http://metsababa.net/forum/viewtopic.php?f=3&t=295

ГУЛИЯ, ЗЕМНА ЯБЪЛКА, ТОПИНАМБУР

от cchery » Сря 19 Яну 2011, 14:48
По материали на д-р Ат. Михайлов от "Денят е прекрасен", излъчено на 10.01.2011 г. и информация от интернет.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГУЛИЯТА

Земната ябълка (Helianthus tuberosus) е многогодишно тревисто растение от един и същи род и семейство със слънчогледа (сем.Астерацее). На външен вид много наподобява слънчогледа: стъблата достигат 3 м височина и са силно разклонени, листата са яйцевидни, заострени, груби, широки 7-10 см и дълги 10-20 см, понякога чупещи се под собствената си тежест. Цветовете са ярко жълти, 4-8 см в диаметър, появяващи се от август до ноември.

Растението се отглежда заради своите грудки, както и заради декоративната стойност на красивите му цветове, които са особено пищни през лятото и есента. Стъблата са много подходящи за преграда на проветриви дворове, а в комбинация с големите и ярки цветове, създават и много красота.

 Синоними на гулията са: земна круша, топинамбур, конска земна ябълка (защото се дава на конете), германски картофи, земен артишок, земен слънчоглед, индиански грудки, малък слънчоглед, захарен картоф.  Погрешно е кръстена топинамбур на името на индианско племе от Бразилия, които посетили Париж три години след пренасянето на растението в Европа (около 1610 г.).

Произлиза от Северна и Средна Америка (Мексико). Смята се за културно растение на индианците от времето преди Колумб. Днес е разпространена в почти всички континенти. Отглежда се главно в Северна Америка, Русия, Австралия и Азия. В Европа земната ябълка е изместена от картофа още през 18 в. Но при все това има 2 важни предимства пред него по отношение на отглеждането си - Тя не боледува от фитофтора (Phytophthora) и не й вреди бича на картофите – колорадския бръмбар. В момента има известно стопанско значение само в Южна Франция и Холандия.

В Средна Европа земната ябълка често пъти подивява и може да предизвика проблеми, измествайки други растения. Самата тя има малко естествени врагове. Размножава се вегетативно чрез грудките.

Грудките на земната ябълка

растат до ноември,  след това е добре да се обират колкото е възможно по-късно, за да се даде възможност на хранителните вещества от надземната част на растението да преминат в грудката.  Но ако по някаква причина сте отложили събирането на земната ябълка до пролетта, то трябва стъблата на земната ябълка да се скосят на височина 50 см., като се оставят пънове за задържане на снега. Тези пънове ще ви помогнат да намерите точно мястото с грудките през пролетта. Ядивните клубени растат само под земята на тънки, бели коренища.

 Събраните грудки на открито бързо изсъхват. Грудки се съхраняват в мазе при температура около нула градуса и относителна влажност 85-95%, зариват се с влажен пясък или пръст, или на купчина, покривайки ги с пръст или сняг. Най-добрият и най-лесният начин за съхраняване на грудки от земна ябълка е като бъдат извадени от земята не есента, а през пролетта.  А извадените направо през пролетта грудки от земна ябълка, след като снегът се стопи и леко се размрази земята, на вкус дори са по-добри, отколкото извадените през есента в периода на прибиране на реколтата.  През пролетта дефицита от витамини се попълва от сочните и витаминозни грудки.  В допълнение, през пролетта реколтата винаги е много по-голяма от есента, защото грудките в земята растат до замръзването на земята. Оставени през зимата в земята грудките на земната ябълка многократно се замразяват и размразяват, но това не ги уврежда.  Напротив, оставени в земята през зимата, грудките на гулията максимално съхраняват лечебните и вкусовите си качества. 

Съществуват червени, бели и жълти сортове. Най-много белтъчини съдържат червените сортове - до 4 %, а най-много инулин (вещество, от което се получава захароза) - белите, в които достига до 20-22 %. От грудките на гулията се произвеждат таблетки за дъвчене или сокове, подходящи за диабетици и хора с наднормено тегло, чисти и смесени сокове с други плодове, фруктозни сиропи, фармацевтични продукти, хранителни добавки и алкохолни напитки (ликьори, дестилати).

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОЛЕЗНИ ВЕЩЕСТВА В ГУЛИЯТА

Хранителна стойност и лечебни качества: 100 г грудки от земна ябълка съдържат само 30 ккал., освен това:

вода - 78%
белтъчини - 2.4%
мазнини - 0.4%
въглехидрати - 17.4%
баластни вещества - 1.6%
калций - 14 мг
желязо - 3,4 мг
натрий - 4 мг
витамин А - 2 мг
витамин С - 4 мг

 Баластните вещества се наричат още фибри. Това са влакна от растителен произход, които биват разтворими и неразтворими. Неразтворимите помагат за по лесното предвижване на храната/ т.е. при запек и нередовни ходения до WC/ и се намират в пълнозърнестите брашна, в ядките и зеленчуците. Разтворимите помагат за занижаването на холестерола и глюкозата и се намират в бобените култури, граха, ябълката, цитрусите, морковите, овеса, ръжта... Прекаляването с тях води до подуване, газове и дори разстройство. 

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА ГУЛИЯТА

През най-болното време в годината тя е важен имуномодулатор, поради полезните вещества, които съдържа. Ообено пре намаления асортимент от сезонни пресни плодове и зеленчуци през зимата. Поради студеното време, хората намаляват своята двигателна дейност и най-студеният сезон в годината се оказва време за напълняване (сезонно обусловено забавяне на обмяната на веществата). Това е и периода на масова (зло)употреба на антибиотици заради простудни заболявания, а както е известно: Антибиотик = дисбактериоза = имунен срив = алергии. Точно това прави гулията много подходящ зеленчук за нашата трапеза в най-студения сезон.

За разлика от картофите, гулията не съдържа скорбяла, а т.нар. естествена захар.  Грудките са много подходящи за диабетици, защото съдържат 16% въглехидрати под формата на полизахарида инулин (внимание: “инулин“, а не “инсулин“!)  Инулинът представлява разтворими фибри и е единственото вещество, което се състои 95% от фруктоза. Това обяснява повечето му положителни ефекти. Фруктозата е способна да участва в същите обменни процеси както и глюкозата, като я заменя пълноценно в такива ситуации, когато глюкозата не се усвоява от клетките, както при захарния диабет. Разпадането на фруктозата не изисква присъствието на инсулин, което позволява да се избегне "енергийния глад" на клетките и да се нормализира обмяната на веществата при хора, страдащи от такова заболяване.