За оскърблението на религиозните чувства
http://dveri.bg/kcadr
Понеделник, 27 Август 2012 13:02
Автор: Свещеник Фьодор Людоговски
С проблема за „оскърбяването на религиозните чувства“ аз се сблъсках за първи път преди двадесет години. През 1991 г. бях ученик в 10-ти (предпоследен) клас и това беше, може би най-добрата година от моя училищен живот. През зимата със съучениците ми ходихме в Прибалтика, а малко по-рано, през есенната ваканция – в Питер. По това време аз бях вече кръстен от половин година, посещавах църквата и се опитвах да водя нов живот – а това не беше никак лесно. Своята религиозност не афиширах, на съучениците си не се нахвърлях с проповеди, но и не криех, че съм православен. И ето в Питер ние влязохме в някакъв храм – разбира се, като част от културната програма, но аз си купих свещи и тръгнах да ги поставям пред иконите. И тук пристъпи към мен моят съученик Виталий Клячко и с присъщото му съчетание от безупречни маниери и рядка ехидност произнесе: „Федя, може ли да ти задам един въпрос? Надявам се, че не оскърбявам твоите религиозни чувства?“ Въпросът се оказа много прост: „А ти, какво, наистина ли във всичко това вярваш?“
Последвалото развитие на разговора вече съм забравил, но ето, че сега изскочи в паметта ми това опасение на моя съученик – да не би да оскърби религиозните ми чувства. Такава грижа, разбира се е приятна, но...
В късносъветската епоха (и няколко години по-късно, по инерция) на православните се гледаше като на безобидни чудаци: като цяло добри хора, но нещо там им се е случило и са потърсили утеха в религията, жалко наистина, някак си внимаваш да не ги засегнеш по невнимание, пък и държавата към тях се отнася с подозрение...
Сега държавата се отнася към тях (т.е. към нас) съвсем по-друг начин, но не за това искам да говоря.
Какво представляват „религиозните чувства“ е горе-долу ясно за всички. Може би, по-добре би било да се наричат по някакъв друг начин, но така е останало. Въпросът е когато християнинът се обижда, чувства се засегнат и оскърбен именно в тези религиозни чувства – какво трябва да направи? Именно като християнин, а не като гражданин (нa който му е обидно за държавата), дори не като баща на семейство (който се тревожи за бъдещето на децата си), а като християнин пред Божието лице?
Тук ми се струва, че има само два варианта:
Първи вариант: ако се почувстваш оскърбен и не можеш да понесеш своята обида, да не се оплакваш, да не ходиш по съдилищата да се жалваш, а да простиш, защото така е заповядал Христос. Ако е необходимо седемдесет пъти по седем да простиш. Това не винаги и не при всички се получава, но все пак именно към това сме призвани.
Втори вриант: оскърбил си се заради Бога и енергично се нахвърляш да Го защитаваш. Но тънкостта тук е в следното: Христос никого не е викал на помощ, когато са дошли да Го арестуват в Гетсиманската градина – напротив дори. Той не е одобрил действията на Петър, който отрязъл ухото на Малх, а е изцелил осакатения слуга. Бог не се нуждае от нашата защита – и не само защото Той е Всемогъщ и способен да се погрижи за Себе си, но преди всичко, защото Той е направил своя избор. И този избор е в полза на умалението, страданието и смъртта.
И ние сме направили своя избор. Избрали сме оклеветения, оплютия, пребития и убит Бог. Между другото, ако на някой му са му по-скъпи от Христос историята, културата, руската цивилизация и величието на държавата – в света има много религии – и добри, и различни. Но ако ни е скъп Божия Син, ако сме Негови ученици – макар и да сме несъвършени и дори да грешим, но все пак не е редно и не бива да превръщаме в норма своите грехове и беззакония. Защото норма, канон и образец за нас е нашият Учител – умиращ и възкръсващ. Ще се стараем, доколкото е по силите ни, да приличаме на Него. А Той, ще ни помогне за това.
Превод: Цв. Антонова
Изображение: Една от поруганите икони на св. Богородица в храма "Христос Спасител". Иконата се пази в този вид в олтара и се изнася за поклонение на вярващите.
