ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИТЕ ПАСТИРИ   от Рангел Младенов на 30 октомври 2012 г. в 19:43 ·           Уважаеми пастири (пастори),       Използвам Facebook платформата за да споделя с Вас онова, което ме натъжава последните месеци, защото именно от Facebook научавам неща, които ми се щеше никога да не бях научил.       Изключително съм натъжен от факта, че довчера някои от Вас бяха близки приятели и колеги, а днес са бивши такива, дори врагове. Не мога да разбера какво толкова делите и за какво? Вашите интриги ме натъжават и оскърбяват и се питам дали скоро ще има двама пастири, които да са на един дух. Смятах, че приятелството е над и извън деноминационните ви различия, но очевидно съм се заблуждавал. Оказва се, че религиозните политики във всичките й форми са по – ценни за Вас, отколкото колегиалността и приятелството. После Вие господа се изправяте в Неделя пред амвона и проповядвате ереси от рода, че Църквата е едно Тяло!       Днес ако пътищата на някого се разделят от вашите човешки програми и съглашения Вие го заклеймявате, изобличавате, порицавате. Изключително разочарован съм от някои, които смятах, че са достойни за уважение доктори по богословие или философия, преподаватели, пастири (настоящи или вече бивши).       Не мога да се меря с Вашите богословски познания, но ме поправете ако греша. Сещам се за един единствен случай, в който Павел изобличава Петър публично в лице за дето е сбъркал. Никога обаче Павел не каза след това, че видиш ли, е изобличил Петър за дето е сгрешил. Сещам се и за раздялата на Павел с Варнава. Никъде след това Писанието не споменава за този „инцидент”.          Павел и Петър са били заедно в служение поне 20 години (изключвам онези 14 години в Арабия). Нима не е имало поводи за спречкване? Нима не са допускали грешки в служението си? Но никога не изкараха и не натякваха тези грешки, защото имаха по – велика цел – да занесат Евангелието на Христос по целият свят.       Днес съм свидетел на това, че постоянно възникват интриги и поводи за поредното разделение. Сякаш Господ се е разделил. На кого служим всъщност?         То не бяха досиета и лов на вещици (ДС агенти), то не бяха призиви за „чиста църква”, то не бяха лозунги от рода на „Българският евангелизъм очистен”, то не бяха интриги за духовните ВУЗ-ове.       Вярващ съм от 21 години и никога до сега не съм бил свидетел на такова тотално разделение сред пастирите и в църквата (деноминации, структури, алианси). Но искам да Ви кажа, че църквата може да разделите, но Тялото на Христос и Царството – НЕ! За жалост „църква” и Тяло са две различни неща. Първото е разчленено уродливо явление, претендиращо да е Тяло, докато второто е онова, за което Христос умря.       Библията казва, че църквата е стълб и подпорка на истината. Коя църква? Коя истина? Вече и аз не знам в какво точно (и защо) вярвам. И не съм само аз!       Някои от Вас си направиха евтин PR на гърба на свой приятел и почти роднина. Други за да прикрият финансовите си престъпления, манипулации и Езавелски контрол започнаха война „за благото на родния евангелизъм”. Едни делят църкви и деноминации, други ВУЗ-ове, трети чистят църквата. От какво обаче я чистят? Та тя е толкова покварена от вътре (и отгоре), че тази чистка е като да бършеш варовик от мухлясалите плочки в банята – мухъла си остава.       Някои от Вас откраднаха чужди жени и прелюбодействаха с тях, а после убедиха църковната общност, че видиш ли именно тази е Божията воля за него. Други откраднаха милиони от църквата си, построиха си палати и демонстрираха „Божие благоволение”. Трети лъгаха за агентурното си минало, след като за 20 години се представяха за велики Божии служители. Някои понеже бяха толкова незначителни и жалки, решиха, че ако посочат някого с пръст това ще им донесе „духовни дивиденти”. И на фона на всичко това (и още) някои наивни братя решиха да чистят църквата, а други я обявиха за вече очистена след разкриването на мръсните предатели в нея.       Чета коментарите в Pastir.org и се натъжавам от факта, че някои от вас могат да паднат толкова ниско. Защитавате КАКВО? Не помните ли, че всичко, което имате и сте постигнали е заради това, че Господ Ви го е дал и Ви е позволил да го постигнете. Защо смятате, че Господ е толкова елементарен, колкото очевидно смятате, че е?       Спомням си времето, когато бях младеж. Имаше общоцърковни служби, на които идваха младежи от различни църкви за да бъдат заедно пред Бога. Днес, 15 години по – късно „такова животно нема”. Защо? Защото пастирите вече не могат да се понасят един друг! Защото политиката стана по – важна от общността.          Как да слушам проповедите Ви след като знам част от интригите Ви (радвам се, че не знам много неща)? Натъжен съм от факта, че пастири застанаха срещу пастири – братя срещу братя, приятели срещу приятели. Вече и аз не съм сигурен кой кой е. Знам само, че от „цялата работа” страдат такива като мен, които се наситиха на интриги, апели, казуси, агенти, „духовен патриотизъм”.       И в крайна сметка аз оставам дълбоко наранен от това, което наблюдавам да се случва. Не каза ли Исус, че ако пастира бъде поразен, то и овцете ще се разпръснат? Нима този текст е валиден само в контекста на смъртта на Исус? Нима не е валиден и за пастирите, които Господ даде да пасат Църквата Му? И ако днес пастирите са поразени от ненавист, злоба, конкуренция, престиж и завист, няма ли това да е в ущърб на стадото, което трябва да водят?       А Вие проповядвате за ценности като братство, любов, искреност, посвещение. Как да приема думите Ви на сериозно след като знам, че те не важат за Вас самите.       Натъжен съм поради факта, че религиозните съюзи все повече приличат на парламентарния контрол по Канал 1 в Петък – много партии, 240 депутати (повечето от които не ходят на работа), една държава, а толкова много глупости в Парламента. Паралела е отчайващо ясен – много църкви, много пастири, а никакво разбирателство. А Библията казва, че Бог е един, и вярата е една, и църквата е една, и Пастира е един. Заприличали сме на секта именно поради глупостите, с които се занимаваме и битките, които водим помежду си.       Днес аз съм дълбоко наскърбен от факта да разбера, че приятели пастири са вече бивши само защото „попрището на Варнава е различно от това на Павел”. Не каза ли и Гамалиил, че ако това дето го върши този или онзи е от Бога то ще устои с времето, а ако не е – ще се провали.       Днес, 21 години след като предадох живота си на Бога аз мога да кажа:       Не ми трябва повече богословие и философия. Не ми трябва повече църковна принадлежност. Не искам пастори и професори да ми казват кое е добро и кое не е. Не ща да знам коя сграда е по – голяма и кой лидер е „по – благословен”. Не се интересувам от титли, звания, слава, почит и власт.       Това, от което имам нужда и което искам е да имам наставници, които са мой братя. Искам общност, а не църква (в традиционния смисъл на думата – амвон, пейки и проповед в Неделя). Имам нужда от водачи, а не лидери, от старейшини, а не от презвитери, от пастири, а не от пастори, от слуги, а не от дякони. Имам нужда от това да видя единство на практика, а не фалшиво лицемерие в един ден, наречен „Световен ден на молитвата”.       Имам нужда от това, което Вие не можете да ми дадете. А аз съм просто една незначителна представителна извадка на църковната общност в България. С други думи – не съм само аз „по този начин”.       В Христа: Рангел Младенов



                        БОГ СЛАВИМ, БОЖИЕТО ТЯЛО
                                    СЕЧЕМ

                            " Който казва : Познавам Го, но 
                       не пази заповедите Му, лъжец е и 
                       истината не е в него. "
                                   От 1-во съб. посл. на Йоан  2 : 4

            Да, кичим се със име  "християни",
            но за Христос не мислим, а делим
            на късове от тялото Му в рани,
            та своя земен глад да утолим.


            О, глад на себелюбието сластно,
            в човеко-зверове на нов етап !
            Владее ни тъй хищно, пълновластно !
            От някой вярващ то кове сатрап,


            сатрап, насичащ Божието тяло,
            ламтящ за управленчество глупак.
            Какво, нищожество обезумяло,
            какво ли днес народа лъжеш пак ?


            Пред Бога ли се пъчиш безогледно,
            от Словото си правиш маска зла ?
            А после как гнева Му ще избегнеш ?!
            Възмездие е всяка сетнина.


                                                      ЕСТИР