Нашият наркотик се казва страх 
 
 Вторник, 18 Септември 2012 12:13
 Автор: Архим. Андрей Конанос

Забелязал съм, че има нещо общо между хората, които се обръщат към свещеник и това нещо е страхът. В душата им има някакъв смут. Ние се притесняваме за това, което се е случило в живота ни, за това, което става сега, страхуваме се и за бъдещето, какво ще стане в живота ни, какво ще ни поднесе утрешният ден, какво ще се случи в обществото, със здравето ни, с държавата, какво ще стане вкъщи, с финансовите въпроси. Вече не спим, както спяхме в миналото – със спокойствие и мир, сега повечето от нас се страхуваме.

Мисля си за светите мъченици, които в мига, когато са ги водили на мъчение, сигурно и те като хора са се страхували. Какво ли е да виждаш пред себе си мечовете и ножовете, когато виждаш врящото олио и вар, като човек сигурно се страхуваш, но сега, след тяхното успение, след тяхната мъченическа смърт всичко това, което в онзи час ги е плашило, се превръща в повод да молят Бога за нас. Те показват на Бога своите отсечени ръце, отсечена глава, отсечена плът и казват: Господи, това, от което тогава се плашех, сега го използвам, за да Те помоля да вземеш страха от хората, които живеят на тази земя!