Естир :: СИМОН КИРИНЕЕЦЪТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.11.2012 05:38 - СИМОН КИРИНЕЕЦЪТ

Автор: bogolubie Категория: Други

Прочетен: 673 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.11.2012 05:40

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=480966035276856&set=a.338546452852149.80026.100000903913540&type=1&theater

СИМОН КИРИНЕЕЦЪТ
Моят Господ залитна и се свлече встрани. Див центурий Го ритна и Му кресна: "Стани!" Кръстът глухо простена, сякаш имаше глас. А с душа непростена, гледам, плачейки аз.
Над ребрата пребити бич отново плющи. "Ставай, Царю честити!" - чувам някой крещи. Но телесната сила в гръб разкъсан кърви. Страда Господ в немилост. Как напред да върви?
Остър поглед ме стърже. "Идвай тук! Приближи! Вдигай Кръста Му бърже! Той едва се държи!" Тичам с ужас. Уплашен. Блесват броня и меч. Поглед зърва ме страшен и приготвен за сеч.
Свивам някак чевръсто плаха гръд до корем, и очаквам, че Кръстът ще ме смачка съвсем. Тръгвам там. Без въпроси. В устни млъкнал смутен. Чудо! Кръстът ме носи, като Дух окрилен!
Всяка болка порезна, всяка мъка и грях тънат в някаква бездна, и пристъвам без страх. Ти ли, Господи вечен, мойта грешност отне? Ти ли, Който посечен, строполи колене?
Как гласът ми да викне и да чуят слепци, че Кръвта Ти, щом бликне, мигом ражда светци? Свършва пътят на хълма. Свалям Кръста от гръб. Господ гледа ме мълком с поглед верен и скъп.
И отронва, обичащ, Своя паметен стон. "Зная как се наричаш. Ти Си Моят Симон! Кръстът сам те намери сред тълпите встрани! Бог нарече те Верен и с Любов те плени!"
*** Моят Господ издъхна. А земята след трус в тихо ехо заглъхна: Прославете Исус!
Ясен Ведрин (Птицата в теб)

Нагоре