Подслади малко думите си за Бога
http://dveri.bg/383hy
Петък, 19 Октомври 2012 11:01
Автор: Лимасолски митр. Атанасий
Когато човек влезе в същностна връзка с Бога, тогава не може да Го чувства по друг начин, освен като пълен с благост и доброта. Ако чувстваме Бога по друг начин, влагаме в Него други чувства, това означава, че още сме духовно незрели хора. В житието на св. Силуан Атонски се споменава, че веднъж той говорил с един монах. Там бил и друг старец-аскет, добродетелен човек, но още не толкова зрял в духовния живот, който казал: „Искам да дойде Второто Пришествие, за да видя всички онези човеци - грешници и нечестивци, които се подиграват на Христос, хулят Го и Го онеправдават, да ги видя как Бог ги наказва да погинат в адския огън, за да разберат, че са ни онеправдали и това, което са вършили, е било грях!“
Разбира се, когато светецът чул това, веднага го отхвърлил и казал, че светците не говорят по този начин. Тоест, ако в Църквата чуваме някой да представя Бога като такъв, който ще накаже света, ще унищожи враговете Си и ще смачка всеки, който се противи на заповедите Му и не търпи никой, който поставя под съмнение Неговото съществуване, тогава, за този човек, можем да кажем че е вярващ, но неговата вяра и опит са духовно незрели. Не можеш да чувстваш Бога по такъв начин - изпълнен с мъст, със злоба, с гняв и негодувание дори срещу враговете Му, т.е. тези, които не Го приемат. Докато светите Божии хора показват Бога - защото така са Го живели и защото Бог е Такъв - като изпълнен с благост, доброта и милост и в Своята любов Бог ни учи на Своите заповеди.
Злините, които ни се случват, както и трудностите, които срещаме в нашия живот, не са израз на Божия гняв и ярост, а възможности, които Бог ни дава, за да можем да ги оползотворим за наше добро; като скърби може са трудни и горчиви, но въпреки това имат вечна сладост и полза. Особено когато си тръгнем от този свят, тогава нашата душа, която ще вижда по-ясно нещата, безкрайно ще благодари на Бога за всички трудности и скърби, които сме понесли в този свят. Защото тогава ще видим голямата полза, която сме имали от сегашните трудности и скърби, които духовно здравият човек тълкува по здрав начин, а не като мъст и злоба. И това има значение, защото, за съжаление, много пъти хората, и ние от Църквата, говорейки на по-малките деца, казваме: Не прави това нещо, защото Бог ще те накаже! Бог ще ти се ядоса, защото вижда, че правиш бели! Или казваме, че Бог е наказал или наказва злите хора без навярно да разбираме, че това, което казваме, е упрек към Бога. И в същото време влагаме в душата на малкото дете внушението, че Бог наказва, гневи се и ако някой Му се противи, Той го удря веднъж по главата той и пада на земята. Нещата не стоят така.
Ако нашият Бог е такъв, тогава и ние ставаме такива. Затова понякога виждаме дори църковни хора, и свещеници, и богослови, които произнасят отмъстителни, наказващи, заплашителни проповеди, че Бог ще смачка грешниците, няма да остави никого на мястото му; или ако човекът е болен, то е така, защото е наказан за греховете си. Това не е посланието, което Бог иска да ни предаде. Ако имаме лоша представа за Бога, тогава и ние ставаме лоши копия на това, което си мислим, че Бог е и накрая увреждаме себе си, но най-вече онеправдаваме Бога, Чиято връзка с човека е изпълнена с любов. Той е Баща, безстрастен Баща, Който няма нашите страсти. Той не се ядосва, не губи търпение, а прави всичко за спасението на човеците и измива постигащите ни трудности в Своята любов и те стават сладки. Мъките, скърбите стават сладки, както казваше приснопаметният старец Паисий – идва тази сладка скръб, сладка неправда, както я наричаше, сладката болка, която влиза в Божията любов и става лека, сладка, различна.
Сещам се за един разговор, който имахме на Света Гора, където се говореха различни неща и един йеромонах говореше строго, адруг старец му каза: "Отче, подслади малко думите си!"
Тоест направи словото си по-сладко, не бъди толкова абсолютен и да представяш Бога по такъв суров начин. Бог не е такъв. Христос, Господ е милостив, милосърден и човеколюбив. Когато на Синай Той се открил на Моисей, какво му казал? – Аз съм Господ състрадателен, дълготърпелив, многомилостив и истинен. Той не му казал нищо друго. И в Новия Завет, когато Христос искал да ни научи да се молим, когато учениците Му казали: Господи, научи ни как да се молим! Той им казал: молете се по този начин и казвайте – Отче наш Който си на небесата. . . Той ни е открил, че нашата връзка с Бога е връзка между дете и баща, както и че Бог е наш Баща, а ние - Негови деца. Следователно, по никакъв начин не можем да изопачаваме тази картина, която Сам Христос открил за Себе Си. Начинът, по който говорим, държим се и третираме нещата, се вижда от това каква представа имаме за Бога. Ако нашият Бог е гневен, отмъстителен и смачква другите, и ние ще бъдем такива във всекидневния живот, много строги; ще държим нож и ще режем глави. Ако нашият Бог е кротък, мирен, дълготърпелив, многомилостив, човеколюбив, тогава и ние ще бъдем такива. Затова е важно да имаме правилна представа за Бога, правилно разбиране за Него, за да можем да функционираме правилно и в себе си, и в отношенията с братята ни. . .
