалници. Но не за дълго, разбира се. Това стъписване обаче е притворно – за пред хората, то трябва да бъде забелязано от околните, за които главно е предназначено. То не израз на някакво искрено вътрешно сътресение, а по-скоро е някакъв салонен жест, нищо повече. Сетне нахалникът се връща в обичайното си състояние – на спонтанна враждебност, вече няма нужда да спазва приличие.
    Направо се стреснах, когато мярнах това заглавие: „Изборът на патриарх е по-важен от изборите в САЩ“.      Разбира се, че е така – но когато го изрече човек като Соломон Паси, това звучи кощунствено. Защото това е същият Паси, който беше казал: „Майната му на православието!“     
Майната му на православието?      Същият Паси, който е готов американците да го изпратят експериментално на мъртвата планета Марс – само и само за да докаже предаността си към тях. Паси с наложен платеж и заедно с „Кюриосити“ – до Марс.     
Защото, все пак, има вероятност, макар и минимална, и там да има някакъв живот – и ще е добре, ако тъкмо човек като нашият Паси им съобщи на тамошните екземпляри за прелестите на американската цивилизация, той ще го направи по-добре от всеки друг.      И сега точно този вестоносец казва, че изборът на нов български патриарх е по-важен от американските избори. Животът на пумпалите трябва да се изследва специално, в БАН трябва да открият специална научно-изследователска секция – това между другото.      За да прояви човек такава загриженост, трябва да е сигурен, че магистралната му фраза /“Майната му на православието“/ вече е забравена – българинът е тъпак, който помни от ден до пладне.      А може би по този начин ни съобщават, че започват политическите маневри около избора на новия патриарх. Ако паролата е „Майната му на православието“, трябва да бъде избран някакъв хибрид между Фори Светулката, Инокентий-Разколника и Брат Джон, който вършееше на кон из Пиринския край. Няма да е лесно обаче да се постигне този нов вид, дори института „Пушкаров“ ще бъде затруднен. Но ще бъдат положени усилия от политическата секта, това е сигурно.      Да се надяваме, че в Светия Синод са наясно с тези маневри. Известно е, че някои от членовете му доста се заиграват с политическите инженери. Но сега фатално ще сбъркат, ако отделят изобщо внимание на този танц па дьо дьо с кубинки, който политиците вече започнаха да играят след смъртта на Патриарх Максим.      И по начало, сега изобщо е позорно да се чуват техните гласове – ако имат поне елементарно приличие, те трябва да потънат в мълчание.      Къде бяха тия гласове, когато църквата беше поставена в последователен и стриктен режим на унижения – през всичките години на Прехода?      Смъртта на Негово Светейшество трябва да бъде повод да се обгледат всички дивотии, които се случиха от 89-а година насам.      Да бъдат чути всички мръсотии, които бяха изговорени – и по адрес на патриарха включително, трябва да бъде припомнена цялата вандалщина около Българската Църква – която на моменти надминаваше изстъпленията на комунистите.      Какво може да се сравни с атаката срещу сградата на Светия Синод и превземането на свещоливницата в началото на 90-те години, с фамозните „бдения“, организирани от Фори Светулката, с позорните богохулства от всякакво естество  – изобщо, с целия разкол, направляван тъкмо от някои идиоти-псевдодемократи.      Онези, които поощриха събарянето на мавзолея на Димитров, бяха същите, които поощряваха тайно и гаврата с Църквата.      В първия случай тържествено присъстваха на комичното взривяване на една сграда – и станаха за смях, понеже не успяха да го сторят от първия път, колкото да стане ясно и на слепците, че и да разрушават не ги бива особено; във втория – насърчаваха скришно богохулниците. Иначе се правеха на прилежни християни – но бяха такива само на книга. Много прилежни християни, обаче ако имаше как,  щяха да прилапат и катедралния храм „Ал.Невски“ – по същия начин, по който прилапаха някои от най-ценните държавни притежания.     
Сега тези плъхове мълчат.      Но кой, всъщност, поощряваше Фори Светулката – лъжевладиката- физик Христофор Събев?     
Кои бяха тия, които седяха редом до него на заседанията на Националния съвет на СДС? Само заради единия майтап ли го правеха?      Кой произведе Пимен за втори български патриарх?      Какво роните крокодилски сълзи сега, та ставате дори на крака в Парламента, за да почетете паметта на Патриарх Максим.      Ами разколниците на Инокентий? Сега е моментът да се припомни, кои бяха адвокатите, ятаците и идеолозите му, кой го поощряваше и побутваше в тъмното.      Опитайте се да видите всичко това през погледа на Максим, през очите на един безкрайно търпелив, а и самотен старец.      Представете си, как са изглеждали в очите му лукановци, петърмладеновци и останалите приспособенци, които влязоха в „Ал. Невски“ и стояха там като  пънове със свещи в ръка – същите, които се молеха и палеха свещи дотогава само на едно Божество, на своята си мумия Ленин – без да броим веселякът от Правец.      Какво ли си е казвал в тези моменти Патриархът, какви молитви е отправял, за да смекчи неприличието на тия дървари? Живков поне не се изтъпани в катедралния храм.      Кога трябваше да произнесе анатема за безбожниците Максим – преди 10 ноември ли, или след това, когато гледаше клоунските им изпълнения?      Лукановци със свещ в ръка – за чии грехове искаха опрощение те, или всичко си беше поредният бездарен, безвкусен епизод от Големия Театър на Проваления Преход.      Църковният разкол със сигурност беше най-позорното дело на Прехода – и кой, всъщност, носи вина за него?      Какво сте заревали всички сега, какво описвате пируети на притворство и лицемерие около смъртта на Патриарха.      Сега е моментът за съвсем друго : покажете идеолозите на разкола, истинските насилници – и на тях им направете едно опело.     Тях ги покажете с пръст – не само откачалките и буйстващите палячовци, ами и скритите им покровители.      Нямаше ли власт кандидат-комунистът Костов да спре това безчинство – нали е изтъркал прага на Драгалевския манастир заедно с жена си, комунистическата партийна секретарка.         
Какво си въобразяваха тия хора, всъщност – че могат да приватизират, а сетне и да продадат на безценица Църквата, а пътьом да се снабдят със свидетелства, че са най-безупречните християни? В нахалното си безкнижие те сигурно и нея са я виждали като някаква авиокомпания „Балкан“ -  само че тази може би е трябвало да ги отведе направо в скута на Бог. Извинявам се за тази грубост -  но те по-малко груби ли бяха.      
Ами непрекъснатите гаври по линия на митичната, а иначе отдавна изветряла ДС, най-подлият номер на лайнярите на Прехода. Седесарите ли не знаеха, че и Пимен има някакво досие – защо тогава го изтикаха като паралелен патриарх?      Тези хора не само са злобни, те са и абсолютно посредствени, нищо не могат да съчинят както трябва.      Ами, колко пъти омърсиха името на самия патриарх Максим – с предположенията си, а често и с убедеността си, че също е бил свързан с тайните служби. Вижте, кои се занимаваха с това – и между тия позорни типове ще откриете лесно и хора, които сега леят сълзи и сополи, пак притворно, разбира се.      Ами цялостната кампания срещу Църквата, която няма и няма край през всичките 22 години на Прехода. Спомнете си, през какво ожесточение премина тя само преди година и нещо – и беше абсолютно користна, дори кърджалиите не са си позволявали подобни неща.      Опозоряваха по всякакъв начин Българската Църква и Българската Вяра – дори я ругаха като каруцари – „Майната му на православието“ е само един от бисерите.      Воюваха с нея по всевъзможни поводи. Митрополит Кирил, примерно, отказва на някакъв измамник църковни земи – и две седмици не престават да го ругаят от екрана на една телевизия, поръчково и нагло, колкото не са си позволявали дори комунистите.     
Ами епопеята с возилата на митрополитите – които бяха представени като най-големият проблем на разсипана България. Всяка политическа мутра може да има дори самолет, обаче тъкмо на Синода им вадеха очите. Дали не са си представяли владиците като безплътни сенки, подобно на послушниците им от партийните централи, вечно прегърбени пред поредния лидер.     
Ако през 2004 година правителството на Симеон и главният прокурор Филчев не бяха разтурили разколниците, и досега щяха да продължават безобразията им. Имаше влиятелни и арогантни типове между тях, които дори не криеха криминалното си  минало – Емил Кошлуков щеше да докара до апоплектичен удар един от тях във „Всяка неделя“.       Между 1989 и 2004 година „десните“ само побутваха всякакви насилници, нито веднъж не се опитаха да усмирят тълпата.      Какъв Преход – той умря още в деня, когато тълпата се опита да превземе свещоливницата. Колко нищожни са били тия хора, за да си представят, че изобщо е възможно по такъв начин да присвоят и Църквата. Има ли дори един наивник, който да повярва, че на „Раковски“ 134 не са знаели, какви щуротии е намислил Христофор Събев, а по-късно и Инокентий?      Питайте ги сега, защо мълчаха и се подхилкваха.      Тия дни един от тези типове се опитва също да продаде фалшивото си вълнение и скръб – а само преди по-малко от три години твърдеше патетично, че българската църква нямала духовен водач.     
Ами медиите – колко са тия, които не се изкушиха през годините да позорят Патриарха? Разни повлекани и сукалчета бяха винаги готови да богохулстват заради мизерните си хонорарчета, винаги бяха на линия, за да изрекат всякакви глупости и мерзости. Колцина се предпазиха от това? 
Сега пък се бяха загрижили – пак така притворно, както във всички останали случаи – дали е жив Негово Светейшество, макар че, вместо да ни натрапват насилените си скръбни физиономии, трябваше да се попитат, колко пъти са го унижавали с неприлични подхвърляния и намеци.      Но върхът на всичко, все пак, е онова, което е казал Паси.      И понеже при него няма нищо случайно – той е много старателен във всичките си начинания и е най-ловкия политически сметкаджия, трябва много да се внимава с тази негова фраза – „Изборът на патриарх е много по-важен от американските избори“.      Когато един заслужил американски дупедавец го казва, това вече е нещо извънредно.      Дали не е знак, че политиците трябва вкупом да се спазарят за избора на новия патриарх – за да не допуснат някой подобен на Максим, който, в края на краищата, успя да надделее над всички, над цялата хитрост и арогантност на политическата класа. Може би тези думи ни казват: „Внимавайте, защото ако и сега се натресем на някой като Максим, никак няма да ни е лесно да пратим православието на майната му, трябва ни човек лъстив, податлив на внушения, някой салонен човек, търсете го, наложете го, изберете го“, и пр.     
Сега е моментът Светият Синод да натрие носовете на всички политически търгаши – но дали ще успее да го стори?     
От две десетилетия сме затънали във всевъзможни политически волности – нищо не се променя, нищо.      Каква е разликата между това, да атакуваш сградата на Светия Синод – и да оспорваш правата на Църквата над храма „Ал. Невски“? Никаква, разбира се – а последното се случи пред няколко седмици.      От какво трябва да е бил направен Максим, за да издържи всичко това?      Той беше почтен дотам, че не поиска да каже нито дума за варварите, които се мотаха десетилетия пред очите му, дори за Живков не искаше да говори.      Историята ще запази повече свидетелства за щуротиите на Инокентий или Фори, отколкото за него.      И това е част от българската прокоба.
Кеворк Кеворкян
В. Уикенд



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705393
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031