Постинг
07.09.2012 22:37 -
СИНЪТ МИ ВЕЧЕ НЕ Е НАРКОМАН
Молитвата прави чудеса
Синът ми вече не е наркоман
Никога не съм писала във вестника, макар че редовно си го купувам и чета. Много пъти ми се е искало и аз да изкажа мнението си по някои въпроси, ала все се въздържах. Обаче след като в бр. 11 прочетох изповедта на Васка Костадинова „Кажи ми сине - Докога ще живееш в ада на наркотиците", реших, че не мога да мълча. Понеже и аз съм минала по този път, ще се радвам, ако мога да помогна на нея или на някой друг.
В началото не разбирах какво става. Баща му обичаше да се черпи и мислех, че и синът ми е започнал да пие. Уви, нещата се задълбочаваха все повече. Какво ли не ми минаваше през ума, само не и това че взима наркотици. Просто нямах и най-малка представа за тях. Пък и защо? Точно моят син ли?
Много пъти опитвах да говоря с него, но нищо не се получаваше. Тези, които стават зависими от дрогата, са добри, слаби и в същото време големи манипулатори. Разбрах истината едва когато започнаха да изчезват вещи от къщи. Ходих при много екстрасенски, дори водих и него. Като видя, че за 5-6 минути една ми взе 500 лева, той ми призна всичко. Помоли ме да му помогна да се откаже от дрогата. Сподели, че опитал, но не се справил сам. Тогава се свързах с психиатър и всеки месец двамата ходехме при него. Изписваше му два вида хапчета, които синът ми пиеше. Докато ги взимаше -добре, но опиташе ли да ги спре - след 2-3 дни отново започваше с дрогата. Вкарах го в болница, в отделение за лечение на наркомания. Ала там не държат повече от месец. После вкарах сина си в комуна в България. Издържа само 10 дни. В края на втората седмица ми се обадиха, че не искал да стои повече и ми го изпратиха обратно. Той беше разбрал отнякъде за програмата с метадон. Започна с него.
Един ден момчето ми донесе вкъщи 3 книжки. Беше се запознал с някакъв поп и ми каза: „Майко, прочети ги и се моли на Бога! Само той може да ме спаси." Прочетох книжките. Не, че до този момент не бях вярвала, но просто не знаех как да се обърна към Бога. Оттогава, вече 2 години, сутрин след като се събудя 5-10 минути го моля за здраве на всички мои близки и да ми посочи верния път. И му благодаря, но със свои думи, а не със заучени молитви. Преди лягане - също. Ходя и на църква, но само по празниците. Знам, че Бог е навсякъде. Вече разговарям с него по всяко време, когато имам нужда от най-добър приятел, който ще те изслуша и няма да ти се присмее. Не става всичко с магическа пръчка, иска се постоянство, много любов и вяра.
Някой може да ме помисли за луда, но това не ме интересува, защото молитвите наистина ми помогнаха. А най-важното е, че се случи чудо. Синът ми е добре, работи и живее с приятелката си. Погледът и разсъжденията му вече не са на наркоман, промениха се. И за всичко това благодаря на Бога.
Мила госпожо, преди и на мен ми се е искало да умра, ала сега гледам с други очи на света. Искам да живея, да се радвам на синовете, снахите и внуците си. И се моля за тях. Защото знайте - майчината молитва прави чудеса. Изпитала съм го. Опитайте и вие!
Синът ми вече не взима и метадон. Сам се отказа. Но не забравяйте, че и наркоманът иска много, много любов и разбиране. С лошо нищо не се постига. Да, ние, родителите, сме изнервени от преживяното, но в името на децата сме длъжни да направим всичко.
И Бог да ви пази!
Изстрадала, но вярваща в доброто майка
Синът ми вече не е наркоман
Никога не съм писала във вестника, макар че редовно си го купувам и чета. Много пъти ми се е искало и аз да изкажа мнението си по някои въпроси, ала все се въздържах. Обаче след като в бр. 11 прочетох изповедта на Васка Костадинова „Кажи ми сине - Докога ще живееш в ада на наркотиците", реших, че не мога да мълча. Понеже и аз съм минала по този път, ще се радвам, ако мога да помогна на нея или на някой друг.
В началото не разбирах какво става. Баща му обичаше да се черпи и мислех, че и синът ми е започнал да пие. Уви, нещата се задълбочаваха все повече. Какво ли не ми минаваше през ума, само не и това че взима наркотици. Просто нямах и най-малка представа за тях. Пък и защо? Точно моят син ли?
Много пъти опитвах да говоря с него, но нищо не се получаваше. Тези, които стават зависими от дрогата, са добри, слаби и в същото време големи манипулатори. Разбрах истината едва когато започнаха да изчезват вещи от къщи. Ходих при много екстрасенски, дори водих и него. Като видя, че за 5-6 минути една ми взе 500 лева, той ми призна всичко. Помоли ме да му помогна да се откаже от дрогата. Сподели, че опитал, но не се справил сам. Тогава се свързах с психиатър и всеки месец двамата ходехме при него. Изписваше му два вида хапчета, които синът ми пиеше. Докато ги взимаше -добре, но опиташе ли да ги спре - след 2-3 дни отново започваше с дрогата. Вкарах го в болница, в отделение за лечение на наркомания. Ала там не държат повече от месец. После вкарах сина си в комуна в България. Издържа само 10 дни. В края на втората седмица ми се обадиха, че не искал да стои повече и ми го изпратиха обратно. Той беше разбрал отнякъде за програмата с метадон. Започна с него.
Един ден момчето ми донесе вкъщи 3 книжки. Беше се запознал с някакъв поп и ми каза: „Майко, прочети ги и се моли на Бога! Само той може да ме спаси." Прочетох книжките. Не, че до този момент не бях вярвала, но просто не знаех как да се обърна към Бога. Оттогава, вече 2 години, сутрин след като се събудя 5-10 минути го моля за здраве на всички мои близки и да ми посочи верния път. И му благодаря, но със свои думи, а не със заучени молитви. Преди лягане - също. Ходя и на църква, но само по празниците. Знам, че Бог е навсякъде. Вече разговарям с него по всяко време, когато имам нужда от най-добър приятел, който ще те изслуша и няма да ти се присмее. Не става всичко с магическа пръчка, иска се постоянство, много любов и вяра.
Някой може да ме помисли за луда, но това не ме интересува, защото молитвите наистина ми помогнаха. А най-важното е, че се случи чудо. Синът ми е добре, работи и живее с приятелката си. Погледът и разсъжденията му вече не са на наркоман, промениха се. И за всичко това благодаря на Бога.
Мила госпожо, преди и на мен ми се е искало да умра, ала сега гледам с други очи на света. Искам да живея, да се радвам на синовете, снахите и внуците си. И се моля за тях. Защото знайте - майчината молитва прави чудеса. Изпитала съм го. Опитайте и вие!
Синът ми вече не взима и метадон. Сам се отказа. Но не забравяйте, че и наркоманът иска много, много любов и разбиране. С лошо нищо не се постига. Да, ние, родителите, сме изнервени от преживяното, но в името на децата сме длъжни да направим всичко.
И Бог да ви пази!
Изстрадала, но вярваща в доброто майка
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
