http://www.pravmladeji.org/node/1618
СЛОВО В НЕДЕЛЯ ОСМА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА, ЗА НАСИЩАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ
Версия за печат
Автор: Митрополит Владимир /Иким/
"А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа” /Лука 9:16/.
Възлюблени в Господа братя и сестри! Когато Спасителят, с учениците Си, се отдалечил в пустинно място близо до Витсаида, след Него тръгнало множество народ от околните градове и села. Оставили делничните дела, забравили за храна и питие, тези хора се наслаждавали на речите на Господ Иисус, поглъщали като мед и мляко Божественото учение. Наближавала вечерта, здрачавало се, а никой не мислел и да си ходи. Тогава апостолите предложили на Спасителя да разпусне слушащите Го хора, за да не останат гладни, за да си купят отнякъде храна. Но Господ постъпил иначе: на тези, които така, в самозабрава, жадували духовния хляб, Той дарувал и земен хляб.
В това пустинно място се събрали повече от пет хиляди човека, а апостолите имали само пет хляба и две риби. Обаче, по волята на Господа, тази оскъдица се претворила в изобилие, малкото стигнало за всички. Пред очите на изумения народ продължавало и продължавало чудото с преломение на хлябовете и рибите, така че всички яли и се наситили; и събрали останалите къшеи в дванадесет коша (Мат. 14:20).
Насищането на петте хиляди било не чудо заради чудото, но знамение на пълнотата на Господнята щедрост към тези, които Го търсят. Не ситост просил народът, вървящ след Спасителя, а благовестиe, и Той, утолил голямата духовна жажда на хората, не забравил и техните малки, земни нужди. Така на търсещите Царството Небесно се придават и земни блага.
Изкушавайки Спасителя в пустинята, дяволът Му предложил да превърне камъните в хлябове. Смисълът на това коварно изкушение било: „Нахрани народа и хората ще тръгнат след Тебе”. Не обещавали ли така и болшевиките през 17-та година на народите изобилие? Обаче сам хлябът, с който била така богата дореволюционна Русия, при тях се превърнал в окървавени камъни на лагерните строежи. Този страшен урок не е разбран и досега от мнозина политици, твърдящи, че главното е – да се нахрани народа, всичко останало ще се придаде. Но няма да има нито хляб, нито мир за забравилите Господа.
Отхвърляйки лукавата съблазън, Спасителят предрекъл: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста” (Мат. 4:4). Човек е сътворен по образ и подобие Божии, не за да опустоши своята безсмъртна душа в гонене на животинско насищане, но заради Вечния живот в дух и истина. Близо до Витсаида Господ нахранил народа с хляб и риба – с обикновена храна за обикновените хора. Но няма съмнение, че тази обикновена храна била в устата на вкусилите я по-сладка от най-изисканите лакомства. Защото тя била не просто храна, но дар Божи. Преди чудото с умножението на хлябовете и рибите Господ ги благословил, и земната трапеза се претворила в трапеза духовна, вкусването на храната станало свещенодействие, молитва на благодарение. Така и земните дарове могат да служат за просветление на душите ни.
Ние с вас често забравяме, че нашата храна също е дар свише от милосърдния Господ. Понякога хлябът ни се струва невкусен, водата - горчива и ставайки от масата, не усещаме нищо, освен раздразнение и тежест в стомаха. И ние, неблагодарните, се жалваме, че трапезата е оскъдна, когато и такава не заслужаваме? За да не ни се случи нещо, да си спомним съвета на свети Василий Велики: „Да отложим скръбта за това, което нямаме, да се научим да въздаваме благодарност за това, което имаме”.
Милосърдието Господне е безкрайно. За да нахрани синовете и дъщерите човешки, Синът Божи преломявал обикновен хляб, умножаващ се в Неговите ръце - това било просто и леко чудо. Но ето, дошло време и Спасителят заради нас преломил на Кръста Своето Пречисто Тяло, Самия Себе Си принесъл в жертва, за да ни дарува Хляба на Вечния живот.
Скъпи в Христа братя и сестри! Сред изкушенията на днешното време ние понякога не се вслушваме в животворящото слово Божие, а се тревожим за нарастването на цените и недостига на продукти. Прискръбно малодушие, пагубно маловерие! За нас е достъпна Чашата на Причастието, от която Господ храни християните със Своята Кръв и Своята Плът. Нима Спасителят ще забави да ни насити с проста земна храна, ако вижда нашата ревност към духовните дарове?
В житието на преподобни Сергий Радонежски се съдържа разказ за оскъдицата, застигнала веднъж неговата обител. Сам преподобният безропотно се хранил само с мухлясали хлебове, но един от монасите възроптал тогава срещу Сергий и дръзко говорил: „Плесенясали хлебове! Как да не ходим в света да просим хляб! Слушайки те, ще погинем сега от глад”. Виждайки отслабените и огорчени братя, преподобни Сергий ги наставлявал с думи от Свещените Писания: „Божията благодат не бива без изкушения; след скърбите пък ни очакват радости. Казано е: вечерта ще се въдвори плач, а сутринта - радост. И вие сега имате оскъдица на хляб и недостиг на храна, а утре ще се насладите на умножение на ястията”.
Той още им говорил, а вече някой тропал на вратата на обителта. Вратарят, прилепил око към ключалката, видял, че е донесено множество храна неизвестно откъде. Преподобният наредил да бият клепалото и отишъл с братята в църквата да отслужи молебен. Излизайки от църквата, всички седнали на трапезата и пред тях били поставени хлябове, току-що донесени и пресноизпечени, неизвестно от кого и неизвестно откъде изпратени, защото хлябовете били топли, а наблизо нямало населено място, а само глухи гори... Тези хлябове били бухнали и меки, сладостта на техния вкус била странна и нечувана: като че ли били подправени със сладостта на мед, маслодайни семена и подправки.
Оттогава монасите привикнали да не се огорчават ни в скърби, ни в нужда, но всичко търпели с усърдие и вяра, надявайки се на Господа Бога и имайки за залог преподобния отец Сергий.
„Търси това, което е Божие, и човешкото ще го последва твърде лесно” – казва свети Йоан Златоуст.
Да отложим всички дребни малодушни грижи за временното заради благата грижа за вечното и Господ Сам ще ни прати всичко необходимо и за земното битие, и за подготовка за Вечния Живот. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев
Източник: www.omsk-eparhiya.ru
