http://www.glasove.com/salafistite-pletat-mrezhata-si-v-arabskiya-svyat-22294#.UEtuLrlRSdA.facebook


Салафистите плетат мрежата си в арабския свят
08.09.2012 / 18:53

от: Жорж Малбрюно, Мохамед Сифауи, „Фигаро”

Проповедта (дауа): това е предпочитаното оръжие на салафистите от Кайро до Тунис през Сирия. „Стараем се да отворим бюра за проповед във всички села, така че сирийците да преоткрият своята привързаност към исляма, след 40 г. светска баасистка доктрина”, обяснява по телефона салафистки боец, който се намира близо до Идлиб. „Както при комунизма с Че, всеки боец салафист срещу Башар трябва да бъде също разпространител на вярата”, добавя активистът, зарадван, че в книжарниците в неговия район отново се продават книги на Ибн Таймия, големият салафистки проповедник от XIII в., който беше забранен от партията Баас.

Арабските бунтове извадиха на преден план салафизма, мисловно течение, което проповядва връщане към корените на исляма, като реакция срещу секуларизацията на арабските общества и на западния модернизъм. В Египет, за всеобща изненада, салафистката партия „Нур” (светлина) спечели 24,4 на сто от гласовете на парламентарните избори. В Тунис активността на „Привържениците на шариата” буди тревога. А в Сирия много бригади, участващи във въоръжената борба („Соколи на Дамаск”, Ахрар аш-Шам) открито застават зад салафитската идеология.

Навсякъде те се радват на подкрепата на Саудитска Арабия, домът майка на салафизма, и неговата въоръжена ръка, Лигата на мюсюлманските улеми.

Ислямска държава в Сирия?

Благодарение на протестните движения, салафистите претърпяха „идеологическа мутация”, подчертават специалистите, сред които френският университетски преподавател Матю Гидер. „Тези нови салафисти са прагматици и пацифисти”, твърди той. Пред Божия съд, те вече предпочитат урните, които ги поставиха в положението на арбитър в Египет и, в по-малка степен, в Тунис.

„Салафистите знаят точната си тежест в обществото и вече не мечтаят за революция”, смята Матю Гидер. Вече не става дума да се възкресят мюсюлманите, както през VII в. Техният проект за „реформация” на обществото вече се сблъсква с реалността на място и, най-вече, с конкуренцията на други ислямистки фракции, в частност на „Мюсюлманските братя”, подкрепяни от Катар, където намери убежище един от техните духовни лидери, шейх Юсеф ал Карадауи, който оглавява Съюза на мюсюлманските улеми.

Подпомагано от саудитските улеми реформатори, салафисткото движение днес е в кипеж. Но много дебати все още не са получили категоричен отговор. Например, за отношенията им със Запада. Могат ли също така да се откажат от догмата за огхвърляне на съюз и мирно съжителство с немюсюлмани?

Немюсюлманинът ще може да участва в управляващите структури на нашата бъдеща държава, но с ограничения, обяснява сирийският активист. Най-напред, ние не трябва да противоречим на Суната (Божия закон – б.а.) и на Корана. Това, което също не подлежи на преговори, е, че бъдещият президент на Републиката трябва да е мюсюлманин. В замяна, в Народното събрание може да има немюсюлмани, но трябва да намерим начин, ако те станат мнозинство, да не могат да прокарват закони, които противоречат на шариата: например, да разрешат употребата на алкохол на туристите, под претекст, че това ще увеличи приходите на страната.

Разликата между политическия салафизъм и джихадисткия салафизъм често остава много тънка. Сирийският пример трябва да я докаже. Противно на нашата бригада, признава боецът от Идлиб, други салафистки групи искат да наложат насила ислямска държава в Сирия.

Кои са салафистите?

„Салафизъм” произлиза от арабската дума „салаф”, която буквално означава „предшествениците”, уточнява журналистът Мохамед Сифауи. Говори се за „ессалаф ессаллах”, което означава „благочестивите предшественици”, за да се обозначат първите сподвижници на пророка Мохамед. Днес салафистите ги вземат за пример и призовават за връщане към „корените на исляма”, изчистен от „бидаа”, или осъдителните нововъведения, които, според тях, развращават религията. Така всички западни влияния, хуманистични идеи и философски принципи, като демокрацията или лаицизма, се отхвърлят.

Ханбалитската школа, основана от шейх Ахмед ибн Ханбал (780-855 г.) през IX в., формулира основите на салафистката идеология. Впоследствие двама последователи на тази доктрина, имам Ибн Таймия (1263-1328 г.) и Мохамед ибн Абделуахаб (1703-1792 г.) стават нейните главни идеологически референти. Абделуахаб, създател на ухабитската догма и един от съоснователите на саудитската монархия, поставя началото на „мисионерския салафизъм”, прокарван в наши дни: неравенство между мъжете и жените, наказателно право, почиващо на телесните наказания, прекалена строгост в социалните отношения, отхвърляне на човешките права. Финансиран с петродолари, този салафизъм се разпространява прогресивно по целия свят.

През XX в. салафистката мисъл се „реформира” и политизира, под импулса на „Мюсюлманските братя”, интегристкото братство създадено през 1928 г. в Египет от Хасан ал Банна (1906-1949 г.). „Братята” не се колебаят да създават партии и да се включват в политическия живот. Въпреки доктриналните им различия с уахабитите, те също не са „прогресисти”: проповядват прилагането на шариата и установяването на ислямистка република. Привърженици на една „мека” ислямизация, те са по-отворени в сравнение със „салафистите, с брада и джелаба”. Други салафисти, наричани „джихадисти”, са привърженици на конфронтацията. Тяхната доктрина е следвана днес от мрежа, подобна на Ал Кайда.

Какво искат салафистите?

Въпреки че са малцинство в мюсюлманския свят, те излизат на преден план на сцената заради пламенната активност на своите бойци и идеолози. Що се отнася до присъствието им в западните страни, те призовават за комунитаризъм, надявайки се да реислямизират членовете на мюсюлманската общност и да конвертират колкото е възможно повече хора, съблазнени от тяхната политико-религиозна идеология, несъвместима с универсалните ценности. Противно на някои фантазми, поддържани от крайнодесните среди, целта на салафистите не е ислямизацията на Европа, а създаването на условия, които да им позволяват да практикуват своя възглед за исляма, дори и той да противоречи на духа на Просвещението.

Кой финансира разпространението на салафизма?

Освен саудитската държава, която чрез Световната ислямска лига, дълго време финансира тази идеология, много арабски меценати от Персийския залив дават милиони евро годишно за разпространението по света на „истинския ислям”, както обичат да го наричат салафистите. Във Франция бяха построени няколко джамии със средства от арабските монархии и от Световната ислямска лига: джамиите в Еври и в Мант-ла-Жоли, например.

Саудитска Арабия разпространява салафизма, обучавайки в университетите си в Риад, Мека и Медина хиляди саудитски и чужди студенти. Този „мисионерски” салафизъм беше прокаран също от пакистанските коранични школи, по-специално тази в Карачи, която преподава т.нар. мисъл „деобанди”, индо-пакистанска версия на салафизма, която създаде прочутите талибани. „Мюсюлманските братя” също дълго време се радваха на помощта на саудитците, благодарение на които създадоха Ислямския център в Женева, основан от Саид Рамадан, зет на Хасан ал Банна.

Кои са техните идеолози?

Сред съвременниците трябва да се посочат египтяните, произлезли от „Мюсюлманските братя”, Саийд Кутуб (1906-1966 г.) и Юсуф ал Карадауи, който не спира да оправдава самоубийствените атентати и установяването на шариата. Тарик Рамадан, син на Саид Рамадан и внук на Хасан ал Банна, също е идеолог на салафистката мисъл на „Мюсюлманските братя”. Други мислители на салафисткия уахабизъм са саудитци като шейх Ибн Баз (1909-1999 г.), Салих бин Фаузан ал Фаузан и шейх Мохамед ибн Салех ал Утеймин. Интернет стана главното средство за проповядване на салафистките идеи, били те на „Мюсюлманските братя”, на уахабитите или на джихадистите.

По материали от в. "Фигаро"

Превод от френски: Галя Дачкова