Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2012 21:02 - ЗА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 621 Коментари: 0 Гласове:
1



                      За Божията благодат 
http://dveri.bg/3ahhc
  
 Събота, 29 Септември 2012 14:12
 Автор: Лимасолски митр. Атанасий

Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия - до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса: благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа (Ефес. 1:1)

Св. ап. Павел използва два значими термина – благодат и мир, които естествено са от нашия Бог и Отец и от Господ Иисус Христос. Бих искал да кажа няколко думи във връзка с голямата тема за благодатта, която е термин и дума, която често срещаме в Църквата. Казваме, че този човек има Божията благодат или Божията благодат да бъде върху вас. Когато Божията благодат присъства, тогава всичко се оправя и казваме, че целта на човешкия живот е придобиването на Божията благодат. Каква е тази благодат, за която говори св. ап. Павел и която постоянно се споменава както в Новият Завет, така и поученията на отците? Тя се нарича благодат, защото е харизма, дар, не е нещо, което човек купува, не е нещо, което се продава, а се дава от Бога даром и тази благодат е енергия на Бога и особено, както ние, православните, вярваме, това са нетварните Божии енергии. За нас Бог има същност и енергия, които не са едно нещо.

Както например слънцето. Същността на слънцето е огнената маса, която виждаме. Енергия на слънцето е светлината, топлината, слънчевата енергия, която идва при нас. Ние не можем да общуваме със слънцето в онази огнена лава, която представлява слънцето, а общуваме с неговите енергии, до нас достигат светлината и  топлината и така имаме светлина и се стопляме с тази енергия. Така е и при Бога.

Човек не може да участва в Божията същност. Само Света Троица участва в Собствената Си същност, това са три Лица в една същност, а не три същности. Всички други - света Богородица, ангелите, всички светии и всички останали създания участват в Божиите енергии. Това е нещо много важно, което св. Григорий Палама богословски обосновал в борбата си за православната вяра, защото човек се спасява, когато участва в Божиите енергии.Не е възможно да участваш в Божията същност. Когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, се причастяваме не със същността на Бога, а с божествената и боготворяща енергия, която имат обожественото Христово Тяло и Кръв в св. Евхаристия. Ако участвахме в Божията същност, тогава бихме имали политеизъм, всички щяхме да бъдем богове, както е Отец, Син и Светий Дух. Човекът участва не в същността, а в енергиите на Бога, които са многообразни – има боготворяща енергия, която прави човека бог по благодат, обожествява човека, освещава го, освещаваща енергия, просветляваща енергия, очистваща енергия, която ни очиства, просветлява, осветява, обожествява. Има Божии енергии, които поддържат нашето съществуване - светът съществува, защото Бог поддържа творението чрез Своята поддържаща енергия и тварите участват в тази енергия – и животните, и камъните, и материята. Но те не участват в боготворящата Божия благодат, животните не се обожествяват, не стават като човека, само човек участва в освещаващата и боготворяща Божия благодат.

Различието между същността и енергията у Бога не е познато на Запад. Западните хора не са приели това учение на Църквата, което е от най-важните учения и за тях – римокатолици и протестанти - Бог е чиста енергия или чиста същност и човек не участва в Божието битие чрез нетварните енергии. Затова между Бога и човека съществува бездна. Божиите енергии са мостът, които помагат на човека и го водят до участие в Бога. Когато не съществува Божията енергия, Божията благодат, между Бога и човека има бездна. Затова ние, православните, се покланяме на св. мощи, св. икони, всички тези освещаващи средства на Църквата, защото вярваме, че всичко това ни помага да участваме в освещаващите Божии енергии. Св. мощи са носител на Божията благодат, докато на Запад, за съжаление, това нещо е непознато и аз не ги осъждам за това, но не мога да скрия това, което като православни християни живеем и виждаме. Ходихме два пъти в Рим на екскурзия. Отидохме да се поклоним на главата на св. ап. Петър, на мощите на св. апостол. Отидохме в храма и попитахме: къде са, мощите на св. ап. Петър? Имаше една св. трапеза висока 5-6 метра и на върха отгоре беше главата на св. ап. Петър. Там горе е – ни казаха. Е, добре, за какво сте я сложили там горе? Как ще се поклоним, сине мой? Не можете да се поклоните. И какво правим? Гледаме я! Добре, тя какво е, археологически обект? Отиваме в друга църква да видим св. Кръст на св. Елена - в една витрина отдалеч. Знаете ли колко мощи на светци имат? Страшно нещо! Всичките са ги взели от Константинопол и добре са направили, спасили са ги от мюсюлманите. Изобилие от св. мощи. Частици от св. Кръст, реликви, изключително много, от Константинопол, но всичко е във витрини. Гледахме ги отдалеч. С фенерче. Ние, православните изнасяме св. мощи, за да им се поклоним, да ги пипнем, да ги докоснем, защото така участваме в Божията благодат. Богословието на тези хора е богословие, което всъщност откъсва човека от Бога, тоест разбираш, че за съжаление на Запад е било извършено голямо престъпление и между човека и Бога съществува бездна. Разбира се, нямам предвид личната връзка на народа с Бога, но в богословието на тяхната църква, на римокатолическия догмат не съществува този мост, той е нещо непознато. Практически резултати от това са човек да чувства, че Бог е далеч от него, че Бог е на едно, и аз съм на друго място, и между мене и Него не съществува нищо, освен един венец, който Бог ще ми даде, но не участвам в Божията благодат. Това е тяхното богословско учение. Разбира се, това не означава, че хората са лишени от утехата и връзката с Бога; не казвам това. Говоря в богословски аспект, за да разберем, че чрез опита на своите светци Православната църква ни е предала голямата тайна на Божията благодат, която е Божия енергия в човека. Тази енергия е реална енергия, както електрическата енергия - когато идва в човека, човек чувства благодатта, сякаш се зарежда, както ако сложиш ръка в контакта така да се каже и се зареждаш и разбираш енергията, която влиза в теб, така е и с Божията благодат, тя е тази Божия енергия, която се канализира в човека.

Когато Божията благодат идва в нас, тогава всичко се променя, всичко се преобразява, човекът се умилява, моли се, умът му се задържа в молитвата, не чувства умора, не чувства трудности, лесно прави бдения, труди се усърдно, това, което преди благодатта е било трудно, сега му се вижда много лесно, Бог присъства в неговото сърце и благодатта действа в него, човекът е зареден с това присъствие на Божията благодат. Тя е мощно енергия, тя е най-голямото опитно преживяване, което човек може да има, не съществува по-велик опит от опита на Божията благодат и това не е нещо, което го живеят само великите светци, не. Божията благодат посещава душата на човека по много начини - и осезаемо и мощно, но и много пъти неосезаемо. Тя обаче е благодат, тя е тази, която действа в нас. Тя е тази, която променя човека, тоест от вълк го прави овца, избелва цялата душа на потопения в греха човек, прави я лека и пълна с радост. Тази благодат ни активира, животвори и ни дава сила, за да се подвизаваме в духовния живот. Затова критерий за делата на отците е това дали благодатта е била с тях или ги е оставила. Те гледали - когато благодатта е била в тях, знаели, че това е от благодатта, че сега присъства Божията благодат, а когато ги напускала -дали заради техни падения, дали поради човешки промени и немощи - те разбирали това и също знаели кое слово било тяхно и кое от благодатта, защото словото на благодатта било словото на Бога в тяхното сърце. Тяхното слово било словото, което се раждало от техния разум, от процеса на логическото мислене, което всички ние имаме.

Как се придобива благодатта? Този кабел, който ни свързва с енергията. Ако кажем, че ние сме електрическият уред, да кажем мобилния телефон, ние сме мобилният телефон, а в контакта е електрическата енергия. Кабелът, който ще ни свърже с тази електрическа енергия, който ще ни свърже с Бога, са Божиите заповеди. Точното пазене на Божиите заповеди. Защо ли? Не защото те са някакъв законнически кодекс, а защото пазенето на Божиите заповеди потвърждава в нас присъствието на изцелителния процес, тоест на смирението, на послушанието към Бога, от което се раждат всички останали харизми. Пазенето на Божиите заповеди ни свързва с Божията благодат. Затова всеки път, когато престъпваме Божия заповед, ние увреждаме нашата връзка с Бога, нараняваме тази връзка, увреждаме на нашето здраве; когато сме здрави, чувстваме благодатта, но когато губим (духовното) здраве, тогава губим и чувството за Божията благодат. И тъй, пазенето на Божиите заповеди ни свързва с Божията енергия и сме активирани от Светия Дух, Който е тази Божия сила, която Христос ни е дал в Църква – Утешителя, Духа на Истината, Който извършва тайните на спасението на човека и цялата тайната на Църквата. Човек може да придобие благодатта само с един благ помисъл, дори с един благ помисъл. Както и да я загуби само с един лош помисъл. Ако четете живота на светците, ще видите колко много светците са внимавали в това нещо, защото много пъти Бог ги е наказвал възпитателно, благодатта ги напускала за месеци наред поради едно тяхно осъждане, поради едно презрение, поради един лош помисъл, който приели срещу брата си, срещу другия човек. Заради това Бог ги наказвал възпитателно изключително много. И колко пъти само заради един помисъл, заради една въздишка целият човек се променял.

Има хубав разказ в Патерика за един авва, който стоял пред вратата на църквата и гледал братята, които влизали в храма и видял един черен монах като арапин, не че черната кожа на човеците е нещо лошо. Ако бяхме в Африка, бих ви казал, че влязъл един брат, който бил бял като белите или бял като демон, защото там, в Африка, демоните ги виждат в бяло. Както и да е. Този човек влязъл вътре, но душата му била черна. Светецът го видял, плакал и се молел. Естествено, ако бяхме ние, щяхме да казваме – зъл човек, я да видим какво е направил! Или щяхме да кажем на този до нас - я го виж тоя! Кой знае къде е бил преди и какво е правил! Ако това ставаше в нашата епоха, щяхме да го изкажем на журналистите да го пишат по вестниците. И тъй, светецът не постъпил като нас, но плакал за брата, помолил се и казал – Боже мой, посети тази душа, за която ти си пролял Твоята непорочна кръв на Кръста! След това на излизане видял как душата на този брат сияе от благодатта, която имал. Той се доближил до него и му казал: брате, какво направи в храма, видях, че когато влезе, не беше добре, след това те гледам променен?

- Е, авва, какво съм направил, аз съм нерадив, грешен човек, пълен с грехове и влизайки в храма, чух четивото, което казва – дойдете близо до Мене и ако греховете ви са много и черни, Аз ще ви избеля, и ако дойдете до Мене, ще ви отморя и всичко това, което Бог казал в Писанието; и въздишах, плаках и казах – Боже, съжали ме и мене, грешния!

Само това казал и благодатта веднага го посетила и душата му засияла. И защо не видим Евангелието – какво казал митарят и какво казал фарисеинът? Фарисеинът – моралният, безупречният, справедливият, добрият човек, който имал добро име и били набожен. Така си патим ние, набожните, с това нещо си патим. Как да въздиша фарисеинът? След като всичко вършел точно, бил добър човек, както каза една баба: Какво означава това, дядо: каквото аз правя все е добро! Каквото правят другите, е зло! Всичко мое го смятам за добро, каквото правят другите го смятам за криво! Какво означава, възможно ли е винаги да съм права, възможно ли е моите дела да са добри, а на другия - криви? Нещо става! Казах й: имаш право, бабо, нещо става!

И тъй, ние, които във всичко сме добри, не въздишаме по Бога, защото сме добри и морални хора и изпълняваме всички наши дългове, но Бог не ни иска. Другият, грешникът, лошият човек, окаяният, крадецът, лъжецът, измамник, такъв бил митарят: Този лош човек. Той обаче открил бързата връзка с Бога: тоест въздишал, плакал, биел се по гърдите и казвал Боже, съжали мене, грешния! Така той бил оправдан, докато другият бил осъден. Виждате как един помисъл пред Бога променил целия човек. Единият се смирил, покаял се, плакал пред Бога и Бог веднага го посетил, очистил го, осветил го и го оправдал. Както и разбойникът. Другият, фарисеинът, бил добър, харесвало му, че бил добър и благодарил на Бога: Благодаря ти, Боже, че не съм като другите хора или като този митар! Край, свършено е! Папа-Тихон, руснак, казваше: видях ада и беше пълен с горделиви светци. В ада имаше само горделиви светци. Какво искаше да каже? Всички хора, които са добри хора, но са егоисти, горделивци, мислят, че са били някои, че са били нещо. Един писател (Достоевски) пише, че Бог ще вземе в рая тези, които поради греховете си никога не повярвали, че ще отидат в рая т. е. тези, които считали себе си за недостойни за царството Божие и само заради това Бог ще ги вземе в Своето царство. Казвам това, за да разберете, че благодатта, тази сила, тази Божия енергия, идва в човека чрез пазенето на Божиите заповеди, чрез борбата, но не само чрез това.

Има и тайни на благодатта и най-голямата тайна е смирението в човека: когато човек се смирява и се покайва, когато гледа себе си и не съди другия човек, не го осъжда, не го отчайва, тогава Бог приема този човек и очиства душите на тези хора. Защо мислите, че Христос казал на хората от Неговата епоха и на всички нас, че митарите и блудниците ви преварват в царството небесно, че те ще влязат по-напред от вас в царството Божие. Тогава трябва ли всички да отидем да станем като тях понеже са митари и блуднци? Разбира се, че не! Митарите и блудниците нямат място в царството Божие. Тези действия не ни водят до царството Божие. Защо обаче Христос ни е казал, че те ще влязат по-първи от другите? Защото тези хора, имайки съзнание за греховете си, могат да се смирят и да се покаят, ако го направят. Докато другият, който мисли, че е наред, че нищо не е извършил, той е забравил, че трябва да се покае пред Бога, забравил е, че трябва да плаче пред Бога, че трябва да каже Боже смили се над мене, грешния! Фарисеинът мислел, че ще се спаси чрез делата си, но - както преди ви казах за благодатта – затова се казва благодат, защото не се купува, Бог не продава благодат и ако вършим дела, не ги вършим, за да откупим благодатта, а за да станем (духовно) здрави и да приемем благодатта. Както човекът, който отива при лекаря и следва предписаното лечение, за да оздравее, а не за да откупи здравето си, за да може да функционира правилно и по здрав начин. Така е и с Божиите заповеди, които функционират изцелително в човека. Затова никой никога не може и не трябва да се отчайва, затова никога не можем да осъдим никой човек. Защото Бог е Спасител за всички, за всички хора, за целия свят.

В Патерика се говори за един велик авва в пустинята, който чул, че някакъв брат паднал в плътски грях и казал – Уф! И възкликнал. Тоест ако чуеш нещо подобно, казваш: Света Богородице, какво е това нещо? Той казал това и тръгнал от събранието на отците към своята килия. Отивайки там, видял един ангел Господен с меч в ръка, който му казал:

- Няма да те оставя да влезеш вътре, Бог ме изпрати да вземеш решение и да ми кажеш къде да поставя този брат – в рая или в ада?

Той казал:

-  Ама кой съм аз?

- След като ти грабна съда от Бога и стана съдник на света, кажи сега къде трябва да отиде този брат!

Затова осъждането е голям грях. Защо? Защото то означава липса на смирение. Горделивият осъжда другия, смиреният не осъжда, защото знае, че всички сме виновни пред Бога. Няма невинни пред Бога, всички сме нечисти, клети, скверни, омърсени, кого да осъждам, след като всички сме едно и също, един с една сквернота, друг с друга, може да нямам еди-кой си грях, но имам хиляди други! Нима и това не са грехове? Не са ли и това рани? Не са ли и това неща, които оскверняват Божия образ в нас? Понеже не съм лъжец, съм крадец или понеже не съм крадец, съм несправедлив, и всичко друго? Грехът е грях, тоест и едното, и другото е грях. Всички ние имаме нужда от покаяние и затова всички ние имам право да получим Божията благодат, ако се смирим и се покаем. Това, възлюбени братя, е ключът, който отваря тайната на Божията благодат. Бог посещава смирения човек, който се покайва, макар още да се бори в греховете. Бог обаче се гнуси от гордия човек, макар и да е безупречен във всичко друго. Бог се гнуси от горделивия човек и не само не му помага, не само не го иска, а се гнуси от него, както се казва в Писанието. Той е мерзост пред Бога, знаете какво означава мерзост: нещо, от което се гнусим, дори не искаме да го помиришем, като мърша, която толкова много вони, че не можем да издържим смрадта и отвръщаме лицето си. Такъв е горделивият човек пред Бога, защото горделивият никога не се покайва, винаги оправдава себе си: да, казах го, но трябваше да го кажа! Така трябваше да действам! Така трябва да направя! Той има един нож, с него реже другите и не го интересува. В горделивия човек благодат не може да съществува. Колкото и добрини да има, егоизъм и Божия благодат не могат да съществуват заедно. Смиреният и покайващ се човек, колкото и злини да има, ще придобие Божията благодат, защото Бог почива в сърцата на смирените хора, които се каят и покаянието винаги привлича Божията благодат.

Благодатта е енергия. Сещам се, че и аз се питах, чувах – благодатта, благодатта и се питах – какво е тази благодат в крайна сметка? Имам благодат и не зная? Имаме ли благодат? Това е един въпрос и много хора го задават. Имаме ли благодат? Човек лесно може да разбере дали има благодат в себе си: от плодовете. Не може да имаме благодат и да сме тъмни, да сме объркани, да сме пълни с пороци и нерви, с неразбории, благодатта не може да съществува в сърцето на човека по този начин. Благодатта има плодове, това са плодовете на Духа и един от тях е това, което св. ап. Павел непосредствено казва: (благодат и) мир. Когато благодатта присъства, човекът има мир, има мир в душата си, в сърцето си, в тялото си, той е мирен човек. Това е един от най-видимите плодове на Божията благодат, човекът, който има благодатта, го знае, чувства го, благодатта действа в него. Отците казват, че както жената, която е бременна, разбира, че в нея има един друг човек, защото чувства младенеца в себе чрез движенията му, така е и с благодатта в човека – той разбира, че благодатта е в него, че това не е нещо негово, не е нещо собствено, а дар, енергия на Бога. Също така той разбира кога Бог го оставя - не че Бог ни оставя, ние Го оставяме – това е правилният израз, ние оставяме Бога чрез нашите грехове, чрез престъпленията, които вършим, чрез нашите постъпки оставяме Бога, отдалечаваме се от благодатта и тя не действа, Бог винаги е близо до нас, но ние не Го усещаме, защото си затваряме очите под въздействието на греха.

И тъй, чувстваме тези неща и много пъти много хора казват: отче, пушенето грях ли е? Да ходя на дискотека грях ли е? Да нося тези дрехи грях ли е? Да правя това нещо грях ли е? Грехът не е юридическо събитие, да седнем да напишем една книга, в която да отбележим: това е грях, това не е грях и да проверяваме дали дадено нещо е грях. Както се казва в един нелеп анекдот - написали закони, в които се казвало: ако направиш еди-какво си три пъти, ще имаш това наказание, ако го направиш пет пъти, има друго наказание. Ами ако го направиш четири пъти? Не го пише в документа. Е, да го направим четири пъти тогава, след като за три и пет има наказание. Ама нещата не се преодоляват по този начин, не може ад ги използваме като някакъв юридически кодекс. Как да се ориентираш тогава? Разбираш, когато извършваш дадено нещо и Божията благодат те оставя, съвестта те гризе, чувстваш, че Бог не е с мене. Един младеж ме попита: грях ли е да ходя на това място? Аз му казах: виж, аз никога не съм ходил на такива места, не зная дали е грях. Но да те попитам нещо: когато ходиш на това място, чувстваш ли, че Бог е с тебе? Той се усмихна и каза: не мисля, че е с мене на онова място. Е, след като не мислиш, че е с тебе, не ходи друг път!

Мястото, където Бог не може да отиде, където чувстваш, че Бог не отива с тебе, означава, че не е място, където Бог присъства, Бог не почива на онова място. Така разбираме: когато виждаме, че благодатта ни напуска, тогава не търси други неща, не търси дали го пише в документите. Бог не почива в това твое дело, в това твое действие, в това твое отношение към другия. Най-вече да знаете, че едно от най-лошите стъпала, от което падаме, особено ние, „християните”, е осъждането. Човек, който осъжда, пада като куршум, директно, изобщо не се задържа. Бог да ни пази, за съжаление, от това си го патим всички ние, то е лесно плъзгане, но с трагични последици. Човек директно се оголва от Божията благодат. Осъдил си другия човек? Бог веднага те оставя. Бог не може да бъде там, където има осъждане. Защото осъждането е първото чедо на егоизма, един егоист лесно осъжда. То е като хула срещу Бога, защото само Бог може да съди човека, защото само Той е безгрешен, Творец на човека и Бог от безкрайна любов очаква човека до последното му дихание, и ти не знаеш какво става в сърцето на другия човек. Съдиш другия, но знаеш ли какво става в сърцето му? Знаете ли колко велика тайна е това, колко нежност има тази благодат? С една усмивка, която ще покажеш на някой страдащ човек, с любов, с един благ помисъл, който ще имаш за някой човек, веднага може да почувстваш такава благодат, че реално да стигнеш пред Божия престол. Какво да каже човек, толкова много благодат може да получи с едно просто движение и помисъл! И толкова много може да падне, буквално да се разбие и да се оголи от благодатта, с едно осъдително движение и отхвърляне на другия човек.

Папа Ефрем Катунакиотис ни даваше много такива примери. В Катунакия имаше един подвижник, който имаше една особеност: в килията си в пустинята, където беше сам, беше закачил няколко тенекии, и когато наставаше време за вечерня или друго последование, удряше по тях. Там, в пустинята, няма камбани; камбани има в манастирите. Другите го гледаха, но един брат го осъдил, когато го слушал да бие по тях. Папа Ефрем ни каза: чрез зрението на душата ми, тоест чрез усещането на душата си, чрез благодатта, която имал в себе си, видял как душата на този човек буквално пада като куршум поради осъждането. Той веднага паднал. Отпаднал от Бога. Колко труд бил необходим след това, за да придобие отново благодатта. Затова нека внимаваме в това нещо. Може да не вършим груби грехове, да не крадем, да нямаме големи грехове, дето и с такива сме пълни, но внимаваме и понеже внимаваме, може да се породи мисълта, че сме добри хора и няма скверни неща в нас. Съвестта ми е чиста, казват някои, които идват на изповед: отче моята съвест е чиста! И кой ти каза, сине мой, че съвестта ти е чиста? Питаш ли Бога да видим какво мнение има?

Сещам се за един случай, когато бях на Света Гора, за да се посмеете и да видите човешкото неблагоразумие. Когато бях в манастир на Света Гора, дойде един човек и каза: искам един духовник да се изповядам! Старецът ми каза – върви, има човек за изповед! Но не успях, беше надвечер, имах вечерня, много други неща, той беше господин на средна възраст, казах му:

- Искате да се изповядате?

- Да, отче, дойдох на Света Гора да се изповядам.

- Добре, но сега не мога. Утре сутринта ще се видим по време на службата.

Сутринта в три часа влязохме в църква, обикновено тогава изповядвахме в един параклис, но този господин не се беше събудил и не се изповяда. В часа за трапеза се оказа пред мене:

Попитах го:

- Къде беше, благословени човече, търсих те!

- Извинявай, отче, сънят ме унесе, не можах да дойда, но непременно искам да се изповядам.

- И какво ще правим?

- Ще остана, няма да си тръгвам. Ще остана и днес!

- Добре, остани и днес, ела сега да ядем и ще се видим след час-два.

На обед имахме параклис, на мене нещо ми се случи, пак не успях. Изпратих друг брат да му каже да дойде на вечернята. Той се възмути, но в крайна сметка се разбрахме да се изповяда на вечернята. Викам си, да дойде човек толкова отдалеч, да има копнеж да се изповяда, хайде! Намерих някой да отслужи вечернята, влязох в параклиса, бях притиснат от хилядите неща, които имах да правя, но отидох и казах:

- Хайде, след като си дошъл да се изповядаш, кажи ми какво имаш!

- Нищо!

Викам си, ще ме подлуди!

- Какво искаш да изповядаш?

- Нямам нищо да изповядам! Исках просто да ми прочетеш една молитва, да бъде извършено тайнството, но не чувствам, че имам нещо!

- Добре, нищо ли нямаш?

- Не!

- Не си извършил някакъв грях?

- Не, нищо не ми тежи!

- Никого ли не си неоправдал?

- Никого.

- Не каза ли никога дума срещу някой?

- Не!

- Нито мисъл!

- Не! Нищо!

- Ама ти си безгрешен, защо дойде на изповед? Нямаш нужда. Грешка си направил и си загубил времето. Намерихме още един безгрешен.

Нямаше чувство. Никакво. Виждате докъде може да стигне човек. Всичко му е наред. И казвам това, не за да съдя и осъждам други хора, а за да видим себе си, които отиваме пред Бога и докъде стигаме, когато не чувстваме състоянието си: всичко ни е наред, чисти сме. Човек стига и до такова безумие, духовно безумие, че описва себе си и плаче. Не от покаяние, а – ама знаеш ли какъв човек съм аз? И ти казва – направих това, направих онова! и се трогва, описвайки своята доброта и добри дела и колко добър значим човек е; и толкова много вярва в това, което казва, че се разчувства и плаче, когато си припомня колко добър човек е. Разбира се, вярвам, че и Бог плаче в същия момент, но с други чувства, виждайки докъде може да стигне човек в падението си. Докато виждаш и други хора, които идват, наистина съкрушени, смирени, имайки покайно чувство и разбираш колко много Бог действа в тях и как благодатта действа в тях и ги променя. Всъщност тази благодат извършва великото чудо на Църквата – благодатта прави човека от вълк овца, претворява го, променя човека, целия го променя, преобразява го, страшно е как благодатта действа в целия човек – в душата и тялото. Тя действа и в душата, и в тялото на човека и го прави прекрасен, душевно и телесно, докато обратно, грехът освирепява човека и външно, виждаш го, изражението му е свирепо, излъчва тази свирепост, а душата му още повече. Затова ни е нужна благодатта. Основната цел на нашата борба е да придобием благодатта чрез пазенето на Божиите заповеди, но най-вече чрез смирението и чрез пораждащото се от него покаяние. Смиреният човек се покайва и който се покайва, привлича Божията благодат, както и обратно, горделивият никога не се покайва и вместо да привлече Божията енергия, привлича енергията на нечистите духове и реално става тъмен и чужд на Божията благодат. Благодатта има плодове – тези, които изброява апостолът и мирът Божий, който постоянно идва в Църквата.

И мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.

Колко велико нещо е човек да има мир в себе си. Мирният човек реално е много щастлив, щастлив не е силния, богатият, славният, образованият, знаменитият, а човекът, който има мир в сърцето си. Каквото и да става около него, Божият мир, който превишава всеки ум, е в него, защото Бог е мир, Христос е нашият мир. Той е нашият мир, когато Той е в нас, тогава всички неща в нас съществуват в мир. Затова Църквата постоянно се моли – с мир на Господа да се помолим, за мира свише и спасението на наши души, Мир на всички, Божият мир, с мир да излезем! Постоянно чуваме тази дума – мир и извор на мир. И тъй, мирът е Христос, когато Той присъства, човекът има мир. Човекът има хармония, равновесие, пълнота, няма никакъв страх, тревоги, фобии, несигурност, стрес, страх от смъртта, ще ни хване сега птичият грип, ще ни хване другия грип, ще отидем да ни правят операции! Губим мира и се разстройваме. Нещо ни липсва. Защо има такава неразбория и смут в нас? Вземи Христос и Го вложи в сърцето си. Когато Той присъства, всичко останало загасва и човекът е изпълнен, мирен, няма страхове, тревоги, никой не може да ни уплаши. Когато Бог присъства, кой ще ме уплаши? Когато губя Бога, да, страх ме е, задушавам се, когато губя Бога, се стресирам, и мисля, че аз ще направя всичко, всичко ще намисля и уредя. Не е така. Бог е Този, Който ще направи всичко. Бог ще устрои всичко. Дръж Бога в сърцето си и ако Го задържиш чрез смирението, молитвата, покаянието, пазенето на Неговите заповеди, четенето на Божието слово, тогава мирът ще цари в тебе и както казваше един велик светец – придобий мир, и хиляди човеци ще намерят около теб мир. Авва Иссак Сириц казва: имай мир в себе си и заедно с тебе ще се помирят небето и земята. Тогава няма да чувстваш, че другият ще те ощети, че ще те урочаса, дето мислим, че ни урочасват, че ни завиждат, че ни правят магии, и живеем с тези безумици. Никой нищо не може да ни направи - когато със смирение имаме Бога в сърцето си и призоваваме Божието име, Бог присъства и тогава имаме мир и се разрешават големите проблеми на съвременната епоха- стресът, несигурността, самотата, насилието, злобата, които всеки ден ни терзаят. . .

Превод Константин Константинов




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10817121
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9033
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930