Владислава Тишкина:
Искам да ви занимая с някои свои знания и размисли. Надявам се да ви бъда полезна.
Ние сме във война. Във война с институциите, които искат да разрушат семействата и да отнемат децата ни. Ако този факт не бъде осъзнат, то вече сме победени.
Това, че сме във война означава от една страна, че не можем да търсим СЪДЕЙСТВИЕ от държавата, нейните органи и институции, а от друга, че всички лица и/или организации, работещи срещу нашите каузи, независимо от това какво твърдят и обещават са наши врагове. Обратното на това допускане гарантира поражението ни.
От тук нататък се налагат няколко извода:
1. Не можем да играем по правилата на врага, защото няма да имаме никакъв шанс да го победим. Ако приемем техните правила и дефиниции ние предварително се самообричаме. Затова едно от най-важните неща, които трябва да направим е да застанем ясно на страната на очевидно нормалното. Веднага давам няколко примера.
- шамарите. Не е нормално да се съгласим, че един шамар или крясък, една забрана са насилие. Първо защото детето понякога има нужда от реално усещане на границите и дори ги изпитва съзнателно за да се убеди и успокои в съществуването им и второ, защото - бъдете честни - познавате ли родител, който никога през живота си не е крясвал или шляпвал детето си? Не е излизал от равновесие или не се е налагало екстремно да отстрани от някъде неистово пищящо и съпротивляващо се дете за да защити живота или здравето му? Ако ние кажем: "да, всеки шамар е насилие" смятам, че няма никакъв смисъл да се борим по-нататък. Има родители, които пребиват децата си? Така е, но затова си има и съответен закон за защита на децата в риск. А не за защита на всички деца по принцип от родителите им по принцип.
- гейовете. Трябвало да сме толерантни? Ако те държат сексуалността в домовете си, където и е мястото и не протягат ръце към нашите деца, то ние няма дори да им обръщаме внимание. Няма да ни се налага да избираме да бъдем или да не бъдем толерантни. Но с настояването си, че са дискриминирани те на практика искат нашите деца, а с лобитата си са на път да го постигнат.
- социализация. Много се изговори за този мит. Той развързва ръцете на управляващите да прибират децата ни все по-рано и независимо от нашите желания в институциите
- сексуално образование на децата. Това е по-скоро невъзможността на някои родители да разговарят по сексуални теми с децата си. Затова решават, че идеята държавата да изземе това родителско задължение е не само чудесна, но трябва да стане задължителна за всички родители и деца.
С тези примери искам да кажа, че всяко наглед безобидно твърдение и понятие трябва да се пресява през НОРМАЛНАТА човешка и родителска призма за да стане ясно има ли подводен капан и каква трябва да бъде нашата позиция.
2. Неизбежно ще има лица и/или организации (по-долу ще дам конкретен пример, няма как, все пак той ме провокира изобщо да подхвана темата), яхващи вълната, било за финансова изгода, била за политическа кариера. И от двата вида трябва да се дистанцираме. Първите са ни открити врагове, вредящи на каузата ни, поради неясните и объркващи послания, които отправят. С вторите можем да работим, но само по общите ни интереси, без при това да се идентифицираме с тях. Ние сме свободно гражданско общество и като такова можем да осъществим единствено контрол върху политиката за постигане на нашите цели.
3. Никакви пазарлъци и дипломатически отстъпки не са допустими. Децата ни не са стока и ние не търгуваме с частичното им право на ползване. Т.е. всякакви опити да подкупят определени среди (ние ви даваме правото да насочите децата си религиозно, пък вие си затворете очите за някоя наша мизерия) трябва да бъдат напълно отхвърляни. Правото на свободен избор по отношение на това, кое е най-доброто за децата ни е извечно родителско право и задължение и не може да бъде обект на пазарлък. Противното на това е предателство към собствените ни деца.
4. Не се женим за съюзниците си. Достатъчно е да милеят за децата си и да споделят стремежа ни за свобода. Какви са възгледите им за ваксини, религии, политика, култура и прочие няма абсолютно никакво отношение към общата ни цел.
5. Бидейки свободно гражданско общества е редно да се съсредоточим върху гражданска сфера на действие. За юридическата би трябвало да се доверим на подходящи юристи. Едно лаишко навлизане в правната юрисдикция може да доведе до сериозни неблагоприятни последствия.
Искам да ви обърна внимание върху нещо много важно. Може да си кажете "На война като на война, всички средства са позволени". Не, не всичко. Зависи от причините, поради които воювате и посланието, което искате да предадете. Ударите под кръста, манипулациите няма как да доведат до нещо позитивно, тъй като в самата си същност противоречат на човешкото в нас, а от там са насочени и срещу семействата и децата ни.
Това естествено ме връща към примера, който казах по-горе, че ще дам. Последния протест на Юлия. Би могло да се каже много и за предния, но хайде, по-пресния пример. Част от вас нямат отношение, част обаче са потърпевши по един или друг начин и могат да кажат доста. Нямам намерение да я коментирам в други аспекти, освен в два - опитите да манипулира другите хора, за да свършат нейната работа и да излязат като публично подкрепящи нещо, което не са имали намерение да подкрепят и факта, че лъже. До сега приемах всичко, защото бе в името на каузата. Но след последната публична лъжа (умножи по 10 броят на присъствалите на протеста) смятам, че не е редно това да бъде подминато с мълчание. Ще обясня защо мълчанието е скрито толериране. С него някои хора смятат, че се дистанцират достатъчно, а останалите могат сами да си направят изводите. Това е грешка. Първо защото не отправя коректни послания към случайните хора, които научават от нея за проблемите в семейното законодателство. Второ, защото информацията в медиите се представя некоректно, а това може да бъде използвано както от медиите, така и от държавните институции като удар по нашата кауза. И ако това не ви е убедило достатъчно си задайте въпроса защо лъже Юлия. Между другото това далеч не е единствената и лъжа. И съвсем не е безобидна. Още повече, че присъствалите на протеста много добре знаят каква е истината. Та, аз се сещам за 2 причини да го прави - или е "агент" и в същност целенасочено си работи срещу нашата кауза или по-вероятното преследва лична изгода. Ако е първото би трябвало да бъде не само отстранена, а уволнена. А ако е второто - това автоматично трябва да е достатъчно, за да ни накара ясно да се разграничим от нея и от всичко, което тя прави. Както казах няма да е нито първата, нито последната, която ще се опита да използва народното недоволство.
В заключение искам да ви кажа - хайде наистина - на война като на война. Има елементарни "бойни" правила. Има чест. Има достойнство. Има разум. И най-вече - неизпускане на крайната ни цел - благото на собствените ни деца. Правото и дълга ни да им дадем най-доброто, което сме в състояние да изберем за тях, каквото и да е то, според собствените ни разбирания.
