Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2012 22:06 - МИСЛИ ЗА ИЗПОВЕДТА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 551 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.10.2012 22:07


Мисли за Изповедта...
 25.10.12  | Св. Илия Минятий

 

http://www.pravoslavie.bg/Праксис/Мисли-за-Изповедта...

 


Ако ме попитате кога трябва да се изповядва човек, ще ви отговоря по следния начин. Един разглезен и изнежен младеж попитал веднъж Диоген кога точно трябва да се обядва, т.е. в кой час от деня. Този му отговорил с привичното си остроумие: ако е богат, нека обядва, когато иска, а ако е беден – когато може.

По този начин древногръцкият мъдрец е искал да му каже, че е трудно да се определи час за хранене. На въпроса кога християнинът да се изповядва, аз отговарям: ако той е стар, то още днес, а ако е млад – нека утре. Всъщност аз неточно се изразявам. И старецът, и младежът трябва колкото е възможно по-скоро да се изповядат. Нима не може да се изчака – ще попита някой от вас – до Страстната седмица, например...? Но нали болният не чака до Великден, за да повика лекаря, защо да може грешникът да чака и отлага срещата с духовник? Това е голяма заблуда. Как може да се чака с извършването на изповедта, когато никой не знае продължителността на своя живот? Днешният ден е мой, а утрешният ден не зная. Бог ми обещава опрощение на греховете, ако се покая, но не ми е посочил да чакам до определен ден. Напротив, Бог ми говори, че аз не знам нито деня, нито часа на смъртта си. Нима ще изложа душата си на такава опасност? Така че съм длъжен да се изповядам колкото се може по-скоро. Един елен бил сляп с едното око. Веднъж като си пасял на морския бряг си размишлявал: ето, от едната страна има море, а от другата суша; откъм сушата могат да дойдат ловци, тъй че здравото ми око ще трябва да е от тази страна, а откъм морето няма от какво да се страхувам и към него ще се обърна със сляпото си око; но точно тогава минали лодките на едни рибари, хвърлили копие и убили елена...

Тази повест означава, че аз чакам едно, а ме застига друго, страхувам се от естествена, но идва внезапна смърт. Ако съм благоразумен човек и вярващ християнин какво съм длъжен да сторя? Да се застраховам от неочакваност.
 С какво? С изповедта.
Кога? Възможно най-скоро.

Мисли за Завистта

Веднъж попитали един мъдрец: кои очи виждат най-добре, черните или сините, мъжките или женските, човешките или животинските? Той отговорил: най-добре виждат очите на завистливите хора. Те виждат всичко, наблизо, дори и най-дребното нещо, и надалеко, а единственото, което те не виждат, е доброто, а даже и да го видят, очите им се насълзяват и се стараят да го заобиколят. Завистникът сякаш има бинокъл, чрез който вижда надалеч. Къде би могъл да се намери човек, и най-добродетелният, у когото да не се открие някакъв недостатък? Единствен Бог е без грях и чист от сквернота. Очите на завистливия съглеждат у хората и най-малките пороци, дори такива, каквито у тях никога не е имало. Порицаващата завист, завистта, която разгневява, завистта, която осъжда ближния, трябва да бъде чужда на християните. Който е обзет от тази страст, той даже е недостоен да се нарича човек, а да не говорим, че няма право да се назове християнин.

Мисли за Молитвата

В ранно-християнско време Бог изпратил на един християнин особен дар на Св. Дух, който се наричал „дух на молитва" Просвещаваният от Него се молил за това, което наистина би било полезно и прилично, и във всичките си молитви бил чуван от Господа Бога. Негов образ в църковното богослужение е дяконът, който в храмовите последования принася на Бога молитвата на народа. Ние не знаем кое е полезно, защото човешката воля по природа е неустойчива и лекопреклонна: сега й се иска едно, после друго, и никога не се удовлетворява. Тя е сляпа, на лошото гледа като на добро, не различава полезното от вредното... Желанията и вкусовете на хората са много различни и странни. Един иска едно, друг съвършено друго и даже противното. Войникът иска война, търговецът иска мир, мореплавателите искат морски вятър, но един иска западен, а друг – източен вятър. Ако Бог пожелае да изпълни желанието на всекиго, в какво би се превърнал нашия свят, живот, общество?.. В смешение, бездна, хаос. Така че нека и занапред Бог да върши делата на вселената според изкуството на безпределната Своя мъдрост, а не по мнението на нашия разсъдък.

Мисли за Рая

В състояние ли сте да ми отговорите защо плаче младенецът при своето раждане? Един ще го обясни с едно, друг с друго. Но най-естественото изяснение на този факт е, че той излиза от майчината утроба. Там му се е струвало, че това е неговият свят, неговият живот, неговият покой. Ако бебето би могло да избира, то би отговорило, че желае завинаги да си остане в майчината утроба и никога да не излиза от нея. А защо? Защото в природата ни е да искаме това, което виждаме и имаме сега и днес. Когато младенецът се ражда, на него му се струва, че губи своя свят и поради това плаче, страда и се противи. По тази причина и ние, когато умираме, страдаме, понеже губим досегашния си свят, считайки, че няма друг живот освен сегашния ни на Земята. И ако беше в наша власт, то бихме желали да не напускаме този свят. А защо? Защото желаем това, което виждаме. И когато човек умира, му се струва, че губи абсолютно всичко, поради което пролива сълзи. Така постъпват не разумните хора, а глупавите и безрасъдните. Каква е разликата между майчината утроба и този свят, този мрак и тази светлина, тясната тъмница, каквато представлява едното и широкият простор на второто? Ето, каква е разликата между живота, който водим в течение на девет месеца след зачатието, и настоящия ни живот, който живеем в продължение на много десетки години – каквато е разликата, и даже несравнено по-голяма, между земния мрак и светлината на небесния Иерусалим, между този мизерен живот, който ние, нещастните, прекарваме на Земята в постоянни страдания в продължение на 50 или 60 години и дори по-малко, и онзи живот, преблажения, какъвто ще имаме в Рая за вечни времена. Животът е безсмъртен. Представи си, християнино, щастието в този свят, голямо или малко, пълно или частично. Например, бил си цар, монарх на целия свят, властвал си над цялата земя и царства, и народи, без врагове, без печал, прекрасен, богат и славен. Това е земното щастие. Но това въобще щастие ли е? Колкото и години да преживееш по описания начин, все някога ще трябва да умреш. Всеки ден и час ти трябва да се страхуваш от идването на смъртта, а това ще те прави нещастен. Но дори и да е безсмъртен човек тук на земята, обаче да не му стига нещо, пак няма да е спокойна душата му, защото и да е щастлив, ще му се иска по-голямо щастие. Следователно, с най-голямото възможно щастие на Земята човек е нещастен, при положение, че е смъртен, а с малко щастие – щастлив, ако страхът от смъртта не опечалява неговото сърце.

Какъв хубав живот би бил този, ако имахме своето лелеяно щастие, безсмъртен страх да опечаляваше сърцата ни. Винаги да си щастлив, без да се страхуваш да загубиш това щастие, да си богат без да се страхуваш да обеднееш, да си здрав без да се опасяваш, че ще се разболееш. Да не те тревожи завист, да не те поразява страст, да не те похити смърт. Винаги да бъдеш блажен, вечно жив, т.е. да имаш всички блага и освен това да си безсмъртен. Това е райският живот. Безкрайна радост. Това е съвършената, безконечна и безпределна радост, „цялата на едно място събрана", както говорят за вечността богословите: каквато е радостта – велика по своята необятност и силна по своята вечност, такава е и цялата наедно, във всеки миг от вечността. Както си блажен в целия този живот, тъй си блажен във всяка минута от вечността.


Превод: йеродякон Петър Граматиков
сп. „Търновски Епархийски вести", год. 2,. бр. 10




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11329539
Постинги: 14710
Коментари: 2337
Гласове: 9223
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031