Начало на Индикта - Църковна нова година

 Начало индикта, сиречь новаго лета
 1 септември (14 септември)

 "Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина"
 Иоан Богослов

 Тропар на индикта, сиреч, на Новата година, глас 2
 Благодарни суще недостойнии раби, Твой, Господи,
 о Твоих великих благодеяниях на нас бывших,
 славящи Тя хвалим благословим, благодарим, поем и величаем Твое благоутробие,
 и рабски любовию вопием Ти:
 Благодетелю Спасе наш, слава Тебе.

 Слава: глас 3: Твоих благодеяний и даров туне,
 яко раби непотребнии, сподобльшеся, Владыко,
 к Тебе усердно притекающе, благодарение по силе приносим,
 и Тебе яко Благодетеля и Творца славяще, вопием:
 слава Тебе, Боже Прещедрый.

 И ныне: глас 2: Всея твари Содетелю,
 времена и лета во Своей власти положивый,
 благослови венец лета благости Твоея, Господи,
 сохраняя в мире люди и град Твой
 молитвами Богородицы и спаси ны.

 Създателю на всички твари, поставил времена и години в Своя власт,
 благослови по Твоята благост, Господи, венеца на годината
 и, като съхраняваш в мир хората и твоя град,
 с молитвите на Богородица спаси нас.

           жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
Защо Църковна нова година започва на 1 септември

26.08.2012 08:02;
24 Часа; 
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1519528
 

Мойсей получава скрижалите на Синайската планина

Така наречената велика френска революция не само отрязала неколкостотин хиляди глави на аристократи и духовници. Тя повела и безкомпромисна война с... календара. За да изчезне споменът за седемте дни на сътворението, както са описани в Библията, били въведени десетдневки – "декади", а имената на месеците зазвучали съвсем необичайно.
Когато вече нямало кого да качват на ешафода, революционерите започнали да се избиват един друг и накрая естествено паднали от власт. И неделният ден отново станал почивен, както Бог е повелил: "шест дена работи... а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог, недей върши в него никаква работа" (Изх. 20:9-10; Лев. 23:3; Втор. 5:13).
Който е внимавал в час по история, знае това, но защо и как обаче Църквата празнува 1 септември за начало на църковната нова година, е въпрос, на който
и вярващите рядко знаем отговора.

Тази християнска традиция води началото си от древността. Както и много други порядки и обичаи, с които сме така свикнали, че не ги забелязваме, и този празник е свързан със скрижалите, които Мойсей донесъл от Синайската планина след 40-дневния си разговор с Бога. Доскорошните презрени скитници, водени от самия Бог, вървели 40 години из пустинята, като всеки ден получавали храната си, небесната манна, лично от Него. Така в съзнанието на жилавия Божий народ се вградила представата, че всичко, що получава, за да живее, идва от ръката Божия.

Така, когато получили обещаната с Божия обет земя, след прибирането на реколтата те задължително празнували и в този ден не правели нищо друго, както им било повелено в Мойсеевото Петокнижие: "рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка: никаква работа не вършете по всичките ви жилища и принасяйте всесъжение Господу" (Лев. 23:24-31); "от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен" (Лев. 23:39).

Празничният ден не бил на конкретна дата, както бихме казали сега, защото календарът на евреите бил лунен. Циклите на луната в различните години не съвпадат. С разлика от няколко дни до седмици обаче празникът все пак се пада във времето на сегашния месец септември. Затова и доднес Рош Ашана – еврейската нова година (макар това понятие да е нещо много повече) се празнува през септември.
Сегашният септември донякъде съвпадал с плаващия седми месец от лунния еврейски календар. През този седми месец в древната история ставали най-важни положителни събития. Именно  тогава Ноевият ковчег се спрял върху Араратската планина, защото водите на потопа се оттекли в земните кухини. Пак по това време на годината векове по-късно св. пророк Мойсей слязъл от Синайската планина с лице, озарено от Божествената слава, носейки каменните плочи, върху които били записани Божиите заповеди. Отново през седмия месец започнали евреите да правят скинията – подвижния храм, за който Бог подробно бил заповядал от какво и как да се направи. Насетне само през този месец веднъж в годината първосвещеникът влизал в Светая светих – тайната стая, предобраз на сегашния православен олтар, и принасял служба за себе си и за очистване на греховете на народа, сторени по незнание. В същия месец Давидовият потомък цар Соломон наредил да се извърши освещаването на Първия храм в Иерусалим, където тържествено внесли Ковчега на Завета. Всяка година по това време от цялата Ханаанска земя се стичали потомците на еврейските родове, за да отпразнуват заедно месеца, наречен съботата на съботите.

Когато след превратностите на историята и по Божия воля или допущение Римската империя се разпростряла на три континента, се оказало, че и езичниците римляни празнували на първи септември.

Причината била съвсем различна. Император Август след победата над Антоний и Клеопатра в Египет въвел единно събиране на данък по територията на цялата империя. За по-удобно той въвел петнадесетгодишен срок, за който данъците се събирали три пъти за всеки пет години. Този срок тогава бил наречен "индиктион". Данъците били поносими и се плащали доброволно и редовно. Това давало възможност на империята да разгърне строителство на пътища, градове за римските граждани на територията на цялата империя и да поддържа огромна и отлично въоръжена армия.
Всяка първа година след изтичането на индиктиона наричали „нова година” и нейното начало се падало не кога да е, а на първи септември.

С какво тази дата станала символично начало на годината за Православието? Един ден в събота, когато вярващите били в синагогата в Назарет, там влязъл нашият Господ Иисус Христос и като на новодошъл събралите се там му дали да прочете откъс от пророческите книги.

Синът Божий отворил книгата и прочел с ясен глас думите, записани от св. прор. Исаия: "Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи ­ проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година" (Ис. 61:1-2). Затворил Богочовекът книгата и я дал на слугата. На изумените от неразбираемо вълнение иудеи обяснил, че тези думи се отнасят до Него, Който е истинският Месия, пратен от Бога за спасение на човешкия род. И всички засвидетелствали това, като се чудели на благодатта на думите Му.

Всеобщото възприемане на първи септември като начало на Църковната нова година или новия Индикт, било въведено през 325 година по време на Първия вселенски събор. С това  празникът се заковал на точна дата според действащия в империята календар, за да се отбележи, че това начало се поставя с идването на Божията благодат в Лицето на Богочовека Иисус Христос. Този нов по съдържание индиктион бил узаконен не от императори, а от Небесния Цар на славата. За разлика от старозаветния празник, новият индиктион не иска от нас принасянето на веществена жертва, от ритуално колене на добитък или принасяне на плодовете на земята, нито на злато и сребро. На този празник поверяваме душите си на Бога, Който е и техният Творец и Промислител.

45-те години държавен атеизъм са изтрили съзнанието на голяма част от хората, включително и на изповядващите православието, какво представлява и защо съществува Църковната нова година и защо тя започва на 1 септември. Затова светата ни Православна църква го отбелязва с особена тържественост в календара си и в проповед ни връща към онова време, в което човешката история е изживявала все още своята младост.

Този празник обаче съвсем не е безследно забравен, а е заседнал в рефлексите на съвременното общество – на 1 септември в много страни е началото на учебната година. Другаде, както у нас, това е 15 септември.

През септември започват работа парламентите, съдилищата  и ред правителствени учреждения, а редовите граждани се връщат с досада към ежедневието след летните отпуски. Показателно е, че както и да вършеят върху нашата памет модите, политическите промени и всеобщото нравствено отстъпление, Православната църква продължава да поддържа връзката с древността.

 Автор: РУСИ СТ. РУСЕВ, богослов