Постинг
03.11.2012 14:42 -
НА МАМА
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 631 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2012 14:43
Прочетен: 631 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 03.11.2012 14:43
НА МАМА
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те". Не помня кога за последно погалих с ръка косите ти бели, със мъдрост обкичени... Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка - усмихнато гледаше мойта игра. Мечтаеше с мен - макар да бях малка ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах как нежно поглеждаше в мойте очи. Във твойта прегръдка утеха намирах, заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
Ти дала си много - не искаше нищо, мечтаеше само да стана Човек. И знам, че понякога си плакала скришно за моите болки - и търсела лек.
Научи ме всички до мен да обичам, научи ме силна да бъда - дори когато душата на болка обричам да не показвам на никого мойте сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм, незная дали се превърнах в Човек, но знам, че съм още дете във душата и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те". Не помня кога за последно погалих с ръка косите ти бели, със мъдрост обкичени... Обичам те, мамо, дори и когато мълча... — с Antoaneta Antonova Vankova.
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=544966808863154&set=a.148835285142977.27737.148527718507067&type=1&the
ater
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те". Не помня кога за последно погалих с ръка косите ти бели, със мъдрост обкичени... Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка - усмихнато гледаше мойта игра. Мечтаеше с мен - макар да бях малка ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах как нежно поглеждаше в мойте очи. Във твойта прегръдка утеха намирах, заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
Ти дала си много - не искаше нищо, мечтаеше само да стана Човек. И знам, че понякога си плакала скришно за моите болки - и търсела лек.
Научи ме всички до мен да обичам, научи ме силна да бъда - дори когато душата на болка обричам да не показвам на никого мойте сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм, незная дали се превърнах в Човек, но знам, че съм още дете във душата и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те". Не помня кога за последно погалих с ръка косите ти бели, със мъдрост обкичени... Обичам те, мамо, дори и когато мълча... — с Antoaneta Antonova Vankova.
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=544966808863154&set=a.148835285142977.27737.148527718507067&type=1&the
ater
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
