Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2012 14:52 - СЪРЦАТ СВЕЩЕНИК ПРОМЕНЯ ЖИВОТА НА ДЕСЕТКИ ХОРА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.08.2012 19:51


Сряда, 22 Август 2012 12:54
 Автор: в. "Десант"
http://dveri.bg/СЪРЦАТ_СВЕЩЕНИК_ПРОМЕНЯ_ЖИВОТА_НА_ДЕСЕТКИ_ХОРА.htm

Свещеното Писание казва, че Църквата на Христос е „стълб и крепило на истината“. Вярата ни учи да бъдем по-добри и да помагаме на ближните си. Макар и в последните години висшият клир да е нападан по различни поводи, все още има свещеници, които служат на народа като пример за подражание.

Един от тях е иконом Стоян Иванов Стоянов от добричкия храм „Света Троица“.

След посещение на храм в Румъния му хрумва идеята да направи приют за безпризорни деца и да храни бездомните и социално слаби хора от града. Първата му стъпка през 2002 г. е откриването на трапезария и класна стая.

С много упоритост и постоянство, две години по-късно приютът е открит и през него за следващите три години минават около 30 деца. Отецът им помага и да си намерят работа, но за съжаление, малко от тях успяват да тръгнат по правия път. Това не го отчайва, нито го отказва от благородната му мисия. Напротив, той разширява дейността си и започва да предлага подслон и на бездомни възрастни, на майки с деца. Все хора с истории, изпълнени с драми и перипетии.

Като тази на някогашната мюсюлманка Николинка от село Приморци. Всичко започва през 2009 г., когато жената се разделя с мъжа си и остава на улицата – без работа, без храна и с две невръстни деца – момченце на 13 и момиченце на 10 г. Временно живеят в къщата на баща й, който е с психично заболяване, но там животът й става още по-труден.

На прага на зимата, през октомври, тя се отчайва. Идат студени месеци, а няма пари нито за храна, нито за отопление. Чува от близки, че иконом Стоян помага на хора в нейното положение и отива да го помоли за помощ. Обяснява му за безизходицата, в която се намира, и че пред нея има само два варианта – или да остави децата си без образование, или да ги даде в дом. Отецът ги подслонява в пригодената за такива нужди сграда в двора на църквата.

Постепенно Николинка и децата свикват да живеят там. Дори се покръстват и приемат християнската вяра. Само че нещата не потръгват като в приказките по мед и масло. Жената дълго не може да си намери работа. Никой не иска да наеме самотна и бездомна майка. За да не бездейства, започва да готви в кухнята на социалната трапезария.
Днес тя изкарва по някой лев и като меси просфори за църквата или като чисти входове на блокове. Синът й учи вече втора година в Духовната семинария в София, а дъщеря й е ученичка в Добрич.

Това, за което Николинка мечтае, е да успее да се справи като своята приятелка Ирина, с която се запознават именно тук. Тя е първата жена, която с безпрекословната подкрепа на иконом Стоян успява да събере малко, но достатъчно средства, за да започне начисто живота си. След това получава  общинско жилище и сега живее щастливо със сина си.

Под вещото ръководство на иконома и спонсорите, които му помагат от Добрич, тук намират покой десетки хора. Преди 2 години той прибира и мъж, който искал да се хвърли под влака.
Полицаите го намират и го водят в църквата. След като отецът разговаря с него и му дава надежда за едно ново начало, страдалецът успява да си стъпи на краката. Сега човекът живее и се чувства добре, дори работи като пазач в манастир в Александрия.

Повечето от тези хора се грижат за църковния двор, водени само от чиста благодарност за всичко, което един сърцат и милостив човек, който наистина служи на Бога, е направил за тях. Сред последно настанените е една жена с две невръстни дечица. Тя пък има проблеми с пиенето. И макар и сега да се случва да посяга към чашката с алкохол, иконом Стоян е категоричен, че децата не са виновни за нищо, че са добри и че заради тях ще положи сили да се справи и с това предизвикателство.

Сега отецът е подел кампания, чрез която ще направи благородното си дело още по-мащабно, като с помощта на спонсори е изготвен проект за по-голям приют за временно настаняване на нуждаещи се. Набират се и средства за осъществяването на строежа на сградата.


Историята на храм „Света Троица“

Още през 1784 г. на мястото на днешната църква в Добрич е имало друг храм. До нас не са достигнали много достоверни данни какво се е случило с него, но се знае, че на 11 май 1860 г. на същото място е осветена втора църковна сграда със същото име.
На освещаването присъства Иван Попхристов Кършовски, който по това време е бил учител, нает от църковното настоятелство да преподава в училището към „Света Троица“. Тогава той произнася реч срещу гръцкия владика, за която е осъден на 9 месеца затвор.

В края на 19 век Добрич започва да расте и в един момент църквата се оказва малка, за да побере всички християни. Взема се решение за изграждането на нов храм. На 19 януари 1903 година е избран строителният комитет. Парите са осигурени от дарители, а строителните работи започват през 1905 г. В края на 1908 г. в готовата сграда се извършват църковни служби, но самото освещаване е на 22 май 1911 г.

Иконите в храма са дело на художника Господин Желязков Сербезов, който участва и в изографисването на храм "Свети Александър Невски" в София.
В двора на църквата има паметна плоча с надпис, че през 1859 г. на това място е съградено и открито първото училище в града. Тук учителстват видните възрожденци Иван Попхристов Кършовски, Димо Николов, Васил Вълчев, Константин Бакалов, Руси Енев, Калица Хаджибойчева, Стефан Дерибеев, Никола Щарев и др.

Кършовски въвежда взаимоучителския метод и заема годишния изпит с учениците. Той устройва и първото честване на всенародния празник на Кирил и Методий през 1860 г. Училището става културен, духовен и просветен център. През 1872 г. се разкрива девически отдел, а през 1973 г. прераства в класно училище.

Историкът Тодор Нинов създава библиотека към Духовния център

В нея се съхраняват повече от 2340 тома религиозна литература, периодични издания от списания и вестници, българска историческа литература и книги, издавани в Добруджанския край.
Поне стотина са редовните и регистрирани читатели, като преобладават тези, които се черкуват в храма „Света Троица“.

Тук се съхранява книгата „Стихирар”, издадена през 1868 г. в печатницата на вестник „Македония”, чийто издател е П. Р. Славейков. От периодичните издания могат да се открият „Вяра и разум” от 1897 г., списание „Духовна култура” от 1931 г., „Църковен вестник” от 1903 г., макар и с някои прекъсвания през периода 1904 – 1944 г.

В библиотеката се съхраняват и няколко уникални издания на поредица от разкази за религията от периода 1897 – 1925 година, създадени по инициатива на председателя на читалището в с. Богдан – Д. Г. Николов, издавани от Д. В. Попов и с автор Д. Н. Боголобов.

Една от най-новите книги е първият  луксозен том на „Летопис на българската православна църква”, издаден през 2010 година.



Тагове:   милост,   към ближния,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11054734
Постинги: 14697
Коментари: 2328
Гласове: 9123
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829