Евангелията и ересите 
През първите два века след Рождество Христово сред християните из просторната Римска империя са популярни твърде много разкази (евангелия) за този, който дава името си и началото на новата религия. Освен днес познатите като канонични, има Евангелия на евреите, ебионитите, назореите, на Петър, Андрей, Вартоломей, Филип, Тома и доста други.

С времето християнската църква все по-остро реагира на разпространението на тези писания, които в една или друга степен се разминават с вече започналата да се налага традиция в осветяването живота и учението на Исус Христос. Техен яростен критик е първият епископ на Лион Ириней, който през 180 година в съчинението си “За ересите” категорично ги разобличава.

Малко по-късно - в началото на II век в Рим се съставя първият списък на позволени и забранени новозаветни текстове, известен като първи Римски или “Мураториев канон”. В него за първи път се приемат като “правилни” познатите и до днес Евангелия на Марко, Матей, Лука и Йоан. Следват втори, Римски канон, след него Александрийски, Лаодикейски (съставен по време на събора в Лаодикия през 363 година) и накрая окончателния канон, приет през 419 година на Картагенския събор. Първият списък на “забранените” книги е съставен през V век в Източната римска империя (Византия). Влезлите в него окончателно са игнорирани, предадени на забвение и на поголовно унищожение в целия християнски свят.

За еретичните писания се забравя с векове, докато в началото на ХХ век не започват масовите археологически проучвания в Египет и тук и там не изскачат изпод пясъците запазени фрагменти от тях. Големият пробив е направен през 1946 година, когато в подножието на планината Гебел-ал.Тариф, на левият бряг на Нил, недалеч от древното селище Хенобискион (съвр. Наг-Хамад), неочаквано се разкрива скривалище. То съдържа цяла библиотека - повече от 40 текста с религиозно съдържание на коптски език. Намерените текстове са датирани към III -V век, като явно са преводи на по-стари гръцки оригинали. Сред тях с особена ценност са Евангелията на Истината, на Тома и на Филип. По-късно при други разкопки е открито и Евангелието на Петър.

Съчинението на прокълнатия
Удивително е, че още в старите писания, критикуващи неканоничните текстове, почти не се споменава едно твърде любопитно Евангелие - това, което се приписва на Юда Искариотски. Вероятно причината е, че се прави всичко възможно то да бъде забравено, игнорирано, сякаш прокълнато, както е прокълнат и неговият автор. Единствено епископ Ириней в своята книга “За ересите” мимоходом споменава за това евангелие и от него учените могат да съдят, че то наистина е съществувало. Но повечето от тях бяха изгубили надежда, че то някога изобщо ще се появи и го смятаха за безвъзвратно изгубено.

Затова такава “бомба” предизвика изявлението преди около година на Марио Жан Роберти, директор на Фонда за съхранение на древното изкуство Maecenas, базиран в Швейцария, който обяви, че неговата организация е получила 62 папирусни листа, съдържащи части от Евангелието на Юда, написано на коптски език. Историята му е доста интересна и почти криминална. Открито е през 60-те години на ХХ век от неизвестен египтянин и попада в ръцете на местен търговец на древни реликви. След няколко години при обир в магазина му, документът изчезва, но след време на търговеца го връща неназован гръцки колекционер, живеещ в Швейцария. По това време още не е известно какво точно пише в текста, едва различим върху папирусовите листа. По-нататък те преминават от ръце в ръце, докато накрая близо 20 години пролежават в сейф в САЩ. Кой има интерес над 40 години този документ да не се огласи е друг въпрос.

Добре е, че по някакъв начин (не се съобщава какъв) швейцарския Фонд за съхранение на древното изкуство Maecenas научава за скритата ценна реликва и започва дълги, мъчителни преговори за придобиване правата над нея. Накрая е проведена доста тайнствена сделка, според която Фондът получава Евангелието на Юда временно, докато бъде реставриран и преведен, а после папирусът ще бъде предоставен на Коптския музей в Кайро.

С радиовъглеродно изследване е установено, че манускриптът е написан между края на III и началото на IV век от новата ера. Цяло щастие е, че се е съхранил до наши дни и то само защото на коптите е забранено да унищожават текст, който съдържа думата Бог. А така също и защото климатът в Среден Египет е достатъчно влажен за съхранението на папируса. След почистването му и реставрирането, е започнал едновременния превод на английски, немски и френски, като надеждата е, че ще бъде възстановен до седемдесет процента от първоначалния текст. Според мосю Роберти в него няма никаква мистика, а доста конкретни данни, които ще поразклатят някои политически принципи на християнската религиозна доктрина. Предполага се, че до Великден на 2006 година преводите ще бъдат готови.

Покръстени от Марко
Египетските християни, наричани копти, се гордеят, че едни от първите в света масово са приели християнството и то от един светец - евангелиста Марко, който идва край Нил в средата на I век. Избран е за първият местен патриарх и според легендата научава вярващите да се кръстят като православните - от дясно на ляво, но само с един пръст - показалеца. Проповядвал в Александрия и е убит през 68-а година от езичници. Самото название на местните християни идва от гръцкото название на Египет - “Агюптос” и затова то просто означава “египтянин”. Но след завоюването на страната от арабите през VII век копти се наричат само египтяните, прекланящи се пред Исус Христос. За разлика от приелите исляма техни сънародници, които с времето започват да говорят на арабски, коптите запазват до към края на ХVIII век своя език. Според специалистите той в голяма степен е близък до езика говорен още по времето на Тутанкамон. Азбуката му се състои от 7 знака скорописно (демотическо) древноегипетско писмо и 24 гръцки букви.

Първите четири столетия от своето съществуване Александрийската църква съхранява единството си, но след Халкедонския събор през 451 година се разцепва на коптска и гръцка (или - православна). Пряк повод за това разделение е теологическия спор за природата на Христос. Делегацията на Александрийската патриаршия твърдяла, подобно на арменците и етиопците, че неговата божествена същност е погълнала напълно човешкото му естестество. Докато византийските свещенослужители настоявали, че при Спасителя тези две същности са отделни. Египтяните останали на своята позиция, която и до днес е известни като монофизична (единосъщна). От това далечно време в Александрия управляват двама патриарси - коптски и гръцки. Бърканицата се задълбочава и от обстоятелството, че египетските християни назовават себе си ортодокси, докато в почти цяла Европа с този термин е прието да се обозначава източното православие. 
 
От 1971 година коптската Църква е под ръководството на своя 117-ти патриарх, наричан още Александрийски папа - Шенуда III, доктор по богословие, с мирското име Назир Хайед Рафаел.

Той управлява близо хиляда, разпръснати из страната църкви, към двадесет манастира и духовна семинария в Кайро.

Богослуженията се извършват предимно на официалния арабски език и частично на коптски.

А свещените писания по традиция са на двата езика.

По време на тържествените служби пее хор, но независимо от
близостта с православието, музиката на египетските християни сякаш е наследена от древността, такива са и самите инструменти.

В египетската столица са и най-грандиозните коптски храмове, сред които се откроява патриаршеската катедрала “Свети Марко” в каирския квартал Аббасия. През 1968 година Ватикана връща мощите на евангелиста и първи египетски патриарх, откраднати от италиански търговци през ранното Средновековие, които днес са погребани в катедралата, носеща неговото име. Отвътре тя може да се стори на посетителя като театрална зала - тъй като по време на литургия коптите седят, навсякъде в залата и на балкона се виждат сякаш безкрайни редове дървени скамейки. Зданието, построено преди около три века събира максимално 5 000 седящи вярващи. Сред манастирите най-голям и почитан е този, който носи името на своя основател - свети Антоний. Светата обител се намира в Източната пустиня, на около 300 километра от Кайро. От древни времена, роденият през 251 година в Среден Египет светец предизвиква възхищение у всички християни по света. Дори православната църква го почита като основател на отшелничеството и “баща” на монашеството!

По принцип стените на коптските църкви са акуратно избелени, няма нито фрески, нито икони. В някои все още са запазени доста стари древни религиозни изображения, но фигурите са някак плоски, схематични, с пренебрежение към детайлите и дори с нарушени пропорции. Създава се впечатление, че едва ли не са рисувани от дете. Но такава е многовековната традиция, наложила се и под влиянието на изобразителното изкуството от времето на фараоните.

Копти милиардери, копти боклуджии
Днес египтяните - мюсюлмани и християни са един народ, с обща култура, чиито корени са в древната цивилизация от бреговете на Нил. Изповядващите двете религии взаимно се уважават и почитат. С декрет на президента Хосни Мубарак от 2001 г. Рождество Христово и Великден са официални празници в Арабска република Египет. Днес, колкото и да е странно, християните в Египет живеят сравнително доста по-добре от мюсюлманите. Те са едва 8 процента от 70-милионното население, но сред тях са 25 на сто от адвокатите, лекарите, фармацефтите, журналистите. Според някои сведения коптите владеят над една пета от египетските компании, създадени през последните 30 години. Най-богатото семейство на страната - коптското семейство Саварис, баща и трима синове, е собственик на компанията “Ораско” с общ капитал от над 3 милиарда долара. Традицията да са сред елита коптите дължат на дългото британско владичество в Египет. Англичаните естествено се доверявали много повече и издигали в колониалната администрация най-вече единоверци от местните. Естествено сред духовните чеда на папа Шенуда III има и доста бедняци. В Среден Египет немалко села са изцяло християнски. Боклуджиите в Кайро също са преимуществено копти.

Боси пред Бога
Коптите не са прекъснали една своя древна традиция - при раждането на тяхно дете на меката част на лявата китка се татуира кръст и по това веднага може да се познае кой днес в Египет е християнин. Но християнство е приело доста неща от исляма. По подобие на мохамеданите коптите също влизат без обувки в своите храмове, но не във всички, а в най-почитаните. Те се молят седем пъти на ден, а мюсюлманите- пет пъти. По време на постите, които продължават през по-голяма част от годината, коптите не се хранят от изгрев до залез слънце, точно както изповядващите исляма по време на техния месец на ежегоден пост - рамадан. И местните християни и мюсюлманите обрязват децата от мъжки пол. Голяма част от коптите, както и мохамеданите не ядат свинско месо, макар формално това да не е забранено от религията им. Изповядващите и двете религии не пият вино. Между впрочем, неща характерни и за някои други древноизточни християнски църкви. Та нали ненапразно коптите твърдят, че почитат Христос по възможно най-искрен начин.