Масовото привличане към ислямски секти на младежи - етнически българи,
 израснали в средностатистически български семейства, някои от тях кръстени в православна църква. Познавам поне няколко семейства, за които това е сериозен проблем, но никой не смее да говори за него.

 Спомняте ли си бума на евангелските секти в началото на прехода, последван от скандалите със сектата на Муун и „Свидетелите на Йехова“? Колко неща се изписаха за тях. Никой обаче не пише за това как мощни ислямски фондации финансират активната „мисионерска“ дейност сред българското християнско население. Звучи ви невероятно. И за мен беше така, докато не го видях с очите си.

Димитър Н. от София е син на мои приятели. Той е единственото им дете. Знае чудесно английски език и бе един от отличниците в училище. Започна да учи право. С баща му и майка му бяхме много близки и допреди две години се виждахме почти всяка седмица. По едно време те нещо се изгубиха. Когато им се обадих, за да ги питам как са, баща му буквално се разрева по телефона. Каза, че синът му е на поклонение в Мека и въобще няма никаква връзка с него. Първо не разбрах какво точно ми казва, после помислих, че е полудял или е избрал странен начин да се пошегува. Видяхме се на другия ден и изслушах следната история със зяпнала уста. Внезапно

 синът им ги уведомил, че е приел исляма,

 прекъсва следването си и иска да замине за Йордания, за да получи солидно духовно образование. Прозвучало им като гръм от ясно небе. Понеже след като станал студент, живеел на друго място заедно с приятелката си, те не забелязали вътрешната промяна, която се извършила у него. Оказало се, че Димитър е скъсал с момичето си, спрял да се вижда с приятелите си и попаднал в странни компании от напълно непознати за родителите му хора. Често пътувал извън страната, без да им иска пари и без да има свои, защото нищо не работел, спрял да пие какъвто и да било алкохол, спрял и да пуши, а контактът между тях почти се формализирал.

 Те бяха изключително близки. От онези щастливи родители, които бяха успели да се сприятелят с детето си. Видях се с него малко по-късно, на сватбата на общи приятели. Нищо общо с момчето, което познавах преди. Говореше с мен, но не общуваше. Категорично отказа да обсъжда каквото и да било във връзка с новото си вероизповедание. Направи гримаса на истинско отвращение, когато му поднесоха чаша вино за наздравица. По-голямата част от времето си прекара в мълчание, отделен от компанията. Същински неофит, за когото откровението на

 новата религия изпълваше целия му вътрешен свят.

 Външният бе станал излишен и пуст. Това ако не е радикално, не знам кое е. По този повод се заинтересувах от въпроса и разбрах, че Димитър не е изолиран случай. Изключението при него беше, че е от заможно софийско семейство. Предполагам, че обръщането му е станало по-скоро по интелектуален и духовен път.

http://www.youtube.com/watch?v=_qWNisU7UlQ&feature=related