Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2012 15:03 - АРХИМАНДРИТ СОФРОНИЙ (САХАРОВ). ЗА РИСКА В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ, НАЦИОНАЛИЗМА И ВСЕЧОВЕЧЕСТВОТО
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 720 Коментари: 0 Гласове:
0



 
АРХИМАНДРИТ СОФРОНИЙ (САХАРОВ). ЗА РИСКА В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ, НАЦИОНАЛИЗМА И ВСЕЧОВЕЧЕСТВОТО

 http://www.hkultura.com/article.php?id=75

 ...Старецът Силуан пише за един монах, който му казал: „Аз през целия си живот никого не съм обидил, никого не съм оскърбил”, и за още един друг, който казал: „Всички ме обичат, защото на всички правя послушание”.
Изниква въпросът: не е ли опасно да говориш така за себе си, няма ли да си навлечеш по този начин голямо изкушение? Да, разбира се, че ще си навлечеш! И няма как да го избегнеш. Но от самото начало на нашата вяра апостолите са били принудени да говорят в своята проповед, че са били със Самия Бог, и то толкова дълго време! И разбира се, на всички монаси се препоръчва да не говорят за тези неща, за да не си навлекат излишни атаки на врага. Отрицателната страна: когато целият живот за Христос трябва да бъде скрит, как да научим децата и зараждащото се ново поколение на учението Христово?
Аз самият поех страшен риск (заради което претърпях вече много твърде сурови думи срещу себе си), написвайки две книги: за стареца Силуан и още по-лошо, за самия себе си – книгата Ще видим Бога както си е. Но аз се реших на това в самия край на живота си, в очакване на смъртта: чакам идването й вече много години (писах за това в предисловието на книгата). Само че не е имало и няма друг път на Земята, където врагът Христов е твърде силен, и не е възможно да избегнеш това действие – „да разкажеш”. Когато поех отговорността да основа малка монашеска обител, в душата си имах желанието да предам това, което Бог ми даде да видя на Света гора Атон – и най-вече чрез Своя угодник Силуан. Написах в книгите си, че се притеснявам да говоря за дарованията на Бога, но че няма друг път освен този. Вие всички ме виждате; и от целия образ на моя живот, разбира се, сте се убеждавали, че аз изобщо не съм претендирал да бъда старец, но винаги съм се възприемал не като старец, а само като брат ваш. И който е добре разположен, е имал възможността да забележи това. Аз не считам, че имам правото да проповядвам авторитетно старческо слово, на когото и да е от вас, а разказвах просто за моя живот и преди всичко за живота на стареца Силуан.

Както всички вие и всеки един от вас, и аз искам да се покланям на Бога, Когото зная, а не Когото не зная. В един от храмовете на Троицко-Сергиевата лавра е написано „на Знайния Бог” в противовес на думите от Свещеното Писание, където се споменава един олтар в Атина, посветен на „Незнайния Бог”. Въпросът – „Можем ли да знаем Бога така, както Той е или както Той НЕ Е?” – за мен не съществува, в смисъл, че аз съм християнин. А това означава, че аз приемам Иисус Христос като Творец на всичко, съществуващо в Космоса, като наш Бог. Ако Той е бил с нас в нашата форма на битие и е говорил на нашия език, нима целта Му е била да ни заблуди и да покаже Бога такъв, какъвто Той НЕ Е? Той ни е дал заповед: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Ако аз добавя думите: „такъв, какъвто Той НЕ Е”, то ще изкарам Христос лъжец. Значи, блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога такъв, какъвто Той е в Самия Себе Си.
И когато нашият приятел и сподвижник отец N. даде на книгата ми заглавието Ще видим Бога както си е, моята първа реакция беше да преценя: правилно ли е това богословски? Разбира се, отец N. не идва от гората, той каза нещо съвършено вярно богословски. Самата форма – „ще видим Бога както си е” – говори просто за нашия стремеж да познаваме Бога, както Той е. Аз никъде не съм написал: „Аз видях Бога както си е! Идвайте при мен!” (както някои хора в Париж изтълкуваха книгата ми), но писах това, което ми беше дадено – тоест аз живях своето покаяние пред Бога в пределите, които Той ми бе дал. Покаянието е велик дар! И когато говоря с вас като ваш брат, а не като някакъв учител, който предстои на катедра, вие, разбира се, оставате свободни: или да приемете словото, не като мое, но като предание на Църквата, или да отхвърлите моето свидетелство, защото ме виждате такъв, какъвто съм, „наяве”.
Но все пак как бих могъл да изпълня онова, за което говоря в книгата си? Някой, облечен във висок сан, ми писа: „Вие свидетелствате сам за себе си и Вашето свидетелство не е истинно”. И така, отговаряйки на въпроса: „Опасно ли е да се говори или не е опасно?” – ще кажа: „Разбира се, че е опасно!”. Но целият живот в Христа през цялото време е свързан с опасност. Най-главната, първата, неизбежната опасност е да сторим грях, макар и в мислите си. (…)



Тагове:   риск,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13716003
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031