Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2012 19:57 - КОГАТО ИЗПОВЕДТА НЕ ЗНАЧИ ПОКАЯНИЕ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 683 Коментари: 0 Гласове:
1



 

 
Когато изповедта не значи покаяние...

Пълното название на благодатното тайнство, в което греховете ни биват развързани изцяло, е Покаяние и Изповед - двете заедно, а не поотделно.

Често дори не се и замисляме за разликата между тези две понятия, от която произлизат доста недоразумения в духовния ни живот. Има християни, които сякаш се каят за греховете си, но така и не стигат до изповед. От срам, самонадеяност, незнание, неразбиране или по някаква друга причина, те казват: “Аз имам своя връзка с Бога и не се нуждая от посредник”. Обикновено това са невъцърковени хора. Те мамят сами себе си, като отхвърлят целия смисъл на Христовата жертва и на останалите спасителни действия на Божието снизхождение към човека. Но ако търсят с вяра, рано или късно ще намерят пътя към свещеника, и когато получат за пръв път разрешителна молитва и вкусят сладостта на Божията милост, чрез която съвестта се очиства напълно, тогава поради личния си опит няма да странят от това спасително тайнство. Важното е да не упорстват в ината и самомнението си, а да се вслушват в учението на Светата Църква.

Безпокоя се повече за онези, които се изповядват постоянно, неотклонно съблюдавайки буквата на църковните правила, но незабелязано са закостенели вътрешно в своята безусловна въцърковеност. (Това винаги може да се случи с който и да било от нас, ако зацикли в рутинно и формално благочестие.) Неусетно човек започва да подменя истинското покаяние с едната изповед. И колкото по-често се изповядва, толкова по-малко обръща внимание на онова, което става в душата му, утешавайки се с честото си участие в ритуала. Освен това има и всевъзможни ръководства в помощ на изповядващите се. В тях могат да се намерят списъци на всички възможни грехове по каталожен номер: ужаси се и после избери каквото ти е по душа... Умът се напряга да си припомни безброй простъпки, а вътрешният човек остава безучастен. Чрез разума премахваме от повърхността плевелите, а оставяме корените им спокойно да прорастнат в душата.

Покаянието е участие на човека в богочовешко дело. Чрез покаянието човек започва свободното си завръщане при милостивия Бог. Изповедта е тайнодействие, в което срещаме Бога. Сам Светият Дух извършва това, което не е в човешка власт: развързването на греховете и очистването на съвестта. Да не се съмняваме - таинството се извършва във всички случаи, Бог излива благодатта си преизобилно. Но доколко ние, от наша страна, участваме в приемането й? Преди изповедникът да ни прочете разрешителната молитва би трябвало да е положено началото дълъг процес: да се опомним, да осъдим себе си, да се решим твърдо на промяна в живота си към добро, да принесем сълзите на покаянието.

Нека се постараем с помощта на вътрешната молитва да придобием покаяние, като постоянно, а не еднократно съкрушение на сърцето. В противен случай ни заплашва свеждане на небесното тайнство до формален обред. Може дори да станем роби на суеверно мислене, особено в контекста на подготовката за свето Причастие. Така и става, когато се проповядва обезателната, което често означава - чисто формална изповед в последните няколко минути преди причастие, като се предполага, че именно така се представяме “достойни” и благодатта се поставя в зависимост от времето. Всъщност това свидетелства за неразбиране и изопачаване на истинското учение на Църквата за покаянието.

Тайнството Покаяние и Изповед, от една страна, и тайнството свето Причастие, от друга, имат собствен ритъм. Те трябва да вървят рамо до рамо, синхронно, като ритъма на сърцето и дишането, а не в ритъма на марша.

 Изповедта става от време на време, когато идваме в храма. Молитвените правила също се четат от време на време. Но покаянието трябва да бъде постоянно, както постоянна трябва да бъде и вътрешната молитва според напътствията на апостол Павел. Напомнянето за връзката между молитвата и покаянието не е случайно. Постоянното покаяние е невъзможно без постоянна молитва. Когато се постараем да се молим непрекъснато и да молим Бога, ще съумеем правилно да отличаваме и обединяваме двете страни на неразделната цялост - тайнството на Изповедта и Покаянието.

Благовест Ангелов




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10812048
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9030
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930