http://www.berlin.dveribg.net/docs/lili-pritvor01.pdf


КАКВО МОЖЕМ ДА СТОРИМ ЗА НАШИТЕ ПОКОЙНИЦИ Защо хората умират ? Човекът е като плод - съзрява. Не може да живее вечно на земята. Ние сме жители на небето, душата жадува за Бога, да се освободи от земните окови. Затова смъртта е милост Божия към нас, а не наказание. За вярващия човек е ясно, че за всичко извършено на земята ще му се потърси отговор. На всеки човек са дадени таланти, определени възможности, път в живота. Да закопае тези таланти, да не ги използва разумно и да ги преумножи - значи да пропилее онова, което Бог му е отредил за всеобща полза. През земния си живот човек трябва да възраства духовно, за да се подготви за вечността. Това, което успеем да съберем тук, с това и ще се представим пред Бога. Земният живот е нашето училище за вечността. А на какво трябва да се научим? - Да придобием добродетели. Нищо земно не можем да вземем със себе си в задгробния живот, само своите душевни качества: греховете си и добродетелите си. Любовта е най-великия Божи дар на човека и смъртта е безсилна да я победи. „Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 20:38). Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите? Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. (Някои секти (най-вече адвентистите) заблуждават, че след смъртта на телата душите прекарвали в някакво безсъзнателно сънно състояние до Второто пришествие). Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение 2 Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Принасянето на молитва за умрелите е въведена и в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. Св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада. Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога - да смекчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят. МОЛИТВА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ Най- силна и най- чута е молитвата за починалите през време на Светата литургия. Тогава в тяхна памет се изважда частица от просфорите, които се потопяват в животворящата Кръв Христова с молитвата: “Прости Господи, греховете на тези, които споменахме тук при пречистата Твоя Кръв и заради молитвите на твоите светии.” От много голямо значение е отслужването на заупокойните свети литургии до четиредесетия ден от смъртта на покойника, тогава се опредля съдбата му до деня на Старашния съд. Как може да се поръча зоупокойна литургия ? Написваме върху лист имента на нашите починали като отгоре сме нарисували кръст. Даваме ги на свещеника. Как става откупуване на Свети 40 литургии ? Написваме върху лист имента на нашите починали като отгоре сме нарисували кръст и надпис “Св. 40 литургии”. Това означава, че за нашите покойници ще се извърши .40 пъти заупокойна литургия. След всяка литурия при раздаване на нафората сe взима Агнец. 3 ЧАСТНА МОЛИТВА ЗА ПОКОЙНИЦИТЕ Когато ще се молиш за упокой на душата на някой починал, принуди се да се помолиш за него от цяла душа и помни, че това е съществен твой дълг, а не само на свещеника и клирика. Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки. Много значи пред Владиката молитвата с вяра и любов за покойника. Приложи това и към душата на покойника: неговата душа също се нуждае от молитва - сега вече от твоята молитва, защото тя сама не може да се моли плодотворно; и неговата душа се нуждае от покоя, който ти можеш да му изпросиш чрез топла молитва, с благодеянието в полза на неговата душа и особено чрез принасянето на Безкръвната Жертва за него. Моли се на Господа за упокой на твоите починали праотци, отци и братя ежедневно, сутрин и вечер, за да е жива у теб паметта за смъртта и да не гасне у тебе надеждата за бъдещия живот след смъртта, за да се смирява ежедневно духът ти при мисълта за бързотечния твой живот. Примерна молитва: Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и  подари живот на Твоя свят!  Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в  място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква  болка, скръб и въздишка.  Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости,  като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не  съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и  Твоето слово е истина.  Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби,  Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой  Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни  векове. Амин. МОЛИТВА ЗА ЧОЕК, КОЙТО САМ Е ПОСЕГНАЛ НА ЖИВОТА СИ Ако някой сам е посегнал на живота си, то за такива покойници скръбта ни е основателна, но и в тези случаи трябва да направим всичко, каквото зависи от нас, за да облекчим съдбата им, с вярата, че за Бога няма нищо невъзможно. Макар Църквата да не поменава такива на Божествената литургия, християните могат да се молят за тях при частните си домашни молитви, но съобразно наставленията на опитни в духовния живот хора. Ето една молитва, завещана ни от Оптинския старец Леонид: 4 „Помилуй, Господи, ако е възможно, душата на Твоя раб (името), който отиде във вечния живот в отстъпление от Светата Твоя Православна Църква! Твоите съдби са неизследими. Не ми поставяй в грях тази моя молитва. Но да бъде светата Ти воля ЗАДУШНИЦА Църквата е определила специални дни в памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Иисус Христос бил също Покойник и бил с тялото Си в гроба. В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница. Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване (виж по-долу) и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида). Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те? Житното зърно "няма да оживее, ако [първо] не умре" (1 Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4). Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на непознатите хората около нас, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични. За жалост в незнанието и суеверието си дори благочестиви християни придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Но имат ли нашите покойници нужда от храна и питие, когато техните души са нематериални и храната им е също невеществена?! Кога се правят (и кога не се правят) помени за починалите? Задушниците се извършват през: •  съботния ден срещу Неделя Месопустна (преди Великия пост) - срещу Месни заговезни •  съботния ден срещу Петдесетница (наричана не съвсем удачно и Черешова задушница) (по-долу) •  съботния ден срещу Архангеловден - Архангелова задушница (по-долу) Не се прави панахида през: •  първата седмица на Великия пост •  от Лазарова събота до Томина неделя (Неделя след Пасха) •  от навечерието на Рождество Христово (Игнажден) до Ивановден. 5 Какво правим на гроба на нашие покойници? След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковна свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с "Бог да прости!" нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни! Къде в светата библия можем да открием цитати в подкрепа на православното учение за помените за покойници? (Рут 2:20), (Товит 4:17), (Сир. 7:36), (Сир.38:16-17,23), (Второз.26:14), (Ис. 16:7), (Иерем.34:4-5),(II Мак.12:39-45) БИБЛИОГРАФИЯ: 1) Иван Николов, «Как да стоим и да се държим в църква», изд. Витезада, Костенец 2) http://www.pravoslavieto.com

Казаната молитва от сърце спасява и помага.